чакай да ти разкажа една история за катерички, защото тук в пълно с катерички, канадците си обичат природата и се грижат за нея. Та и катеричките са обилно хранени, все им оставят ядки и семенца, така че катеричките тук приличат на малки котки, много пухкави и обаче "килограмите" не им влияят на подвижността, така че си се гонят като фурии на воля

Много ми е весело да ги гледам как се гонят прескачайки някакви огромни разстояния по борчетата и стоборите. Обаче преди няколко дена за първи път наблюдавах "свалка" и секс на една неприлична двойка катерички

начи аз си мислех че мъжкия се "усуква ' покрай женската, обаче в последвала сексуална сцена( тъй като катеричките си нямат Кама сутра) се оказа, че активната страна е била женската

та значи стои си мъжкия катерич на една клонка и си дъвчи нещоооо, женската стои, т.е обикаля горната клонка, на ляво на дясно. Мъжкия го два непукист. На катеричката обаче тоя номер не минава.
Тя слезе от горния клон до неговия, направи едно показно завъртане в стил "айде вееее, не се ли наяде да се качиш на моя клон" и си се върна не нейния клон , който биде използван за наблюдателница. Но катерича като всеки уважаваш себе си и стомаха си мъжки продължи с вечерята си, може да е имал и тежък бизнес ден. Катеричката обаче пълна с енергия, чака, чака и пак слезе. направо отиде и го побутна, завъртя се около клона и пак се върна в изходна позиция. Катерича я проследи с небрежен поглед:"Ух сега както съм се наял не ми се мърда да те гоня"
И си стои отдал се на чесане
Катеричката обаче не се отказва и пак взе да слиза, обаче реши явно да мине към съблзняване, видяла че вечерята е приключила и шансовете са на нейна страна.
И слезе на половината разстояние между клоните и се проооооотегна до неговия клон, разтегна се като някоя хармоника( акордеон) и реши да му привлече вниманието с гъвкавостта и елегантността на фигурата си

Серсемина взе, че се обърна на другата страна
катеричката се направи ,че не е збелязала, бавничко, се промъкна отдолу на клона му и му се изправи на среща от другата страна с вид"Зяк!"
При което, катерича си помисли :"Абеее тиииии..." и я подгони
Направиха лека обиколка на два три клона и той пак си се върна на неговия и пак застана на едно място

ееееех тогава катеричката се разигра, явно преценила че той поддаде и сега ще е момента. Начи ходи около него, ама на горе на долу, блъска го, скача върху него, дърпа му опашаката, застава все едно ще го напада, после се протяга( това беше най-смешното) тикна му няколко пъти опашаката си под носа муи най-накрая оня се размърда и като се втурна я настигна след 3 бора

те бягат отгоре, аз ходя отдолу да ги гледам
Катерича излезе голям бързак, но катеричката след това се излегна на клона и доволно првиси опашка, сигурно беше оправдал очакванията й, а катерича е няколко елегантни скока се усамоти в отсрещния бор, до една шишарка, която може би си беше приготвил за закуска
а аз отидох да играя волейбол

тук все още е много ранна пролет

closer than appear

от една страна на кабела като стане романитчно, на другата ставало страшно ли?
за първи път чувам романтиката да е страшна?!?!?!?!

closer than appear

Да, за мен винаги първата реакция е страх. За другите хора може друго да е.

Историята с катеричките е много хубава. Сетих се как една сутрин на път за работа към 8.30 видях една катеричка насред Борисовата градина. Представи си целия шум и хаос на урбанизирана София, хвърчащите на десетина метра коли и търчащите хора наоколо и изведнъж - катеричка пробягва пред краката ти, за да се изгуби минутка по-късно в клоните на близкото "дърво" (по-скоро дръвче трябва да кажа). Помня, че тази гледка ми осветли деня тогава.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

страх от какво

closer than appear

от връзка

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

дааааа отдавна съм го забелязала, че хората се "плашат' от хубавите думи, от внимателното отношение, за нежности май даже не трябва да споменаваме

и да се запитаме тук драги читателю, защо от мен ги приемаха, даже очакваха съвесем реално?

защото такава ми е професията

защо тук не се приемат, любезни читателю?

защото професионалистите са други...



но сигурно са страшни нет-връзките

не ставай смежен/а, няма по-лесно нещо от това да си прекратиш нет-връзка

клик-ignore
кво толкоз?

да попитам ,ако може

ти като си си романтик, едва когато разбереш, че нямаш никакъв шанс за връзка, тогава ли ставаш онлине романтичен?

а може ли да си романтичен с човек, който не е такъв? щото това си е до натура

ЗАКАКВО ТИ Е ТАЯ РОМАНТИКА , СЛЕД КАТО Я ПАЗИШ И НЕ Я ПОКАЗВАШ

ТЯ НЕ СЕ ИЗХАБЯВА, КОЛКОТО ПОВЕчЕ Я ПОДАРЯВАш, ТОЛКОВА ПОВЕчЕ ИМАш

страх от връзка

страх от връзка

страх от връзка

имаше един филм..чужд сред свои, свои сред чужди...

но аз съм зад "голямото блато" ...няма страшно

closer than appear

а и фалшивите връзки в нет-а, престорената романтичност и лъжливия ентусиазъм,...толкова лесно се познават

closer than appear

виждам и се радвам, че всичко разбираш :)

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Много искам да те поздравя с една песен, която слушам цял ден днес почти.
В нея има много виртуални отношения, фалш, измама, любов, в отоговор на всичко, за което говорим днес.

ЖУЛИЕТА

Беше отдавна, но си спомням до днес
на един бал със маски се срещнахме с теб.
Някой случайно ни запозна
и ти Жулиета за име избра.

Смутен, развълнуван шегата приех
"Ромео-отвърнах-ще бъда за теб!"
И сякаш почувствах как със очи,
ти отвърна: "Не знам, може би!"

Разговаряхме после за много неща:
за Ромео, Жулиета, за теб и за нас
И сърцата сякаш събрани в едно
се докосваха с искрена, чиста любов.

Спомням си, всъщност помня до днес
как като в сън аз танцувах със теб.
Неусетно и бързо настъпи часа,
в който маската всеки свали със ръка.

И тогава смутен, развълнуван и плах
аз попитах "Ще се срещнем ли някога пак?"
А ти, Жулиета, отвърна със смях:
"О,Ромео това беше само шега!"

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

с безграничното...
то верно, че и морето си има край...но не се усеща...
просто стоиш...и виждаш нещо което е огромно...нещо което е независимо от теб...
нещо, което е толкова пълно с живот....че ти предава мидихлорините си...

и...ти напомня, че имаш една две седмици...за да се влюбиш и да го изживееш...след това ще дойде прозата..

и точно това...че времето е неумолимо и...му се вижда края...на фона на безграничното...на морето...
[тъжен]

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..