... Запознах се с момиче ..... станахме добри приятели .... и се влюбих безумно в нея . Всеки ден се виждахме , говорехме , споделяхме ... и така три години . Бях щастлив , когато отивах на лекции , когато излизахме да се забавляваме ... , защото знаех че тя ще е там , а после се прибирах вкъщи мрачен като буреносен облак . Колебаех се , защото изпитвах ужас от възможността да разкрия чувствата си , а след това да я загубя . Чаках , чаках и най-накрая се реших - казах и какво изпитвам , казах й че я обичам , че тя е смисъла на моя живот , че ми е необходима , както въздуха и водата ........ и тя си отиде .........ще се самоубия

Недей...
Разбирам какво имаш предвид.

I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...

Не си заслужава! Когато намериш човека, който да те обича както ти нея ще разбереш, че съм права.

na koi mu puka? Ili iskash niakoi tuk da te sujaliava?

винаги съм смятал , че за да се самоубие човек трябва са е или много силен или много слаб . Извинявай но ако го направиш няма да си я вирнеш , а и мисля че ще е плизнак на слабост . Хората казват че е по добре да преживееш нещастна любов отколкото въобще да не си се влюбвал . Помисли хубаво , времето може и да не убие болката , но ще я притъпи .

Защо, няма нужда.
Това е един урок, през който всеки трябва да мине. Друг е въпросът дали ще научиш нещо от него.
И друго, знай че истинската любов никога не си отива. Стар лаф, ама верен.

... за мен тя е лъчът светлина в тъмнината , като брегът за моряка и земята за космонавта , като залезът за художника и музата за поета ... а сега всичко е черно , мрачно , безинтересно ...
Някой каза че съм бил слаб или силен ... незнам , незнам да ли е слабост или сила това , да криеш толкова силни чувства в продължение на толкова време ... как никой не разбра ... как никой не се усъмни ... Някой ще каже - глупак - толкова време бездействал , но бездействах от страх да не се случи това , което се случи сега . А не съм дете , и преди съм се влюбвал (на 23 г съм) , знам разликата между влюбването и истинската любов . Не ми достигат думи за да опиша това , което чувствам .

"... да беше мор , да беше чума , а то ... "

Да, странно е това криене на чувства. Тя те е приела по един начин, свикнала е да те вижда така и изведнъж всичко се е оказало другояче. Може би просто е била изненадана. Почакай да се съвземе.
И..не се отчайвай, просто бъди себе си.

Изправен съм пред същият проблем . Влюбен съм в най-добрата си приятелка и ме е страх да и го кажа , за да не я загубя . А сега де ?

По-хубаво от тва да се влюбиш в човек когото познаваш добре няма.
Значи, постепенно промени отношенията, като я водиш към по-емоционална връзка.