Не обичам никого вече,
студено е мойто сърце,
уморено стените да топли,
то угасна- почивка си взе.
Сега ми е някакси тихо,
странно спокойно и пусто...
Сега просто си почивам,
уморена завръщам се вкъщи.
Но вкъщи е също студено,
безразлични очи лъхат студ,
може би сива е нашата къща,
може би няма във нея уют?
И няма къде да отида,
и няма при кой,
затова се разхождам
и в себе си търся...
покой.
Минавам през приказни гледки,
докосвам лъчите с ръце,
радва ме всяко мъничко цвете,
радва ме всяко дете.
Закачат се с мене
листенца и клонки,
тревите посрещат мойте нозе,
тук всяко нещо говори,
дори далечното, синьо небе.
И чувствам как се разтапям,
как се сливам с това небесно море,
и ставам нищо и всичко,
ставам земя и небе.
И съм камък и птица,
и искам да имам криле!
Ставам от всичко частица
и във всичко оставям
частица от мен.
И ето- отново обичам,
забравила, че светът е студен...
Или е бил винаги топъл?
Или всъщност...
светът е във мен!

Хей, Цветенце, пишеш страхотно! Написаното звучи толкова силно, реално, прочувствено..... Хареса ми най-вече това, че започваш тъжно, но има happy end, поне аз така го разбирам?
По-често се усмихвай и продължавай да ни пращаш своите творения, а ние с удоволствие ще ги четем

ето едно от мен за теб макар че не е толкова добро:

:)
Две точки и чертичка
със луничка или скоба
бясна лунатичка
бяга по ъглите на опнатите бузи
като луна
като навес във нощта дъждовна
като коса
като трева
усмивка, весела, трептяща, искрена
усмивка на жена.

наистина започва тъжно и после има хепи енд. :) Но това е така, защото го писах както го чувствам- в момента. Просто така се получи, и аз незнам защо и как, но ми хареса това, което се получи.

Тенкс! :)
А кое те кара да си мислиш, че "не е толкова добро" ?

Ще тичаш по полята
боса
както някога преди.
И пак
бавно и полека
ще откриеш пак човека
нали?


За да чуеш трябва да мълчиш!

Ще го открия,
колкото и пъти да го губя,
аз винаги наново го откривам,
и всеки път е
по-прекрасен отпреди.
Във него се губя
и пак във него-
се намирам.

Обичам го,
завинаги.


Постоянно се губя, но това е само защото обожавам да се намирам!