Когато всичко вече е безразлично
когато е все едно,ама
наистина все едно
когато всичко е в мъгла-хубавите прекрасни моменти
имало ли ги е изобщо?а значение има ли?
Как може някой да харесва есента?
Миналото-
страст,
Нищо -Друго-Освен Две Тела и Две Души...-тогава...някога?
имаше ли такова нещо
изобщо
все едно
все едно
все едно...
всичко е тъга
друго вече няма

Има там някъде
някъде някъде
някой, не спиращ
да мисли за теб...

Има там някъде
значение някакво,
макар и далечно
обгърнато в мрак...

Има го, знам,
за тебе измислено,
за тебе създадено,
като стръкче жива трева...


Опитай се да не забравиш как се диша, важно е...

When you think that we've used all our chances
And the chance to make everything right
Keep on making the same old mistakes
Makes untipping the balance so easy
When we're living our lives on the edge
Say a prayer on the book of the dead

Ей ваща стана едно мазало, бааааси!

Последно ще изясните ли на много уважаемата аудитория в какво се състой проблема, за да могат да си направят адекватна преценка????

If you die by your own hand as a suicide you shall be damned

защо, ти не я ли харесваш? есента..
красива е и се случват най-хубавите неща. поне според мен.
кажи какво ти тежи, къде е твоето момиче сега..?

беше ми любим сезон

понякога ми се струва,че преигравам-дори в тъгата
но защо все трябва да се съобразявам с някого,нещо и нечии
сутрин е малко по-лесно-ще става по-светло
и по-топло
по обед
но привечер
привечер е ужасно
нощта е на прага
тъмнината напира да се настани навсякъде
нищо по-кошмарно и болезнено
от отиващата си светлина...

Тя, самотата, е вътре в нас.
Аз дори не живея сама вече
и въпреки това не е по-добре...

Спомням си как ми казваше (той):
"И влизам в празния апартамент,
лягам в огромното празно легло,
тъмнина..."

Да...

Нали?

Дано се оправим някога...

признавам
и аз искам...част от мен я иска
спокойната рутина
но
кога инак бихме разбрали
че сме живи?
пред лицето на смъртта?
и дали изобщо?
или всеки ден по мъничко поне-и другата крайност не е...
или...?