нали така каза модераторът, на който темата за сватбата не му се вижда романтична да пише в отделна тема.
Та по темата, какви бяха мислите им оп време на най-щастливия ми ден:

"1 Сигурно само от уважение не се хилят на валса...
2. Какво ли има в оная кутия с червената панделка?
3. Тая бабичка докога ще реве?
4. Майка ми какво се е разбърборила с моите приятели, сигурно ме излага.
5. Младоженеца ми стои като глътнал бастун, / следва смушкване/
6. Кумът ме разсмива по време на тържествената част и религиозната част, май всички чуха как се изкикотих
7. В църквата е не повече от 7 градуса, с кумата се стараем да не треперим много силно и аз се чудя кога ще кихна преди, по време или след "Да"-то. Ако церемонията продължи още две минути и на четиримата ще ни потекат сополите
8. Брат ми се напива прекалено бързо, преди да е направил повечето снимки, хм каво ли ще излезе / излезе манджа с грлозде/,
9. Кой е пък тоя чичко, който влетява в ресторанта с шуба, ушанка и целият в сняг? А това бил пощальон носи, спешна бърза телеграма!
10. Бабичката продължава да хълца
11. А, май имало и нещо за ядене...
12. Майка ми объркала местата на гостите и омешала разни юпита с нейния род от Ветрен...
13. Ако мога да си хвана обувките и да ги метна..."




Е, това е, на който му ес жени да се жени.

Оо, мога и да добавя!
Сутринта преди сватбата: -хаос в главата ми -
Мъжът ми /тогава още в проект/ - мъжко парти в моята квартира.
Стаята с главата надолу, липсвали са столове и са седяли и върху: купчина книги - два албума на парцали; тенджерата ми - с изкривено дъно; кашон с дрехи - някой е паднал в него; донесено от вън пънче - търкаля се в краката ми и реча ли да се забързам ме спъва.
Ще ми правят прическа! Я па тия - аз да не съм им козунак, я под душа - край на прическата! Щели да ми украсяват косата, щото така, както вече съм я развалила вече на нищо не приличало - я тия изкуствени цветя зад библиотеката - няма ги цветятя, а аз ни лук яла...
Бъдещата свекърва, вижда ме в роклята и пита: Ти кога ще се обличаш? Аз:!!!!
После истерия - що не е дълга роклятааааа, що не е точно бялааааа!
11.00часа - церемонията, 10.30часа бъдещия младоженец още го няма,не се е облякъл, не се е обадил и аз се надявам тайно да се е отказал или да се промъква отнякъде ,за да ме измъкне от тоз кошмар.
О, имала съм шаферки! Я шаферките дайте онез бонбони! После: Дее са бонбоните дето за ...това кумата.
Аууу, видях си букета!!! Червени рози с тел в дръжките и много тюл. Аз да не съм умряла бе! С удоволствие чакам да го хвърля назад за да видя как ще цапне някой!
11часа без три - спирачки, кола на завоите на 2 колела... - Що не хванем пътя към морето?
А бе!
Преувеличавам ли? Не! Още не съм разказала и половината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В колко се появи младоженеца? :)

храст изскочи заека!

Младоженецът се яви в 10.45. Нали не трябвало да се виждаме,влезнал да се къпе и аз влезнах там да му се скарам .Е видях го!
Ходил да си меси глината сутринта , щото щяла са изсъхне до след 2дни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже в "онази тема" Кирето иска женски мнения - та рекох да е в "другата" тема :)
Моя случай е сложен ... Решихме с жената (тогава гаджето, де) да запознаем родителските тела и да ги светнем, че "така и така, ние решихме да живеем заедно, ама там разни подписвания и сватби ще трябва да почакат - айде да завършим, па после", нооооо ... ние го мислихме едно, то друго стана.
Изтърсихме се ние в Кюстендил - аз, баща ми, майка ми и брат ми - да се запознаваме. Хапнахме, пийнахме, казахме си нашите реплики и тогава тъста рече "ми добре сте ни дошли свате, ама аз викам да ги оженим, щото цял Кюстендил иначе ще разбере, че дъщеря ми живее незаконно" - а той беше съдия, Бог да го прости и много си падаше по законите, ама това е друга тема ...
Ние с мойта понечихме да се обадим, но и двамата сватове едновременно рекоха "ти да мълчиш" - всеки към неговото си чедо - и се почна един пазарлък ... къде да е сватбата. Моят старец (Бог да го прости и него) беше категоричен, че син жени - следователно той ще прави сватба. Добре, ама юриста извади железни аргументи - една дъщеря си има, родата им била голяма, не можело да пренебрегнат никой, а как така ще ги разкарва всички до другия край на България. Моят обаче се не дава и вика "абе свате, дай да не си мерим родата отсега - ми ние ако тръгнем всички насам, Кюстендил не може да ни побере" и така от дума на дума стигнаха до консенсус - ще се правят две сватби, като "гостите" ще са не повече от един автобус и три-четири коли. До тук добре. Само че моята изведнъж взе, че попита невинно "а къде ще подпишеме ?" - и оцапа работата ... та пак се почнаха дебатите. Тогава се намесих и аз и казах с възможно най-категоричния си тон "вижте сега, ние сме си в София и без това, ще си подпишем там с приятелите, а вие се разберете за датите, щото колегите нема начин да не дойдат и на двете сватби, така че ще трябва да ги уведомим отсега". Настана пълно мълчание, но и във въздуха се усещаше, че разбраха какъв умен син и зет се е появил на хоризонта ... и кандисаха отведнъж. Е - колкото да не е без хич добавиха, че "най-близките" и от двете страни ще трябва да присъстват и в София. Няма как съгласихме се, а аз за всеки случай казах "добре, ама за да не почнете пак пазарлъци, ние ще кажем ресторанта, а вие ше си делнете масрафа на финала и готово - при това положение, може да дойдете на подписването". Нема как - приеха го - хе хе :))
Та така. Аз съм се женил три пъти. В София, после във Враца и последно в Кюстендил. И до ден днешен си мисля, че точно защото се женихме три пъти, не успяхме да се разведем нито веднъж ...

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

Иван Асен" предполагам се породи съвсем слъчайно и безпричинно(все пак ти си се женил за един и същ и доколкото позоляват да преценя беглите ми наблюдения-много свестен) човек

би ли си променил профила.
Причините за молбата ми са ноторно известни.

Да не си е правил глинена булка за резерва?

Значи можеш да правиш партия със моя съпруг - ПЗС или "Партия на зетьовете на съдии"!

Аз пък забравих нещо наистина романтично- след сватбата се оказа, че цветята и подаръците не се събират в един багажник, та ги докара процесия.
А първата брачна нощ я прекарахме в комшиите, че у нас и у тях нямаше място от роднини.
Сватбеното пътешествие се провали, защото снегът затрупа всички пътища и не можахме да стигнем до местоназначението. Вместо планираното пътешествие след месец отидохме на гости на родата във Ветрен и беше супер.
Вуйчо закла там нещо си, баба - нашият родов философ го удари на романтични спомени за покойния ми дядо, всеки спомен започваше с : "А дядо ти веднъж като се напи..."