...ти винаги ли показваш какво искаш?:) Не говоря за умението..:)))))
Непрекъснатата целенасоченост не е ли малко уморителна..и доста тягостна?:))

Странното е, че Руняка изчезна, а тази тема беше предназначена за него

Те ще бъдат обезглавени, защото бяха заловени да боядисват розите червени;)...

........една прашинка всъщност...докосване и частица от всичко,наречено мисъл..ако съществува:)
За едно нещо съм съгласна с теб и то съвършено – човек не може да избяга от себе си...Оттук започва несъгласието ми с теб....
Оспорваш “изчистеността” на комуникацията “тук”...
Добре..но.... “ТУК” формата е изчистена не поради друга причина, а САМО защото всеки смята,че е защитен от своята анонимност..и привидните маски не са никакви такива..Тук всеки е по-себе си, отколкото другаде.. “Прикрит” зад фиктивното “аз” всеки от нас показва точно същината си...това ,което е.. и всеки е тук точно заради това..Ние играем ролята си навсякъде.. и споменатите от теб мимики, жестове, интонации ...са много по-фалшиви другаде, отколкото ТУК... Дори напротив..”тук” ние демонстрираме всичките си подсъзнателни желания...правим онова,което никога не бихме си позволили свободно другаде..поради ограничения ни от обществото манталитет.. И точно поради тази причина самоопознаването е истинско..чрез истинските същности на нашите желани или нежелани събеседници, и партньори, и опоненти.....Вярно, има момент на изграждане на “образи”...но те касаят най-вече визията..Другото е показано ясно, стига да имаш очи да го “видиш”.. А замислял ли си се колко често живеем в своите фантазии...в реалността ... Изграждаме своите измислени светове....
Тук и никъде другаде би получил реалната оценка за себе си... в директно изражение или индиректна форма..
Тук и никъде другаде всеки би се осмелил да ти каже какво мисли за теб...
Тук и никъде другаде ти би се самооценил чрез другите – без фалш и прикритост...поради “анонимността” на своето проявление.
Да, тук комуникацията е “по-чиста”, защото ние сме по-изчистени от наслагванията на задължителните обусловености на общуването...
Това е нашата “джунгла”, където всичко е инстинктивно и първично.....
Ние също...
А дали искаме да останем анонимни или не....всеки има право на своя избор...породен от желанията си..стремежите си...вътрешни, дълбоко лични, различни, понякога необясними за нас самите, за другите пък съвсем , а ..понякога и твърде прозаични...
Кой би могъл да бъде съдник......

Първо искам да се извиня на теб и на останалите за закъснението на отговора ми, макар че едва ли е необходимо, тъй като тук май няма някакви ограничения, които да определят срок за отговор... както и да е.
След това искам да предупредя, че ще се опитам да обясня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Окей

Харесва ми че си имаш мнение - нямам нищо напротив. Но тъй като чух разни забележки относно развитието на подобни теми, предлагам да не се чешем повече тук

Сега ще се опитам да си представя какъв образ за мен си си изградил ти

Speak the words I wanna hear, to make my demons run...

Е мисля че досега не съм зарязал темата, така че едва ли бих могъл да бъда упрекнат в пасивност :)

Остава да се разбере какво точно ще уточняваме...може и на свободна тематика

Speak the words I wanna hear, to make my demons run...

..ще импровизираме, уточнявайки:)) ...
Започваме ли с импровизациите?:)

Хе, в импровизацията е истината - когато всичко е предварително обмислено - накрая се оказваш с пръст в устата

Я кажи - едно дърво ако пада в гора, в която няма абсолютно никой и нищо, което да го чуе - тогава то вдига ли шум?

Speak the words I wanna hear, to make my demons run...

...но ми харесва..:)
Разбира се ,че вдига шум...но.."празен" .....той кънти , но само дървото го чува..
А ти "чувал" ли си как пада дърво?:) ...Повалено от самата природа.. Усещаш го с всички фибри на тялото си...

ама тогава вече щеще да ме набиеш

А иначе "Разбира се ,че вдига шум"... - е, там е работата, че според мен по-клони към "не вдига шум"..

Ти си на ред :)

Speak the words I wanna hear, to make my demons run...