Когато доброто у нас е откъснато от забързания свят и е клюмнало от работа и удоволствия, колко блага и успокояваща ни идва самотата.

Това не са мои думи - на по-умен от мен човек са.
Какво мислите?

Когато се загледаш към звездите, ще чуеш моя смях...

Tja e na6eto samoizolirane ot sveta v koito jiveem. Moje bi tova e priznak na sila? Ili prosto strah ot syperni4estva? Otkazvame se ot razli4ni ne6ta v jivota si - dali tova e 4estnost ili bezharakternost? Nari4ame bjagstvata si svoboda. Ne e li tova edna pompozna duma, zad kojato prikrivame svoja strah ot bitkite?

Блага и успокояваща е до време,след това започва да тежи.
Независимо какво сме целяли със самотата си-дали да останем насаме със себе си,дали да се откъснем от заробващия работен цикъл или пък сме се опитвали да избягаме от забързания свят,от преситеността си от удоволствия,самотата ще ни удовлетворява само до време..След това неминуемо ще възникнат въпросите "Какво ли..?","Ами ако..?","Защо..?","Кога..?","Как..?" и ще втурнем към ежедневието си,към същото онова ежедневие,което ни е накарало да жадуваме за самотата..
Колкото до доброто у нас...самотата не винаги ще го върне...

Уж не вярвам в чудеса,а тайничко мечтая за тях..

Отговора и тук не е кой знае колко сложен - "има време за любов, има време за война" :-)))

UB40 !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...самотата и това да си сам са две разични неШТа... Може да си самотен и когато около теб или с теб има ужасно много хора, толкова много, че да се загубиш между тях... Може би именно заради това...А може да не си самотен въпреки, че си сам. Всичко е въпрос на усещане... Самотата е болест на душата, а това да си сам е мехлем за нея...
...Или всъщност всяко нещо не е нито само добро,нито само лошо - въпрос на баланс

При мен нещата много се обострят точно сега - когато започва есента, когато изстива земята и се задават само студ и тъмнина... много е ...ужасно Е!

Есен, есен - умиращ сезон
Кратка песен, тъга, полутон...

уаААаааа, не искааамъъъ есеенн, хлъц, хл, хлъцук

Те ще бъдат обезглавени, защото бяха заловени да боядисват розите червени;)...

Напротииииив!!!

Супер е!

Speak the words I wanna hear, to make my demons run...

А какво ще кажеш за това,че "емоциите са най-силни по време на есктремални ситуации"?

Уж не вярвам в чудеса,а тайничко мечтая за тях..

Казваш: „отказваме се от различни неща в живота си...”

Според мен самотата изразява усещането за ЛИПСА на различни неща от живота, а не когато сме се отказали от тях. Това вече е аскетизъм. Аскетът сам избира да бъде САМ. Но той надделява на чувството за самота, просто защото не я изпитва.

Иначе всяко бягство е израз на слабост - физическа, психическа, емоционална и т.н. Понякога липсата на воля ни кара да бягаме, за да не носим отговорност. Но не мисля, че с това си спечелваме свобода. Свобода е да ти се зачита правото да изразяваш себе си (от тук следва, че трябва да приемаш отговорността за деянията си).

правиш разлика между това, да искаш да бъдеш САМ, и това, да си САМОТЕН?

в смисъл, не че си изправен, де

Емоцията е израз на душевното ни състояние.

В отпусната и мързелива обстановка никакви емоции не може да видиш.

Но затова пък в екстремални ситуации точно нашите емоциите показват що за личности сме. Ако успееш да сдържаш емоциите си, означава че си повече от другите и винаги на крачка пред тях. Ех, защо не мога да си сдържам емоциите понякога...

който ще вкара малко ред в обърканите ни представи.

А ти успяваш ли толкова ловко да балансираш, за да не си откъм губещата страна?

през пролетта или през лятото да изпиташ подобно усещане?

Още по-ужасно е!

уаААаааа, м-мм-м-мм--мммъъъъъ, направо ужасТно

стига си ни свалял ФФенката!!! ! (едната удивителка [тая, последната] е за изречението - тя не е от името)

хахахха, що бре, яд те е че ти преча на теб ли?

Speak the words I wanna hear, to make my demons run...

Аз не съм ревнив, а и съм спокоен.... ЯСНО ЛИ ТИ ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ?

аууу, аъъъ, ъиии, хлъц, уаааааааа и през пролетта е ужасно, но през есента и зимата е направо ТРАГИЧНО, уааъъъ

кой ме сваля, казваш? не съм забелязала... толкова ми е зле

Те ще бъдат обезглавени, защото бяха заловени да боядисват розите червени;)...

Какво казваш? тука някъв крещи, та нищо не чувам...

спокойно, приятелю

Speak the words I wanna hear, to make my demons run...

че още по-хубава е споделената самота.


NA

Vnimava6 - razbiram. Blagodarja.

...ако бях успяло, нямаше да търся отговорите, а щях да задавам въпросите, защото какво са отговорите, ако не си спомняш истинския въпрос? м?

дали тогава ще е самота?
Защото май ще бъде усамотяване... идиличност...
Когато си с човек, с когото искаш да споделяш всичко, тогава не си самотен, нито пък си сам. Тогава си щастлив.

"ДА".
Кой е въпросът?

вечния философски момент

се оплетох..

NA

...възможните въпроси са...Обичаш ли сладолед? Обичаш ли да гледаш небето? Рита ли ти се топка... и още хиляди, но предполагам, че не тези въпроси те интересуват ..
...Аз се уча да търся въпросите, защото отговори имам хиляди

Не съм напълно съгласна,че в отпусната и мързелива обстановка трудно ще видиш емоции.По-скоро емоциите ще се движат в по-тесен диапазон.
Ти как би дефинирал "емоция" между другото?

Уж не вярвам в чудеса,а тайничко мечтая за тях..

Абсолютно.

Мисля,че в темата на Будата става въпрос за блажената самота,за желаната такава,а не за самотността.Възможно е и да греша,разбира се...

Уж не вярвам в чудеса,а тайничко мечтая за тях..

Аз, бай-дъ-уей, дефинирам емоцията като състояние на духа, душевността и манталитета.

Замислихте ли се защо точно доброто у нас е откъснато от забързания свят и е клюмнало от работа .
Защо сме позволили това да стане?
Защо се чувстваме по-добре и по-комфортно самотни?
Защо ни пречат най-близките ни?



Смазват ни гъмжилото на огромния град, безбройните непознати, чужди намръщени физиономии, проблемите, ежедневната борба за оцеляване... всичко!
И удоволствията ни са измислени... Бира с приятели, кафе с приятелки, дискотека с компания или купон у някого си.... навсякъде сме сами, колкото и много познати физиономии да има край нас.

Досада... досада... досада...

В един момент от живота си осъзнаваш, че има един приятел, с който ти е приятно да се срещаш и да споделяш всичко... до момента, в който той започва да си мисли, че може да си позволи да ти "дава тон в живота" и да ти държи сметка за постъпките и действията ти! И тогава разбираш, че е най-добре ДА СИ САМ!!!

Но това отново, уви, не е решение на проблемите!

Самотата е илюзорно успокоение. Тя е приятна и търпима до момента, в който осъзнаеш, че всичко което правиш, всичко което имаш, всичко което "се върти в главата ти" трябва да бъде споделено с някого...всичко!!! Дори и коричката сух хляб, споделена с някого се преглъща по-лесно...


Кой може да каже, че ИСКА да остане сам завинаги?!?
Кой?!?!?!
Не вярвайте на такъв човек! Той не е честен..... дори и пред себе си...




Sayonara, baby!

за това:
Искаш ли да гледаме луната?
Обичаш ли да усещаш капките дъжд по лицето си, докато галя косите ти?
...
Въпроси има всякакви, както има и всякакви отговори? Не ги търси тях...
Търси красотата! Тя ще те изпълни с усмивки, с радост. Тя няма да ти натоварва съзнанието с въпроси.

...красотата носи спокойствие... Но нали няма само положителни или само отрицателни неща , та и със спокойствието е така...води понякога до застой... А нали за това сме тук..за да се развиваме?
... А защо ми съзнанието, ако го щадя и не го натоварвам... Любопитството може и да хубаво...

А тази "грациозна" мисъл сам ли я сътвори, или Някой Далечен Буда ти я подшушна... Чакаме си авторчетата на цитатчетата!

Ustata mi hubava, ochite mu zeleni :))

На Удсуърт е.

Когато се загледаш към звездите, ще чуеш моя смях...