Не мога да обясня това странно чувство, но просто наистина съм влюбена в луната. Обичам я дори! Не мога да си отделя погледа от нея, сякаш ме хипнотизира...Наблюдавам я безмълвно и сякаш летя към нея и се гмурвам в необятната й лунна прегръдка.....завинаги.....

"Дяволът е нашето общо подсъзнание."

Да................................ммммм да.....

Прекрасно е, нали:)) да ходиш по лунната пътека с човека или демона, който обичаш...пак завинаги...

"Дяволът е нашето общо подсъзнание."

В някоя прекрасна хладна нощ...

A kato се замислиш,че Луната е едно огромно изстинало парче сгурия !
Всичко останало е в главите ни-и пътеките,и морския бриз,и приятните спомени и представи.
Светът е едно безйрайно,необятно .
И като цяло-студено и макар будещо любопитството ни,доста отблъскващо място.
Само в нашите глави той е топло място,с аромат на сирени,бриз,каберне,ароматни свещи или вана с хвойна ако щеш...
Но макар и нищожни мокри петна на фона на Вселената ние сме повече от нея,защото в главите ни има цели вселени,сумарно те са повече от тази,студената, материалната...
За последно видях Луната два дни преди пълнолуние на брега на Дунава преди седмица и нещо и сигурно е била съвсем различна от твоята,морската луна,макар да не се съмнявам,че и тя е била също тъй прекрасна като моята.
Поздрави и приятен плаж,момиче!

хареса ми последния абзац:)))
ама ако се сложи и малко захар на лимона, става

"Дяволът е нашето общо подсъзнание."

Не мога да обясня това странно чувство, но просто наистина съм влюбена в земята. Обичам я дори! Не мога да си отделя погледа от нея, сякаш ме хипнотизира...Наблюдавам я безмълвно и сякаш падам към нея и се гмурвам в необятната й земна прегръдка.....завинаги.....

но все пак да наблюдаваш луната на брега на морето си е класика:))))))

"Дяволът е нашето общо подсъзнание."

и малко вода и става, със сигурност:)))

"Дяволът е нашето общо подсъзнание."

много. Какво да се прави - много почитатели и поклонници имам

"Дяволът е нашето общо подсъзнание."