Като плътна мека завеса
утрото над земята се спуска,
копринено одеало от светлина
гали всички стръкчета трева,
мелодия на флейта се разнася,
оповестява пристигането,
настъпването на сутринта,
зовът на живота,
полъхът от крила,
лекото полюшване на
изумдудено зелени листа,
роса на капчици,
снежно бели пеперуди...

Хм...никой не отговори на поздрава ми за добро утро...
Ще опитам пак:
Добро утро!!

Добро утро на теб!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Добро утро!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви и на двете!Подарявам усмивка

Обичам сутрините
и морето,
и кафе да има някъде около мен.
И ако може, някое сърце
за мен туптящо
в изгрева на новия ми ден...


If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Добро утро!

Пожелавам ви един
истински
пролетен
изпълващ със радост
ден!

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

О Пепи, недей да спиш, стани ти палавнице млада,
дочувам песента на чучулига вън,
на славеят гласът извива в сладък звън,
любовния си стих сред ранната прохлада...
Побързай Пепи да вървим към росната ливада,
където снощи ти седя на онзи пън
и аз ти пожелах един прекрасен сън
да влее през нощта в покоя ти наслада...
А ти- Пепи, в този миг тържествено се кле
да ме превариш днес, да се събудиш първа,
но този сладък сън над теб е свел криле,
към мен-*...... очите нежни още не поглеждат.
Ше нацелувам аз уста и гръд дори-
ще те науча тъй да ставаш във зори...

Благодаря ти!!
Интересно е...но не би ли било по-добре да заменим-"палавнице млада" с"палавнико плад"..."първа"-"пръв"...:)Поне ако съм разбралА правилно.
Благодаря ти пак!

Лунна светлина като бяла мъгла
към земята плавно се носи,
лъчи и звезден прах...
мечти,копнежи и скрити радости в сърцето,
очистващи от всеки грях,
усмихнати следи оставящи по лицето.
Умората клепачите затваря,
след горещ и летен ден,
вратата на сънищата отваря,
за да влезеш през нея със мен.
Светли,необикновено цветни,
изпълват стаята със тишина,
музиката на душата се разнася,
и прогонва всякаква тъга.
Капчици щастие по косата лъщят,
изтощението бавно жилите напуска,
време е цветята да заспят...
Воалът на отмората над тялото се спуска...


Лека нощ!...

/сега,когато пускам темата е още рано,но...прочетете го преди да се отправите към леглото,а не веднага /