Vnimava6 - razbiram. Blagodarja.

...ако бях успяло, нямаше да търся отговорите, а щях да задавам въпросите, защото какво са отговорите, ако не си спомняш истинския въпрос? м?

дали тогава ще е самота?
Защото май ще бъде усамотяване... идиличност...
Когато си с човек, с когото искаш да споделяш всичко, тогава не си самотен, нито пък си сам. Тогава си щастлив.

"ДА".
Кой е въпросът?

вечния философски момент

се оплетох..

NA

...възможните въпроси са...Обичаш ли сладолед? Обичаш ли да гледаш небето? Рита ли ти се топка... и още хиляди, но предполагам, че не тези въпроси те интересуват ..
...Аз се уча да търся въпросите, защото отговори имам хиляди

Не съм напълно съгласна,че в отпусната и мързелива обстановка трудно ще видиш емоции.По-скоро емоциите ще се движат в по-тесен диапазон.
Ти как би дефинирал "емоция" между другото?

Уж не вярвам в чудеса,а тайничко мечтая за тях..

Абсолютно.

Мисля,че в темата на Будата става въпрос за блажената самота,за желаната такава,а не за самотността.Възможно е и да греша,разбира се...

Уж не вярвам в чудеса,а тайничко мечтая за тях..

Аз, бай-дъ-уей, дефинирам емоцията като състояние на духа, душевността и манталитета.

Замислихте ли се защо точно доброто у нас е откъснато от забързания свят и е клюмнало от работа .
Защо сме позволили това да стане?
Защо се чувстваме по-добре и по-комфортно самотни?
Защо ни пречат най-близките ни?



Смазват ни гъмжилото на огромния град, безбройните непознати, чужди намръщени физиономии, проблемите, ежедневната борба за оцеляване... всичко!
И удоволствията ни са измислени... Бира с приятели, кафе с приятелки, дискотека с компания или купон у някого си.... навсякъде сме сами, колкото и много познати физиономии да има край нас.

Досада... досада... досада...

В един момент от живота си осъзнаваш, че има един приятел, с който ти е приятно да се срещаш и да споделяш всичко... до момента, в който той започва да си мисли, че може да си позволи да ти "дава тон в живота" и да ти държи сметка за постъпките и действията ти! И тогава разбираш, че е най-добре ДА СИ САМ!!!

Но това отново, уви, не е решение на проблемите!

Самотата е илюзорно успокоение. Тя е приятна и търпима до момента, в който осъзнаеш, че всичко което правиш, всичко което имаш, всичко което "се върти в главата ти" трябва да бъде споделено с някого...всичко!!! Дори и коричката сух хляб, споделена с някого се преглъща по-лесно...


Кой може да каже, че ИСКА да остане сам завинаги?!?
Кой?!?!?!
Не вярвайте на такъв човек! Той не е честен..... дори и пред себе си...




Sayonara, baby!