едни от най-хубавите по-стари теми...

Миналото ... аз живея в него, за добро или за лошо.
Живея със спомени и сънища.
Живея, за да си създавам нови спомени и сънища.
Чета стари писма и понякога отново плача над тях.
Чета стари стихове и винаги...

Миналото... Моето минало. Съвсем кратко, но мое.
Не искам чуждо настояще. Не искам нечие бъдеще.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

Каква е тази тъга?

Извинявай, ако не знам нещо, което вече си писал тук за себе си и повода да пуснеш тази тема. Новодошла съм.

Enjoy Life!

You are welcome!


А тъгата, ах, тази тъга...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

Мерси
Има нещо сладко в тъгата, ама ако е прекалено дълга, почва да нагарча А колко е прекалено ли? За мен повече от един ден тъга ми идва множко Само така - за кратко - да разбърника скритите тайничета на сърцето ми, да ме стопли с някакви позабравени спомени или неизпълними желания ...кратичко - колкото да й се усмихна, и........НАПРЕД! С мнооооооооооооооооого усмивки!

Enjoy Life!