нали така каза модераторът, на който темата за сватбата не му се вижда романтична да пише в отделна тема.
Та по темата, какви бяха мислите им оп време на най-щастливия ми ден:

"1 Сигурно само от уважение не се хилят на валса...
2. Какво ли има в оная кутия с червената панделка?
3. Тая бабичка докога ще реве?
4. Майка ми какво се е разбърборила с моите приятели, сигурно ме излага.
5. Младоженеца ми стои като глътнал бастун, / следва смушкване/
6. Кумът ме разсмива по време на тържествената част и религиозната част, май всички чуха как се изкикотих
7. В църквата е не повече от 7 градуса, с кумата се стараем да не треперим много силно и аз се чудя кога ще кихна преди, по време или след "Да"-то. Ако церемонията продължи още две минути и на четиримата ще ни потекат сополите
8. Брат ми се напива прекалено бързо, преди да е направил повечето снимки, хм каво ли ще излезе / излезе манджа с грлозде/,
9. Кой е пък тоя чичко, който влетява в ресторанта с шуба, ушанка и целият в сняг? А това бил пощальон носи, спешна бърза телеграма!
10. Бабичката продължава да хълца
11. А, май имало и нещо за ядене...
12. Майка ми объркала местата на гостите и омешала разни юпита с нейния род от Ветрен...
13. Ако мога да си хвана обувките и да ги метна..."




Е, това е, на който му ес жени да се жени.

Оо, мога и да добавя!
Сутринта преди сватбата: -хаос в главата ми -
Мъжът ми /тогава още в проект/ - мъжко парти в моята квартира.
Стаята с главата надолу, липсвали са столове и са седяли и върху: купчина книги - два албума на парцали; тенджерата ми - с изкривено дъно; кашон с дрехи - някой е паднал в него; донесено от вън пънче - търкаля се в краката ми и реча ли да се забързам ме спъва.
Ще ми правят прическа! Я па тия - аз да не съм им козунак, я под душа - край на прическата! Щели да ми украсяват косата, щото така, както вече съм я развалила вече на нищо не приличало - я тия изкуствени цветя зад библиотеката - няма ги цветятя, а аз ни лук яла...
Бъдещата свекърва, вижда ме в роклята и пита: Ти кога ще се обличаш? Аз:!!!!
После истерия - що не е дълга роклятааааа, що не е точно бялааааа!
11.00часа - церемонията, 10.30часа бъдещия младоженец още го няма,не се е облякъл, не се е обадил и аз се надявам тайно да се е отказал или да се промъква отнякъде ,за да ме измъкне от тоз кошмар.
О, имала съм шаферки! Я шаферките дайте онез бонбони! После: Дее са бонбоните дето за ...това кумата.
Аууу, видях си букета!!! Червени рози с тел в дръжките и много тюл. Аз да не съм умряла бе! С удоволствие чакам да го хвърля назад за да видя как ще цапне някой!
11часа без три - спирачки, кола на завоите на 2 колела... - Що не хванем пътя към морето?
А бе!
Преувеличавам ли? Не! Още не съм разказала и половината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В колко се появи младоженеца? :)

храст изскочи заека!

Младоженецът се яви в 10.45. Нали не трябвало да се виждаме,влезнал да се къпе и аз влезнах там да му се скарам .Е видях го!
Ходил да си меси глината сутринта , щото щяла са изсъхне до след 2дни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже в "онази тема" Кирето иска женски мнения - та рекох да е в "другата" тема :)
Моя случай е сложен ... Решихме с жената (тогава гаджето, де) да запознаем родителските тела и да ги светнем, че "така и така, ние решихме да живеем заедно, ама там разни подписвания и сватби ще трябва да почакат - айде да завършим, па после", нооооо ... ние го мислихме едно, то друго стана.
Изтърсихме се ние в Кюстендил - аз, баща ми, майка ми и брат ми - да се запознаваме. Хапнахме, пийнахме, казахме си нашите реплики и тогава тъста рече "ми добре сте ни дошли свате, ама аз викам да ги оженим, щото цял Кюстендил иначе ще разбере, че дъщеря ми живее незаконно" - а той беше съдия, Бог да го прости и много си падаше по законите, ама това е друга тема ...
Ние с мойта понечихме да се обадим, но и двамата сватове едновременно рекоха "ти да мълчиш" - всеки към неговото си чедо - и се почна един пазарлък ... къде да е сватбата. Моят старец (Бог да го прости и него) беше категоричен, че син жени - следователно той ще прави сватба. Добре, ама юриста извади железни аргументи - една дъщеря си има, родата им била голяма, не можело да пренебрегнат никой, а как така ще ги разкарва всички до другия край на България. Моят обаче се не дава и вика "абе свате, дай да не си мерим родата отсега - ми ние ако тръгнем всички насам, Кюстендил не може да ни побере" и така от дума на дума стигнаха до консенсус - ще се правят две сватби, като "гостите" ще са не повече от един автобус и три-четири коли. До тук добре. Само че моята изведнъж взе, че попита невинно "а къде ще подпишеме ?" - и оцапа работата ... та пак се почнаха дебатите. Тогава се намесих и аз и казах с възможно най-категоричния си тон "вижте сега, ние сме си в София и без това, ще си подпишем там с приятелите, а вие се разберете за датите, щото колегите нема начин да не дойдат и на двете сватби, така че ще трябва да ги уведомим отсега". Настана пълно мълчание, но и във въздуха се усещаше, че разбраха какъв умен син и зет се е появил на хоризонта ... и кандисаха отведнъж. Е - колкото да не е без хич добавиха, че "най-близките" и от двете страни ще трябва да присъстват и в София. Няма как съгласихме се, а аз за всеки случай казах "добре, ама за да не почнете пак пазарлъци, ние ще кажем ресторанта, а вие ше си делнете масрафа на финала и готово - при това положение, може да дойдете на подписването". Нема как - приеха го - хе хе :))
Та така. Аз съм се женил три пъти. В София, после във Враца и последно в Кюстендил. И до ден днешен си мисля, че точно защото се женихме три пъти, не успяхме да се разведем нито веднъж ...

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

Иван Асен" предполагам се породи съвсем слъчайно и безпричинно(все пак ти си се женил за един и същ и доколкото позоляват да преценя беглите ми наблюдения-много свестен) човек

би ли си променил профила.
Причините за молбата ми са ноторно известни.

Да не си е правил глинена булка за резерва?

Значи можеш да правиш партия със моя съпруг - ПЗС или "Партия на зетьовете на съдии"!

Аз пък забравих нещо наистина романтично- след сватбата се оказа, че цветята и подаръците не се събират в един багажник, та ги докара процесия.
А първата брачна нощ я прекарахме в комшиите, че у нас и у тях нямаше място от роднини.
Сватбеното пътешествие се провали, защото снегът затрупа всички пътища и не можахме да стигнем до местоназначението. Вместо планираното пътешествие след месец отидохме на гости на родата във Ветрен и беше супер.
Вуйчо закла там нещо си, баба - нашият родов философ го удари на романтични спомени за покойния ми дядо, всеки спомен започваше с : "А дядо ти веднъж като се напи..."

Спаред мен е отишъл да си доспи след ергенската вечер на походното легло в академията. Само , че пред родата се правеше на художник и велик!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти коленете като ми видиш снимката ?

Абе, че е свестен, свестен е - как иначе ще търпи такъв чвор като мене :)))

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

Е, ако и твоя мъж е на моето мнение за съдията в ролята на тъст - става за партайгеносе, ама знам ли ... То от тъст до тъст разлика има, та какво остава от съдия до съдия :)))

А на моите сватби голем рев падна :)))
Жената се разрева на втората сватба - като влизахме в ресторанта и оркестъра ни посрещна с "Тих бял Дунав се вълнува" тя направо ревна и тръгна да си ходи - едвам я удържах :)) Как може вика един "Менделсон" да не знаят ...
А тъщата рева два пъти. На втората и третата церемонии. Баща ми пееше в октет - та тоя същия октет се нареди зад гърба й и подкараха "Горка майка чедо изпраща" ли беше ... нещо такова - една тъжна провлачена песен, ама като я чуеш на 4 гласа (какви ти гласове, направо гласища) и край - тъщата се подмокри отсекъде ... И уж я беше слушала вече тая песен, ама на собствен терен после пак рева.

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

mnogo mi dopadna
iskam razreshenie da pusna niakolko otkasa ot vashiter azkazi na

http://www.az-jenata.com

?

Има още една "Ела се вие превива, мома се с рода прощава...",
но аз харесвам повече "Яж куме, пий куме!" и т.н. Нашиягг кум пък беше по-малък от нас, направо хлапе двайсетгодишно, та и кумата де, и беше адски весело. Баща ми и свекървата се мусеха, какво е пък това хлапе за кум, е подарило една картина / хлапе, хлапе, ама тая малка картина- керамична палстика някаква още ми краси хола/, а майка ми се ядоса и вика, че й се гледали млади хора , а не чичовци на младоженската маса. Даже курдиса сестричката на кума- ученичка на нашата маса, като й сложи титлата "подкумка".

Чакай да видя какво има на този сайт и тогава си давам разрешението. :)

тази думичка страшно ме кефи !

e :?

самолюбието и даже !
А и самият жест да я попиташ...И каката ,и ти знаете,че нещо изведено в уебпространството е вече волна птичка.

Леос ти си неотразим...с каката сте голям дует!
Охх благодаря ви за миговете на искрен смях и веселие което получих...от тия постинги!




За всяка радост плащам с много болка

видя роклята ти малко преди церемонията? Тя не е ли толкова любопитна, колкото моята?

не изпълни етюда "Ох, колко ми стана лошо..."
Аз за тази си роля трябваше да бъда удостоена поне с 2 Оскара - един за актьорско майсторство и друг за сценарий.

Важното е че гостите някак си се сетиха, че е време да си тръгват. Колко съм била нетактична само!

Е, те роднините бяха от провинцията и като наваля този сняг, нямаше как да тръгват, освен тези от Пазарджишко, останалите от северна България не можеха да си тръгнат, защото прохода Витиня беше затворен, на други пък не им се тръгваше и така. А съседите ги няваше и ни бяха дали ключа от техния апатамент за да настаним роднините там, но ние сметнахме, че роднините са си добре където са се разположили.

Аз като разправям , че историята около моята сватба не съм я разказала и до половината! Тя е достойна за перото на Удхаус , да речем!
Естествено както повелявал обичая в България, свекървата купувала роклята , а тъщата костюма. Аз това никъде не съм го чела, обаче на бъдеща свекърва , можеш ли да противоречиш?
И се почна едно ходене по мъките ...
Ходене по магазини , купуване на съответен плат, търсене на модели, на шивачки и други. В крайна сметка роклята ушита и дадена на приятелка, която ще прави основната бродерия и там някакви украси. В резултат на надзираването и пъшкането по роклята от страна на свекърва ми, аз не можех вече да я гледам , камо ли да се умъкна в нея. Обаче приятел в нужда се лознава и ето, даже без да иска приятелката направи така, че в последния ден преди сватбата, аз нямах рокля за тържествената церемония!
Тя решила, че много се виждат кредите от шиенето и трябва всичко да се изпере и резултата бил - 3 пъти смаляване.
В последния момент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама толкова страшно нещо ли било това сватбата?! Въх!
Ако знайш как се наплаших - не смея вече да искам момински ръце

Животът е хубав - изживей го докрая!

Хубавото на сватбата е че минава. А после като се нахвърлихме...не един на друг хи -хи-хи..., а на подаръците, голям кеф беше. Със сватбените дрехи, аз по чорапи / уф, най-после/, младоженеца и той хвърлил сакото и вратовръзката и ровим като кокошки из разни панделки и опаковки.

Ех, трябвало да се постарае още мъъъъничко твоята приятелка, та докара свекърва ти поне до микроинфаркт. Шегувам се, не и пожелавам нищо лошо на жената, но множко ще и е дошло това, което си и сервирала, ама браво на теб!:))))

Ти си облизвала тиганите значи!

ИНтересно и аз много облизвах и ме заплашиха съвсем сериозно, че ако времето е лошо, аз ще бъда отговорна.
Да, ама се улучи един почти летен ден на 4 март, ама единственият свестен ден от целия сезон. Беше със супер време, като лято. Отървах се!

swatbite ne bili xubawo ne6to...:Pp

"Сватбите са узаконено "поле за полесражения" до пълното унищожение /по законен път!/ на единия участник - както личностно така и физически ..........прав или крив....."
/батко ви/чичо/ дядо Оро - оцелял 3 брака..../

" Open your mind for the Beauty inside "

Оро, говорим за сватби, бе батка. Полесражението е последващ етап.

Е да де....така се почва..битката...

" Open your mind for the Beauty inside "