Не искам да спорим, драга Гал. За всичко си абсолютно права. Но когато четях Екзюпери и пишех стихове, пак не бях щастлива. После започнах да запълвам празното (не свободно) време с писане на стихове за пари, после просто започнах да ги правя.... с това успокоих болката. Намерих утеха, неща които ме радваха , започнах да приличам на човек, донякъде. Радвах се на самия успех. Парите си остават само средство. Както ти сама каза, могат да купят всичко, а ти пак да си с празно сърце.
Как можеш да опитомиш лисица?

Въпрос на гледна точка - аз пиша стихове само за себе си.
Преди месец се опитах да пиша в отговор на друг стихове,
но реших, че няма смисъл...

"Как можеш да опитомиш лисица?" - моето мнение не е меродавно,
но си мисля, че с много любов и търпение можеш да опитомиш лисица.

И още нещо за Малкия принц - винаги съм вярвала в неговите думи,
че: "Същественото е невидимо за очите", но сега си мисля, че
всичко е съществено и невидимото и видимото: и детската усмивка,
и цветето поникнало до камъка, и ласката на любимия човек....
ВСИЧКО.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mila, Gal, може би аз не съм се изразила правилно, но въобще не сме се разбрали. Не пиша стихове за заплащане. Както и да е. Няма значение. Радвам се от сърце на твоето щастие , пожелавам го на всички, и дано никога не ни напуска!