Re: Това са глупости / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Често-веднъж на няколко седмици поне се появяват въпроси от рода на "Какво е романтика","какво е любовта" или "помогнете..."
Трябва да имам нахално високо самочувствие,за да си мисля,че мога да дам отговор на който и да е от тези въпроси.
Много хора,обаче го могат.
Ако и да не формулират с няколко изречения,с личностите си и начина,по който се разхождат в сложния мегаполис на живота-с всичкия му трафик,задръствания,конфликти,глоби за паркиране и катастрофи...

-те имат някакви отговори.
Един от тях е Бай Гати.

Отдавна исках да ви разкажа за него.
Слушайте:

Бай Гати бе фазан втора година в Елхово.
По времето,когато мъжете ходеха в казарма,не на полупансион,както е в момента

Бай Гати бе среден на ръст,по-скоро слабоват,без особени характеристики на лицето,които биха могли да го определят като "красив" или привлекателен за другия пол.
Но този човек притежаваше невероятната способност да въздейства над жените-в началото,когато разказваше за историите си с тях(мъжете си говорят и се хвалят за тези неща,дами,не ни слушайте какво ви говорим !

), си мислех,че се хвали като нас-всички останали.Отначало с учудване,сетне с нарастващ интерес,а накрая с несдържано възхищение станах свидетел,често и единствен,на неговите действия.
Познавал съм и още няколко подобни нему хора,но никой нямаше това абсолютно неотразимо въздействие-невзрачният Бай Гати с черната на клечки коса и горящите с някакъв луд огън очи.
Не бих се ласкал да си помисля,че разказът ми би бил интересен,ако се разпростра,затова,ще бъда по-кратък.
Първа бе Доби.
Учителка,с няколко години по-възрастна от него и с някакво детинско излъчване.
Много въпроси си задавам оттогава-повечето нямат отговор.Той използваше някакви детински номера-имаше тесте визитки с най-различни професии под трите му истински имена на тях-ще използвам прякора му- Бай Гати (артист)
Бай Гати(режисьор)
и Бай Гати (дизайнер) му бяха любими,подаваше ги с насмешка,даваше да се разбере,че се бъзика и все пак тия жени се търкаляха на тумби в краката му!

Ала Бай Гати притежаваше едно качество-никога не ги нараняваше-може би това е вродено,не знам-след няколко нощи(тогава да излезеш от Полка бе,ако не геройство,то нещо доста смело и рисковано-е,той го правеше !

) с всяка от тях,те си тръгваха щастливи,или поне с лека тъга,но определено по-щастливи,отколкото преди да го срещнат и да си подарят един на друг тези няколко вълшебни часове.
Само с въпросната Доби възникна един...малък проблем.
Тя се влюби доста-изглежда бе романтичка по душа,а това,което и предлагаше елховския ловен пейзаж бе основно два типа-местни полуимбецили и военни.От кариерата.

Бай Гати бе за нея свежа струя-разбира се,аз не бих могъл да съдя каквио са му били уменията в по-интимните контакти с особите от по-прелестния пол,ала по косвени признаци съдя,че и това не е било без значение

та въпросната Деби се влюби до уши.Страда.Плака.И най-накрая се ожени за един млад лейтенант

.Когото едва ли е харесвала и на една стотна от това,което е харесвала като магьосника Бай Гати

А той продължаваше да се разхожда през живота като петле в собствения си двор,като катеричка на личното си дърво,като свободно електронче в облак.
Често съм разговарял с него-използваше винаги твърди и смели термини"обичам я","влюбен съм в нея,разбира се","виж я-как да не я обичаш?!".
И той бе най-щастливия човек,или поне един от най-щастливите хора,които познавам-след казармата го видях само още веднъж -водих го за няколко дни във Видин,където той успя да забие точно за половин час една братовчедка,макар и без консумация-нямаше как или просто не го поиска

Та,за мен хора като него ,ако и да не могат,поне се съмнявам,да дадат точен отговор-формулировка на тези тъй важни и тъй клиширани въпроси,отговорът бе там,в сърцето му.
А можеше да се забие и да тъжи,да кърви сърдечно и да си съсипе целия или част от живота,концентрирайки се върху някоя "особено незабравима" или "изключителна " любов....зачудих се дали да не сложа и последната дума в кавички.
Не давам отговор-нямам го и за себе си,дали неговият тип безгрижие е отговора на въпроса как да живеем...
Но може би е по-добре да се връщаме към светлите неща,а когато се случи някоя особено зловеща като чар и обаяние личност да ни грабне сърцето,да се усмихнем и да хванем ...каляската на мечтите-спомени и да се върнем няколко лета назад-сред полянката на живота си с цъфналите глухарчета,недозрелите ягоди и дъха на цъфнала мащерка -полянката,където сме били малко по-млади,по-безгрижни,по-неразумни и по-оптимистични.
Да напълним джобовете с билки,а тук в хладния хол на днешния си живот да запарим дъхав чай.
И да пием за здравето на хората като Бай Гати-те са си все на полянката,усмихват ни се и може би дори ни се присмиват-снизходително,ала незлобливо.
Лек ден,приятели мои-познати или непознати,не си слагайте непосилни тежести на сърцата,за да не ги мъчите-по капка горчивка и мед ще свършат работа!

П.С.: Ако някой знае за кого говоря,или познава него или човек ,който го познава(Бяла ,Борово,Русе)нека му предаде искрените му поздрави от един стар боен другар