че романтиците не стават за съпрузи. Те често се развеждат, защото се чувстват неудовлетворени в търсенето на романтизма в брака. С надяването на брачните окови се влизало в един вид рутинна процедура и изчезвала тръпката. В търсенето на тази тръпка романтиците загърбвали семействата си.
До колко е вярно това? Дали романтичните романи свършват със сватбата именно поради това? Дали Пепеляшка е побърквала принца с маниите си за чистота и ред и затова няма продължение?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съгласна приятелко. Винаги има шанс да попаднеш на друга такава душа и тогава щастието е пълно. Е вярно е че ежедневието е изпитание за романтичните души и те често се реят над злободневните проблеми - но затова и лесно прощават твоето реене, така че - просто е важно да попаднеш на сродна душа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

се познава сродната душа? Когато човек е влюбен (романтичен или не) става романтик поне за известно време - гледат се залези, възхищават се на пеенето на птичките. Дали този "романтизъм" може да се поддържа? Дали след 10 (или повече) години брак попаднали в някаква хижа двамата съпрузи ще бъдат пак същите романтици?
Мисълта ми е, че е трудо да запазиш оная тръпка в сърцето си при всичките тези дневни грижи и чиновнически изпълнения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хижата.

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

Ако знаете на пътеката, после край огъня и накрая отделени от чувалите спални, колко можете да се обичате. Да!

Красотата ще спаси света...

може би сърцето я намира. Нямам отговор на този въпрос, как става но съм сигурна че става. Ние тази година направихме 10 години официално и 12 заедно и да ти кажа винаги когато успеем да останем насаме тръпката си я има. Ще излъжа ако кажа че е така буен огъня - но че има огън има.
Идете верно на някоя хижа, в планината в този сняг - двамата. Ако има и камина, и бутилка вино нещата стават вече супер пък ако има и някоя и друга свещ вече ми се струва че няма кой да устои. Пробвай и докладвай после. Пък дано и сънят ти се сбъдне поне във втората си половина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаем! Още сме от тия По-хубаво няма... или поне не се сещам

Луд умора няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти изброя по-хубавите работи. Сладолед (сметанов), бира (пиринско), безкрайна пътека (пиринска), езеро (пиринско), панорама (пиринска) и др.
Обичам и да чистя параклиси от тоновете боклуци оставени от богомолците, дошли да почетат Светинята.

Но, да, спомних си пълнолунието и заоблените и най-женствени родопски простори. Сякаш имаха собствена светлина. Обикалях там от 20 дни, но чак тогава изпитах чувството за пълно сливане и отдаване на тази мека, нежна магия - Родопа.
Гледах, дори не с очи, небрежно прехвърлил ръка през рамото на спътницата си. Придърпал я към себе си, исках да споделя промяната, която настъпваше с всеки следващ наплив на Красотата. И бях толкова с нея и толкова празен, и толкова сам...
Спомних и преди това, преди тя да дойде как ни духаше топлия вятър през нощта и как гледахме далечното зарево на яростната лятна буря така уплашила низината. Мислех си и за момичето, което така обичах и което така не ми липсваше. Мислех, че и тези, страхливите, в долините заслужават потопа. Защото бягат от високото и го заобикалят.
Хех, дали щях да бъда по-добър, по-голям, по-истински, ако момичето ми бе тогава с мен. Дали щях да изпитам страх, че ако тази буря, тази мокра нервна яростна грамада дойде при нас, ще имаме страхотни мокри чували и ангини. И самият страх от ирационалното в бурята.

Не си спомням добре вече. Просто си мисля, че ми писна да спя по хижи и че искам звездите отново да ми говорят и да се будя рано сутрин, тогава когато тъмното си отива, за да слушам птиците, които тъгуват за луната, отново забравили слънцето. И после как замлъкват за момент, така изненадани и така зарадвани от техния нов любим приятел - огнения кълбак Какво да сторим. Просто птици.

И ние...просто хора



Хубава вечер, Горско момиче. Дано научиш крилатите на това, което знаеш. Дори да откраднеш радостта ми. Тъжната им лунна песен е най-ярка...


Усмихвам Ти се
Ясен

Красотата ще спаси света...

Има някои мъже, които обичат да се смятат за недосегаеми, а това да имаш нужда от някого смятат за проява на слабост. Те обичат да летят високо... но сами, свързани със земята само с нишката на някоя символична любов.
Ти да би да си Овен?
Любов е да искаш да подариш на любимия човек целия свят, започвайки със себе си.
Може и да си сам, когато лежиш нощем на плажа, а всички звезди са съвсем близо над теб. Когато слушаш вятъра в гората, вървиш по някоя планинска пътека или виждаш изгрева над морето. Но ако любимият човек изобщо не ти липсва... особено в такива моменти...за каква любов става въпрос? Не разбирам...

Луд умора няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от veverica на 05.02.04 09:30.

Да, ако бях успял да излезна навън, сигурно щях да разбера, че е пролет...

Любовта (ако се базирам на твоите думи, Горско момиче) е способността да подариш Любимия на целия свят, да го интегрираш в Живота. Жертвайки себе си, за да пробиеш път за този, който обичаш...
Спомням си един стих на Милтън от Изгубения рай: "Единствено за Бога той, а тя за Бога в него". Малко патриархално, малко отживяло (Бог е жена!!!), но добре се вписва мисълта ми край тези думи величави, да!

Катериците имат остри зъби бях чувал Но кой ти каза Горско момиче, че съм бил влюбен? Казах, че я обичах и още я обичам...отдалеч. Ухапа преди да разбереш
Не, не съм Овен. И гледам да нямам нужда от хора, от жена! Защото нуждата е много лоша причина да бъдеш с някой. Както и страха да не останеш сам, влюбването в нечия любов, но не в човека, нуждата да бъдеш влюбен и прочие лоши причини.

Прибирам си меча Мир?!!


И тайно ще си призная, че голямата ми Любов е природата и надзъртащото из нея лице на Мистър Бог. И "тук и сега"! Обичам, когато има обект. Не унижавам тези, които обичам чувствайки липсата им. Нито себе си. Защото каква би била тази обич или даже Любов, за която няколко километра са непреодолима стена?!!

Хубава вечер, желая!
Ясен

Красотата ще спаси света...