Целувам голото ти тяло,когато вън изгрее луната.Опитвам се да го затопля с моя дъх...косите ти ..някога ме обвиваше с тях,и ме топлеше...а сега ..всичко е толкова черно и тъмно..само тялото ти отразява лунната светлина...Галя те и се опитвам да изтрия болката която те сковава..Изкъпвам те във лунният дъжд,под дъгата..дано отново да добиеш цвета на моите мечти..дано те извадя от съня,в който бягаш...Разбери искам да ти дам частица от моята душа..и тя да бъде само твоя...да ти даря дори за миг..спокойствие и топлина.
Със теб отново под
слънцето да бягам
да те галя без умора,и без свян.
Но дълъг път сега ти предстои...път във нощ изпълнена със бури..Вземи ме с теб..не искам отново да остана сам..Не разбираш ли..Вземи ме дори и като факел нейде по пътя изгоря......
да целувам косите ти
и под дъгата ново утро
заедно да срещнем.

...Страстта се съсредоточи в звука на всяко мое действие....
...Ти беше с мен..когато пътувах..показваше ми как да видя по ясно звездите...и да, те наистина бяха ярки.....като капчиците на чадъра след дъжд............Живота стана ритъм, а плавността му бе изцяло зависима от
Темпото...ти знаеш нали?....И в тази хармония намерих зараждащата се интимност....това е...истинския ми глас - моя естествен цвят и характер...Може би вече е твърде късно да спася ноща....
..Гнева ми се превърна в стимул...Сетивата ми възприемат само малка част от реалните деиствия в моята вселена...къде съм?...
...Загубих се в тази объркана вътрешна тъмнина...
Покоят...
...защо изисква извънсетивни умения?..Ще ми помогнеш ли да премина през булото на свещенната тишина....?....
Нощем когато се почувстваш сам...избери си една звезда....аз ще бъда тази която ще изпълва твойте желания....

Нали ме попита как да доидеш при мен..как да почувстваш слънцето..Ще се опитам да ти го покажа,в твойте шепи да го върна...Това е пътуване не само през ноща...пътуване през време и пространство..Телата са тежки..те остават доло в покоя на топлото легло..прегърнати и отдаващи се..вземам душата ти и ...със нея поемам по дългият астрален път..Там има толкова цветове които с думи не мога да опиша...Но ти ги знаеш..виждаш ги във твоят сън..и сега те те преследват,дори и през деня..Има светлина и красота..но има и дълбоки бездни..Внимавай сама по този път не тръгвай...Гневът..остави го тука доло на земята..Там душите могат да пируват..И покоят,така желан от теб..Но имам ли право сега да ти разкривам тия светове??...А ако не желаеш да се върнеш..ако желаеш завинаги във тях да се изгубиш?..Тогава как ще те намеря..как при теб отново ще се върна?И как в света ще те повикам пак..когато усетиш.другата вселена....

...Тази нощ....Бъди!...само за мен...и аз ще ти разкажа за...тъмната част на Луната....

...не ме страх да кажа сбогом на съня....
..не ме страх да кажа сбогом на илюзията.....
..не ме страх да кажа сбогом и на теб...
..може би ще се срещнем в някой друг живот......може би...
Не говори...не споменавай нищо...мълчанието е облекчение...за мен
...ще се размия в мъглата като вик...
...ще изсъхна като капка изгаряща на слънцето...
...и не искам ти да идваш с мен...не и сега....
...запази Пролетта за други очи...запази цветовете за други ръце...
не разбираш ли?...самотата е по всеобхватна когато знам че ти си просто една илюзия....
...Прости ми....Сбогом!

Дочух молбата ти...И сега си тръгвам...Мълчаливо протягам ръка за да те докосна за последно..да те погаля и само с устни да мълвя...СБОГОМ ...за последен път....