Когато за 15 минути се стопли от 3 до над десет градуса,както преди малко и това се случи в средата на януари,човек няма как да не реагира инстинктивно с желание за пролет.
Но уви !
До нея има още доста...Но не пречи да си помечтаем.
Нека ви разкажа онзи ден -тръгнах на път с ясното съзнание,че мога да се сблъскам с едно от най-неприятните лично за мен явления,когато съм на път.
Обозначено,да речем ,в езика на западните ни съседи като киша,коjа се леди при тлу a на български с хууубавката и лаконична дума ПОЛЕДИЦА
Та,минавайки по познатия до болка път (познавам дупките поименно,дотам,че когато в показното си усърдие пролетно време Пътните управления позапълнят малко ,някои от тях ми липсват-особено Пенка от Костинброд и Летисия от мостчето на Мала Бързия)имах чувството,че съм се оказал в Променящия се свят на Фармър -дъжд,сняг,заледени топчета,сменящи се в бърза последователност,понякога-примесвайки се ))
Едва,изкачил големия баир ,нейде към едно селце с много звучно име-запомнете го - Беледие Хан (според новите табелки-БелИдие)-оттам,гледайки на юг, полето на София се вижда като огромна плоска паница,пълна с мръсно мляко-мъгла,димка или смог,а нагоре-кристален въздух...след кратък дъжд ,при разклона за Годеч времето вече,макар и по-меко от нормалното,бе зимно,а там срещнах един стар приятел-Годечки катаджия.
Оказа се неочаквано романтичен,г-н пътният полицай,освен ценител на хубавите видински вина(какъвто го знаех,че е по-отрано)се оказа и адски романтичен тип-когато говореше за Петрохан,в очите му тъмнееше странна нега,и погледът му се отнасяше като валмо дим,подето от вятъра ...
Мислите си,че се шегувам ?Не се-уверявам ви,хихих...какво,нима смятате, че едно тъй прозаично нещо като катаджия на пусия не може да бъде романтично!
Както и да е,пак не стига това време,ах как не стига,инак -толкова за разказване...а както казваше Леос,:"Ех,защо не мога да ви взема всички със себе си ,за да видите сами....",да -за жалост това е невъзможно,ще се наложи тъй да си разказвам...
Макар една идея-да се организираме и да идем на една хижа нейде -хем нависоко,но хем близо до пътя,никак да не ми е чужда,да...
Да четат внимателно Будата,Джейми и Мъжжжж,хора известни със сериозното си отношение към подобни мероприятия!

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

булките че не ща само в пръчовска компания !

UB40 !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Киро, тоя път ми открадна темата!

От 12 на обяд мисля какво ще напиша...Оправдава те само факта, че познаваш поименно моите дупки, моята гледка от Беледието. Бих ти разказал някой ден какво е да пускаш там с байк и да гледаш..както и да качваш, ако разбира се, приемем, че един потен салтак е романтичен

Днес си ходя значи по обяд и почва да ме духа топъл вятър. Представяте ли си? Истински, топъл, Чандлърски вятър. Изтръпнах, целия се вкамених. Разкопчах якето, стоя и немея...вдигам очи и гледам навъсило се небето, всеки момент ще ливне, ама не! Не, защото идеше пролет. На места небето беше абсолютно синьо...Сещате ли се?!! Така става само напролет

...Слизам от трамвая навлезнал за 10 минути в мрака на дъжда. Хората ругаят и забързано ходят. Прогизнал ги гледах усмихнат и си мислех, направо исках да ги питам всички "Хей, добри хора, не разбирате ли, че това е пролетен порой, пролетен дъжд?". Бях капка щастие....

Ама нейсе, просто се прибрах и без да се изсуша излезнах веднага...

След театъра, едва пристъпил навън и момичето, което толкова обичам и никога не съм искал да притежавам, ми посочва нагоре. Да видя звездите! Разхождахме се цяла вечер из нощна София, ядохме шоколад...

Тръгнах си към вкъщи и гледам стои някакъв чужденец и се вее на приятно свежия пролетен ветрец. Този човек разбра моята радост още щом ме видя! Забавих крачка и обръщайки се назад му се усмихнах. Той ми махна с ръка...

Пролет е казвам ви! Може след 10 часа зимата сда се върне и Пролетта да остане само на страниците на форума, ама вече е късно.

Въпреки че "когато светлината угасне е много по тъмно, отколкото ако изобщо не е била запалвана", има и "след зимата на нашето недоволство славно лято ще пукне над Йорк"!! Цитата може да е грешен, да прощаваш Джон Стайнбек

Та това е ! Помнете пролетната ласка, смелата, подранила, саможертвала се Пролет...този намек за живота нов...

Красотата ще спаси света...

Неща.
И се сетих за една любима моя история.
Виж-гора от огромни,умопомрачително огромни палмоподобни дървета.
Странна тишина-не се чуват никакви птици,защото просто ги няма.Няма птици-това е нашата Замя,но преди няколостотин милиона години.
Няма и гущери дори-все още са далечен сън от бъдещето големите гротескни гиганти с люспи ...
Но я виж какво смешно създание-издялано набързо с голямата тесла на Еволюцията-Демиургът се е опитал да сътвори нещо като нищо-някакви космати подобни на бозайници твари.Но не са-извел ги е директно от земноводните,абсолютна еволюционна бързащина,снясящи яйца,може би топлокръвни,но по-вероятно не,космати подобни на днешните ни братовчеди,но нямащи нищо общо с тях !
Това са зверозъбите-малко хора знаят за тях,защото не са тъй атрактивни и интересни както появилите се след тях и владели 200 милиона години планетата гнусни гущери.
Но-факт.Там са.Маркирали първия опит на Еволюцията -неуспешен,да сътвори нещо космато и топло.Обречен на неуспех-разхождащи се из ялови гори,без семенца,без цветя,без плодове-всичко това се появява много,много,много по-късно.
Дали са сънували поляни и глухарчета?))))-И трева е нямало! Абе,нищо,за което да се хване въображението на човек-нищичко!
И тия странни опити за косматост !
Представи си самотата им-а някои хора се оплакват днес !С тия 6 милиарда,с които можеш да си поговориш,пийнеш,постреляш,любиш или просто ...погледаш!
Толкоз за Преждевременните Опити !

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

-завиждам ти...

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

Утре му дърпат шалтера!

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

is back! Back with a vengeance!

"The purpose of life is to end"

радвай й се

Аз на нея може и да й се радвам, ама тя на мен никак - отмъщава си на ушите ми - те пък какво й са виновни?

"The purpose of life is to end"