ne mislite li, che ima mnogo romantika w samotata?

Kato gledah onq film - pismo w butilka si pomislih, che bi bilo ujasno krasiwo da si pekarash celiq jiwot na brega na moreto ... w malka uiutna kqshtichka... sam sas sebe si i izgubenata si liubow.... i da i prashtash poslaniq w butilki wseki den ...

filma beshe malko ligav - ne go gledah celia, neshto ne me hvana

no sus sigurnost sa go gledali i muzhe - !!

Знам само, че при мен самотата усилва въображението. От това могат да последват ред събития, едно от които е романтично настроение.
Подобно е и в клубовете, когато не знаеш кой е събеседникът ти. Пишеш, четеш, осмисляш информацията, а в каквото не успееш да вникнееш си довъобразяваш, според собствената си нагласа. Ако нагласата е била романтична и настроението става такова, а въображението се извисява към вътрешните мечти и стремежи. Когато самотата престане да бъде такава, се срещаш с живата действителност. Много често въобразената представа се сгромолясва с трясък и ти неиминуемо се приземяваш. Отиваш в уютната си къщичка, сам със себе си, където всичко е такова каквото си го въобразиш. Реалността убива романтиката.