Все забравям .Да пусна темата,не първите си спомени.
Аз помня някаква канска жега ,бях на три годинки и половина и се чувствах адски дискомфортно,дали защото се бях наакал или бях жаден-това вече са подробности !Някои мои познати пък се кълнат,че не помнели нищо до 6-7 годишна възраст.
А вие ?

Била съм на 3-4, но помня, че ме бяха забравили в детската градина и спах там! Обаче нашите отричат... мдам... май по-скоро съм си въобразявала, но... :)
А като бях на около 2 крачех из снега с татко за ръчичка и се напъвах да кажа "р"... напъвах се, напъвах се и като се отприщи - чак до нас си ррррррррр-ках! И след това постоянно карах майка ми да ми пусне Шаро Азнавуррррррррр

С увaжение:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но какво друго да очакваме от толкова готино коалче ? Че и изчезващ вид !

Един от първите ми спомени е и при мен в детската градина:) Помня само, че бяхме облечени в народни носии, че даже и гримирани. Стъпили здраво (или седнали ли бяхме?) на един подиум, а пред нас - родителите ни. Май някаква програма изнасяхме или пяхме .... нещо ми е мъгляво. Няма да забравя, че аз бях най-отпред със зачервени бузки и наперен нос

Първият ми спомен е как летях със самолета и гледах облаците отгоре,а после как 10ч.пътувахме с автобус из Сахара.
Впрочем приятелите ти може и да са прави ,моите първи спомени са ,когато съм била на около 5и1/2 г.

Цветята са изпълнени с толкова противоречия!-помисли си малкият принц

е как съм седнала на коленете на татко, той ме щипе за бузките и после..... ме захапва за тях

Попринцип Земята е кръгла, дефакто всеки намира по едно кьоше да се нае*е.

Аз пък си спомням най-първо как седя на една кушетка /за уточнение - у баба ми и у дядо ми/ и идва една докторка да ме преслушва със слушалки. Тя, жената, се държа доста мило - сигурно щото беше колежка на дядо ми, но въпреки това този спомен ми е малко неприятен.
Дали заради бялата престилка или заради студените метални слушалки, шаващи по натемпературения ми гръб, не знам...
Това беше много преди детската градина, сигурна съм.

Значи на село. Лятна нощ. Ходим до някви комшии с баба ми. Аз съм въртоглаво малко шиле точно преди да тръгне на предучилищна. Бягам напред и се връщам назад обратно до баба ми ей така без цел. Пресичаме главната улица на селото. Аз я пресичам един път и се връщам на обратно. През това време едни мотор (Балканче от едновремешните) без пуснат фар ме блъска или аз падам и те ме закачат.

И тук ми се губят малко спомени.
Кадър 1: Значи спомням си едно колело във въздуха, което се върти и 2 чифта крака. Хората бързо реагирали и стъпили на крака и вдигнали предното колело във малко нагоре да не ме нарани.

Кадър 2: Бяла стая. Неонова лампа. Аз лежа на едно бяло легло. Едно малко момиченце, мой набор ми подава да пия вода и ми прави компреси и ме гали по косата.

Болницата, която се намира точно зад нашата къща. Дъщерята на дежурната лекарка си игре на доктор и пациент. А аз съм бил просто идеален случай за пациент. При това истински, кога ли ще и се падне втори случай. Нищо ми нямаше. Явно само натъртвания, охлузвания и уплаха. Но ми остана спомена за момичето. Статистически се води първата ми любов.

не те блазни ?