Дъщеря ми има една, мога да ти я дам за 1-2 кръгчета. Е, не е чисто злато, но има разни златни работи из нея.

романтичните неща около нея.

Толкова ми допадна тази тема, а вие не пишете тук.
Давайте.

О, да ви разкажа как се изложих миналия ден.
Вървя си аз по пътя, облякла новата си пола и новия чорапогащник на огромни дупки. И моделът пола е нов за мен и чорапогащникът, ама съм се наперила и изпъчила добре. По едно време забелязвам, че всички мъже ме гледат много втренчено. Решавам че защото е пиков утринен час (аз друг път по това време съм си още вкъщи) и хората просто искат да се разсънят с мен. Та продължавам да си крача, но още по-напето и изпъчено - щом ме гледат толкова хора, трябва да съм по-изрядна в походката; пристъпвам, пристъпвам, а те още по-втренчено ме гледат. Чак таткото на гаджето на дъщеря ми си спря возилото да ме огледа, при което си помислих че синът му е наследствен сваляч и се възмутих как може моето момиче да харесва такива донжуани. След още 5-6 крачки ми се проясни причината за втренченото гледане - както съм си вървяла, подплатата на полата ми се вдигнала до най-отгоре, до самия колан на полата и отгоре се образувало нещо като пояс, все едно че съм дебеличка и съм с провиснало шкембе, мале, мале, малееееее. Умрях си от срам а улицата съвсем права и не мога да се оправя. Излишно е да казвам, че за 150 метра срещнах 10 познати... А дали споменах, че полата е хиперпрозрачна. Срам и позор. И като знам че както ми тръгне при първия път, тъй ми върви докрай...

А как романтично мерих рокля уж скрита в кабина, а огледалото отразявало всичко е съвсем друга тема от последните ми обиколки във Варна, за нея също не ми се мисли.

Изобщо, около тази драпирана мода все издънки ми се случват.

Ха кажете и вие сега нещо, няма само аз

на мен пък минала година им се отлепи единия чехъл на улицата, остана само една каишка едвам едвам привързана и ходих поне триста метра влачейки единия крак. Другата алтернатива беше ходене боса.

Миналата година, точно преди важна среща си излях кафето върху светлозеления панталон. Изпрах го и го прострях на балкона, а срещата проведох седейки плътно зад бюрото с осукана около кръста не много чиста хавлиена кърпа. Щом някой от събеседниците понечваше да се приближи да ми показва нещо и да се надвесва над бюрото го смразявах с "Моля, останете на мястото си!"

Преди години пък през зимата, взех та се изтърсих пред президенството и тясната ми пола с цепка се разпори. А палтото беше късичко. Закрепих я с кламери в някакъв вход.
Викам, е квото става сега. Циганите, които висят на площад "Св. Неделя" се изхилиха яко и ми попяха - "Само да те гепна..."
Е има и по -тежки случаи. Веднъж на една жена й падна полата на улицата. Помогнах й да я закрепи, пак с кламери естествено.

You can get more with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. - Al Capone

Хубава песен са ти пели циганите и на място! Последният път, когато на мен ми пя циганин (на ушенце), текстът не беше някак си на подходящ за мен, но пък като изживяване беше супер. Винаги съм мразела високите музики, но на уше се оказа приятно.

Е, миналата вечер ми думка 1 циганин едни тъпани точно до ухото. Даже не знам как се казва този инструмент - прилича на пионерските барабанчета, но са 5-6 на една стойка. Що за грешна психологична преценка имаше този циганин, как реши че точно на моето ухо е най-подходящо да ги думка - представа нямам, но трудно го изтраях, дори най-нетактично си запуших ухото, докато размислях дали трябва да му се дава бакишиш за артистичната изява. Накрая реших, че нито съм го викала, нито съм го карала да ми пее, значи няма да му дам нищо.

На циганите им се плаща за да не свирят или пеят.
Все пак слухът е деликатен орган, пораженията върху него не се възстановяват лесно, та трябваше да си платиш и да се отървеш от там-тамчето.

You can get more with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. - Al Capone

няма да им плащам и да не ми свирят, защото като ме научат че им давам пари, няма да мога да се отърва съвсем и освен без уши, ще остана и без пари.

А пък това значи там-там(че) се казвало, ееееей, добре че го научих, вече съм спокойна.