Повече няма да бъда
твоята цветна мечта.
В черно бяло ще ходя облечена,
макар че животът не е черно бял.
Ще сънувам отново съдбата си
както във стар черно бял филм.
И мисли безцветни ще плуват
в пространствата както преди.
Просто снимка с усмивка застинала
оставена върху бюрото ти
избелявам аз в твоето минало
потъмняваш ти в моите очи.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Снимката в ръката ми побеля.
Цветовете й отдавна се стопиха.
Омекнаха и оцветиха околният пейзаж.
Само твоя образ,
запазен дълбоко в мислите и сърцето,
никога няма да изгуби
цвета си.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Понякога
не мога
да дишам.
А понякога
просто
не искам...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ти знаеш, че нищо няма да е
както някога.
И никога няма да е същото, нали?
Браздите на образи, вплели се в думите,
плъзват и в най-скритите кътчета,
откъдето никой не успява да ги изгони.
Нищо не може да те замести...

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Обръщам поглед назад
към светлосините дни
тук там усмивка
тук там - сълза.
И една безполезна тъга,
която
пие капки живот.
Нечия сива съдба
се преплита със твоята
и заедно правят
дъга.
И после разплитат се
като речните устия
и поемат по посока
на живота в пустинята.
Отново сиви,
отново безкрайно сами...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Редактирано от reader на 10.10.04 23:24.

омразата приседна между нас
навлякла своята зелена дреха
уцелила бе точния си час
нуждаехме се само от утеха
опита се да смести любовта
във ъгъла на гузната ни съвест
без оглед и без правила
пространството зае и бе жестока
когати питах я защо се случи
какво привика я тъдява
тя каза, че чрез нас все още учи
как една любов се побеждава

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

от кога има омраза .....
какво се промени
каква утеха ......... кой да я даде
а как се побеждава любов...........
как кларис
знаеш ли

бирата сутрин е не само вредна но и полезна

Редактирано от Hanibal на 07.11.04 18:19.

омразата...

усещам плахите й стъпки
като ледени иглички
във врата ми сутрин
или вечер, когато тичам към къщи
усещам стрелите й
във сърцето си нощем
когато затварянето на очите означава
малка смърт от удавяне в сълзи
малка смърт от задушаване в безсилие
и самота
усещам омразата подло да се промъква
зад параваните на всяка любезна усмивка
получена от хора, които не знаят
или не искат да знаят
или не могат
да знаят
усещам как се сгнездва на топло
в сърцето ми
бавно и полека се сгушва там
птицата носеща на крилете си спомени
омразни са ми тези моменти на малодушно безсилие
когато се боря със себе си
и не се побеждавам
поредната битка загубена
в невъзможността да реша
теб ли мразя или себе си?

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

истински стихчета. Благодаря ви!

ревноста омраза
омразата ревност
заедно ръка за ръка
хванати не се пускат
колко са свързани
колко се търсят ....
колко общо си имат
та таки ни затриват

бирата сутрин е не само вредна но и полезна

Редактирано от Hanibal на 11.11.04 16:36.