Сагита,Вие поне / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Докъм 16 часа-температурка двадесетина градуса,приятно.
Сетне-точно за 30 минутки се завихри,зафуча и от 20 стана 10-чудо не невиждано,разбира се,но рядко.
Намирам се на място,откъдето се вижда планината на северозапад от калносиви,мръсносини и откровено черни облаци.
Гледайте по-често тези небесни творения,нямате представа какво изпускате-тези в зенита се движат от юг на север,тези ,ниските-от северозапад на югоизток и сякаш изкачват някакъв баир-мотаят се кълбят се и пуфтят.
Изключая последното действие,откровено вменено им от мен,те наистина се изкачват-по планината от все още топъл въздух и подкрепяни от титаничната ръка на Атлантика зад себе си го бутат на изток(Новаков,до сутринта са при теб!

)
Витоша е направо невероятна,предчувствайки бялата си шапка утре(БАС !!! Синьо на бяло !

)-там времето е едно-уловено по бели гащи,неориентирано...На северозапад, със свирепа ярост, атакува студеният въздух,а на изток все още пърпорят накъсаните светлосиви облаци на циганското лято...
Рядка картина,повярвайте ми !
Всички имаме сетива за подобни,само се залъгват някои,че нямат...
И-край на усмивките.
С или без тези сетива В. вече никога няма да види нищо подобно.
Днес предиобед той загина в адска катастрофа край Велико Търново.
Няма да ви занимавам с подробности-приятел,няма вина,не е карал дори.
Според мен Господ трябва да забрани смъртните случаи на всички чудесни бащи с две малки деца...и с едно дори...
Оправдава го това,че го няма.
Единствено това.
Седейки в унес ,наблюдавайки абсолютно безпристрастната,макар и величествена прородна картина,чудейки се защо,по дяволите и мъжете не могат да пускат по някоя сълза от време на време...
Малко по-късно-вече Атлантическият въздух избута топлотата на Медитерана далеч зад Средногорие,сърдити,сиви,ниски облаци облазват на някакви десетки метри Софийското равно поле с някаква досадна яростна неохота...забързани на изток по своя си тъмен облачен път...ми се обажда...
Усмихнете се !
Какво ? Неприлично ?? Не смятам !
Обади се един най-добър приятел,за да ме уведоми пръв(е след жена си

),че се чака бебе.
Обади ми се от,може би,най-аристократичния български град,там бе все още лятно,и настроението им -неговото, и на прекрасната му съпруга бе такова-бебе!
Ново човече.
Знам,че е неприлично това,което правя в момента,но ,скъпи мои-няма нито Господ,нито съдба.
Често сляпата случайност ни откъсва от ...какво ли не -любими същества.Любов.Вещи.Здраве.Дори живот ...Но-обикновено можем да вземем нещата в ръцете си-поне за мен това е несравнимо с нищо опияняващо чувство.
Винаги можем да се отдадем,както на безпричинна тъга,така и на ПРИЧИННА

такава...и на радост-а когато си има причина и то такава -...

Лично аз тази вечер ще направя опит да се напия като хората,защото това ще притъпи малко този коктейл от дневности...И понеже знам,че едва ли ще успея...

В чест на един отишъл си от живота прекрасен човек.
А в неделя ще се вдигна на няколкостотин километра и ще го направя пак по добър повод-нека бъдещето човече живее трицифрено число години и е по-щастливо от всички ни...
Усмихнете се...или потъгувайте малко.
Приятна вечер...