Ami spored men, kato stava vypros za liubov nqma zabrani!
Izjivej si chuvstvata i tov ae :)

Библейска истина е,че на човека всичко му е позволено, но не всичко е полезно.

Човек трябва да се въздържа и да се ръководи първо от разума си.

"Тези, които могат - действат, а тези, които не могат - преподават."

Библия?!? Не е ли това една от най-често разпространяваните лъжи? Не е ли това, което не веднъж е карало християни да убиват? Горките индианци могат със сигурност да се оплачат от това! А кръстоносните походи не са ли създали достатъчно жертви? Не е ли Библията тази, която ни кара да се жертваме, да не мислим въобще за себе си, а така лесно се побада в ръцете на използвачи и мошеници? Дали ако Бог наистина съществуваше щеше да остави толкова невинни страдащи по цялата земя? Медиците ни заслужиха ли смъртните си присъди с това, че са се опитвали да спасяват либийците?
И така да стигна до въпроса: Разума или сърцето? Често ако не послушаме сърцето ще стигнем до абсолютната дупка- самотата. А разума- него просто го оставете за материалния свят!

Моята ЛЮбов ще я приложа към всички
хора. Но не мога да им наложа да обичат. Аз мога да обичам
всички хора, никой не може да ми препятствува в това.

V znak na syglasie che intiuciata i syrceto sa naj-dobrite syvetnici :-)

... един човек говореше за любовта и го убиха. Мислиш ли че сега нещо се е променило?

За всяка забранена любов си има причина да е забранена. Като инцеста, например.

Човекът, който погазва всички и всичко заради любовта си не би заслужил уважението ми. Освен хормони има неща, които ни правят хора... наричат се съвест, чест, достойнство и отговорност. Само в пубертета човек си мисли, че всичко му е позволено.
Не е твоя ролята на съдия и да определяш кой греши и кой не.

Явно не съм романтик по твоите стандарти.

Не ти говоря за хормони, не ти говоря за секс, макар че напоследък всеки свързва любовта със секса, а това са две коренно различни неща. Говоря за чистата, истинската, неповторимата любов. Аз все още вярвам, че я срещаме веднъж в живота. А представи си, че точно тази любов е отричана от обществото! Би ли се отказал/а от нея? Би ли зарязал/а може би единствения шанс за щастие в живота ти? Съжалявам, но аз не бих го направила.
Аз нямам стандарти за романтизъм, но смятам, че хората тук биха разбрали за какво говоря...

Извинявай, за кого говориш, че са убили? Аз се надявам, че все пак нещо се е променило. Вярно е, че сега има по-малко скрупули и забранената любов не е такъв голям проблем, и едва ли биха убили заради това. И все пак човек може да бъде "линчуван", заплют, отхвърлен от всички, или просто да загуби работата си, близките си и т.н.
Иска ми се да се беше променило и това, да се приемаха чуждите убеждения и желания, но гадните завистливци не оставят любовта на мира!

Извинявай, за кого говориш, че са убили? Аз се надявам, че все пак нещо се е променило. Вярно е, че сега има по-малко скрупули и забранената любов не е такъв голям проблем, и едва ли биха убили заради това. И все пак човек може да бъде "линчуван", заплют, отхвърлен от всички, или просто да загуби работата си, близките си и т.н.
Иска ми се да се беше променило и това, да се приемаха чуждите убеждения и желания, но гадните завистливци не оставят любовта на мира!

Ами ако никога не се среща тази любов?
Ами ако "истинската и неповторимата" не е само една?

Не разбирам какво общо има обществото. Важно е на теб да не ти противоречи вътрешно, защото ако имаш угризения... ясно ти е.

Опитах се да ти обясня, че "забранените любови" са забранени от обществото по конкретен повод и погазването на повода донася много повече болка и неприятности за влюбените, отколкото за самото общество.

Също така бих могла да се опитам да ти обясня, че любовта не е непрекъсната еуфория и влюбени погледи, нито непрекъснати комплименти и кой знае какво приключения; че дори и "голямата любов" най-често не е романтична. Бих опитала да ти кажа, че намирането на голямата любов не само не е гаранция за щастие, както си мислиш на 16-18, а може да бъде и най-голямата пречка за щастието.

Всичко в края на краищата се опира и до морал - аз щастие върху чужди гробове не бих могла да строя. Не ме интересува обществото толкова, колкото моят си собствен морал. Ако "голямата любов" противоречи на него, ще се откажа от нея. Защото това означава, че това просто не е тя. Нищо, което те опустошава вътрешно и те прави мизерник, не може да е красиво, романтично и желано.
Веднъж срещнах подобна любов, няма да я квалифицирам, да, беше забранена, и не се поколебах да я изтръгна. Не съжалявам.