Недей, не ме разплаквай сега.
Не си нося хапче, а без него започна ли...няма да спра.
Пресъхнали са очите ми, откъде още идва вода? Късно е за сълзите ми, късно е за смъртта. Към нея се бях запътила с такава ужасна увереност, с такава ужасна тъга... И изведнъж ти появи ми се...и не можах да умра, защото исках да бъда до тебе- завинаги, просто до теб да седя. Исках да те гледам- винаги- ти си най-красивата ми гледка. Исках да те усещам- в ръцете си- само така мога да се стопля. Исках те- толкова истински, толкова силно, до болка!
Имах те- за малко- завинаги, и все пак...те няма сега. Имам те- в себе си, но в мене е пълно с тъга- в нея те давя, обичайки и мразейки те, а исках...в радост да те облека...
Не си за мен, защо реши, че съм за тебе? И аз реших, че си за мен... Но всички останали са на противно мнение и продължават да ни мразят, дори като сме разделени... Не ме обичат...собствените ми родители! Ти беше прав, че "на никой не му пука". Да, само на теб ти пукаше...и само ти ми бе утеха... докато се отегчиш, допреди да си тръгнеш, докато се умориш, докато не се обърнеш, докато ме заболи?
Толкова съм самотна без тебе! Вече си нямам никой. Няма кой да ме прегърне, няма кой да ме дари с усмивка. Има ги само поредните влюбени в плахите ми очи... Има ги само онези, възбудени, че докосват телесните ми желания, че им ги давам, дори през сълзи.
Дадох ти всичко, дадох ти цялата себе си, или почти? Ти притежаваш душата ми, тялото го зарежи!
Защо ме поиска? Защо ме прелъсти? Ти, принце на душата ми, защо ме взе, защо ме разруши?
Мразя те, мразя те, защото от теб ме боли. Защото си вечен и си наникъде. Защото те има и защото никога не си бил. Защото ме обичаш, защото ме мразиш. Защото ме имаш, защото ме нямаш. Защото си силен, защото си слаб. Защото ми липсваш, защото не мога да те прескоча и ще пропадна в твоя трап.
Обичам те, обичам те, обичам те! От цялата си душа, от цялото си сърце! Обичала съм те винаги и завинаги ще е. Знаеш го до болка добре. Не искаш да го чуваш, не искаш да го виждаш, защото знаеш, че е истинско, защото си отговорен и слаб. А обичта ми ме е изпълнила- прелива, пулсира, към теб. Усещаш ме отдалече, очакваш ме, криеш се от мен...Да, силна съм, когато те обичам и само тогава съм по-силна от теб.
Туптяща, трептяща, единствена, цяла, душа,
нежно-убийствена към теб съм вървяла, пеша,
при тебе съм идвала, с теб съм живяла, с теб съм била.
Сега не идвам и съм просто неистина, сега съм просто сама,
сега съм тъжна, сега съм убита...такава една.
Сега съм болна, пак болна съм, пак от тъга. Пак искам да избягам, пак искам да умра...
Не мога вече, късно е. Не е изход смъртта... Не е изход, чуваш ли? Не ми говори за смъртта! Аз няма да те пусна, знаеш го! Умреш ли ти, аз с тебе ще умра! Миличък, хайде да живееме! Моля те...просто ела! Искам само очите ти, само твоята нежна ръка, само да се свия в твойта прегръдка, само малко така да постоя, само да те вдъхна, да те почувствам, да помилвам косите ти, да целуна скръбта...
Няма те, няма те... Студ. Самота. Мрак, дъжд, слънце, птици, цветя- всичко ми е безразлично, всичко ми е тъга. Без тебе винаги е така.
Нищо не е живо без тебе, а ти... ти си лъжа.
Тъга, само тя ми остана. Толкова постоянна, сериозна приятелка ми е тя.
Очи и безвремие, слънце в дъжда, в кафето, на огледалото, целунах те. Запечатах се в него, ще ме видиш, като отидеш някога там. Може би ще се натъжиш, може би…ще ми се усмихнеш, през една малка сълза.
Не искам да виждам сълзи във очите ти, никога повече! Аз ще плача за теб- дай ми само сълзите си- много ме бива в плача...
Прости ми, прости ми,
обичам те –
това е всичко
и няма нищо
по-голямо от това.

толкова силни думи и чувства...

но не бъди тъжна, а се усмихни! Хайде, просто го направи!

Не бъди тъжно, мило Бяло цвете...

Любовта не трябва да те натъжава, макар че в сълзите ти се е скрила цялата ти душа.
Не слагай обръчи на сърцето си, за това че съзнанието ти иска да спре дъха!
Нали не мислиш, че твоята любов не иска да диша?...
И че сърцето ти ще намери пътека в объркнаия лабиринт на чувствата?

Просто не бъди тъжна! Не трябва!

Аз съм тъжна
и щастлива.
Тъжна- защото не го виждам.
Щастлива- защото той живее в мен.
Пълна съм с чувства, и така съм жива.
И със мислите за него,
съм щастлива.
Дано и той да е щастлив.

Sigurno e mnogo glupav za da ne razbere, 4e go obi4a6 tolkova silno...

Не ти ли е хрумвало, че може дори да го е страх от такава любов, или пък точно в този момент да има нужда от нещо по-дребничко - ручей, а не бурен океан от любов?
Е, не знам какъв е случаят, но вярвай в себе си! и успех...

ХМ, хм...ФУТБОЛЪТ - играта, в която МЪЖЕТЕ триумфират

Какво искаш да кажеш с този БУРЕН? :))))
Бурени на този свят - бол. Всякакви бурени има. Някои дори са красиви като океана.
А и стават за храна. Магарето си пада по някакви бурени, но не мога да се сетя как се казваха - магарешки бодили ли, какво беше...

Иначе любовта е хубаво нещо. Само поднасянето й може да стресне другата страна. А пък който иска да пие от ручейче, а не от големия океан, значи ще иска да пие от няколко ручейчета. Освен ако...

Разбрал го е прекрасно,
по хиляди начини съм го показвала...да не говорим за това, което се чете в очите ми...то просто е трудно да се скрие...
Просто го е страх, така си мисля. Защото ако не ме харесваше нямаше изобщо да си прави труда да тръгва с мен, нали? Или...е било с някаква подла умисъл?!...като се замисля...би могло да бъде...но не ми се ще да е така, наистина не ми се ще, защото това би доказало не само, че е глупав, но и че е отвратително Жесток...
Любовта ми към него беше толкова...истинска,
но той я остави да се разпръсне като пепел от студения вятър...просто не пожела да поддържа огъня...и той бавно, измъчено, но сигурно...угасна.
Понякога се питам как някои хора успяват да погубят, да развалят най- прекрасните ни чувства, трепети, стремежи... Как го правят бееее? Та нали са просто...хора. И защо, защо трябва да го правят?! - съдба - карма?

Izvinjavai za namesata v javno taka lichni i dylboki chuvstva i useshtania. Publikuvala si gi, ta znachi moze i az da kaza neshto.
Ti si tyzna i shtastliva ednovremenno, no shte mozesh li za dylgo da si v tova systojanie? Njama li rano ili kysno ednoto chuvstvo da naddelee nad drugoto? Zashtoto tia dve chuvstva ne se ponasjat ednovremenno i sa moshtna razrushitelna za lichnostta sila. Zamisljala li si se dali si struva da poddyrzash izkustveno takova polozenie? Spored men kolkoto po-skoro bydesh najasno sys sebe si, tolkova po-dobre. Izboryt e tezyk no e zdravosloven - dali da se sysipvash ili dali da ziveesh po-natatyk. Ponjakoga "tochniat" chovek ne vinagi naistina e tochniat chovek.

100 - 150 кила доволно скочиха в калта!

Благодаря ти,
и аз стигнах до този извод.
Може би късно, но... по-добре късно отколкото никога, нали?
Просто трябваше да излея чувствата си, за да ми олекне и...да се освободя поне малко от тях, защото когато не са споделени тежестта им е голяма...
И ги излях...тук. Надявам се да не съм натъжила някой, а ако съм...то нека този някой да знае, че винаги има изход и никога нищо не е загубено и обречено...винаги, винаги има изход- просто трябва да намерим сили да го потърсим, за да се измъкнем от собствените си окови.