Моята страна се казва Носталгия.
Не я търсете на картата. Няма я. Поне не и на тази карта.
Няма нищо специално в Носталгия. Но не разбирам тълпите от посетители. Всяка година.
Всъщност там има нещо различно. Няма пътища. Всеки пътува сам. И има много празни души. И много спомени.
Аз обичам да пътувам без пътища. Не е романтично. Но е специално. И обичам един човек. Той никога няма да прочете това, но това не го прави по-малко специален.

Имам полета, градини. Залеза е прекрасен. Имам морета. И заливи, :)
Какво още ми трябва?
Сънища?

забравих да напиша за делфините.
и за усещането, да те целунат след адреналина.
всеки си има един свой Амбър.
но не го осъзнава.
Аз ли не те заслужавам?
А знаеш ли кой съм?
Има само замъци над хоризонта и
Дидо.
фентъзи пикчърс

Намерих твоята страна. Знам, че я няма на картата. Крие се подмолно, но рано или късно всеки я открива. Тръгва след мечтите поизгубени, по обраслата пътечка на красивите спомени и стига точно там...във вишневата долина...при вятърните мелници, при дворците, при вълшебствата...
Всеки си има един свой Амбър...един свой принц...една своя принцеса...една карта, която да го отведе при него/нея

There is no spoon

Не е това, за което си мислиш

Покажи я и на нас де :)))

Хич не ти трябва брато.
Добре, че не са ти я "отбелязали" на "картата".
Ще има да пишеш романтични стихове до края на живота си. И нема минаване.
В смисъл ЛЕК.
Иначе...отстрани... божкей, колко е романтичен... а от вътре болка и страдание. Не ти требва. Само се радвай.

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Може ли един процедурен въпрос? Кажи ми ти, като по-вещ и по-дълго участващ в този клуб, Романтиката все с тъгата ли се обвързва? Има ли радостна романтика?

Enjoy Life!

Нещо като Монопола На Дирак-накарай Сагита да ти обясни!

Бе чак да я накарам да ми обяснява
Аз си имам мнение по въпроса Питам как седи положението в клуба Ако повечето хора са тъжни - да знам, да се съобразявам.

Enjoy Life!

Ако сте весела-добре дошла с веселостта си !