трябва ли в любовта да има гордост и ако да- до къде трябва да се простира и кога да се игнорира в името на другия??

щом искаш да си щастлив, бъди!

И в любавта, както и навсякъде, човек трябва да пази достойноството си.
А ти какво разбираш под "горост"?

съгласна съм съм за достойнството.

гордост в смисъл дали понякога трябва/не трябва да направиш голям компромис с егоцентризма си в името на любовта? защото от моите наблюдения по- голяма част от хората се водят от егоизма като изходна позиция, определяща почти всичките им действия. а понякога просто трябва да си преглътнеш чувството за собственото ти аз, защото то не винаги е най- важното. разбира се говоря за връзката между мъж и жена, а не между родител и дете- там егоизмът не може да съществува.

щом искаш да си щастлив, бъди!

Гордостта и себелюбието унищожават хубавите неща във всякакви отношения.
Спокойно можеш да се разделиш с представата, че винаги си прав, че винаги ти ръководиш нещата, но никога да не забравяш , че струваш много, че си ценен не по-малко от другия до теб.
Тя границата е тънка и леко размита между егоизма и чувството за собствено достойноство, трябва жизнен опит за да я разграничиш.
И любовта и семейството са отношения, в които трябва да се работи за да се изграждат и да е хубаво.
Теб повече те интересува любовната връзка, май. Моето мнение е, че паралелно със споделените силни емоции трябва да се изгражда и приятелството между двамата, доверие, близост, споделяне, помощ.
Без тях дали въобще може да говорим за любов?

разбира се че не може без тях. въпросът е че се иска много смелост да се довереш на някого. но пък си заслужава.

мене ме интересува какво по принцип хората от клуба мислят по въпроса

щом искаш да си щастлив, бъди!

И аз ти отговорих по принцип. Ти решаваш дали си заслужава да влагаш усилия.

Ами незнам какво точно разбираш под гордост...но предполагам, че по един или друг начин е свързано с правенето на някакви компромиси...доста често се случва мнението на двама души да е различно...това разбира се не е проблем...проблема е, когато единият в даден момент не зачита мнението, желанието, чувствата на другия...т.е. да преглътнеш ли за пореден път, или е крайно време да спреш..ми..знам ли, всеки сам си преценява...мисля, че най-важното е да виждаш, че другия полага някакви усилия да се съобрази с теб..големината на самия компромис не е важна и не трябва да се превръща в пазарене- аз отстъпих за това, ти отстъпи за еди кое си...в крайна сметка правенето на компромис трябва да е породено единствено от желанието да доставиш радост на другия...ми тва е, нинам дали казах нещо...

Ай да не казвам, че...

и другите се включете- не вярвам да нямате мнение по въпроса. това според мен е един от основните моменти в една връзка- компромисите и пр. и дали въобще това са компромиси в крайна сметка

щом искаш да си щастлив, бъди!

но какъв смисъл има да го повтаряме:-)) Напълно съм съгласна с новаkов, освен да го цитирам за друго не се сещам:-))

Иначе и аз не съм сигурна, че става въпрос точно за гордост,... относно търпението на един човек, като всяко нещо то си има граници.. обаче вярвам, че когато обичаш, то се разтегля откъм размер...

She doesn't satisfy you, you satisfy her.

с новаков. обаче има хора, които забравят себе си, докато правят въпросните компромиси. пред очите ми две от най- добрите ми приятели бяха станали абсолютно неознаваеми- правеха всичко за гаджетата си и мен ужасно ме болеше за тях. за радост обаче такива връзки явно не могат да издържат достатъчно дълго, за да заличат напълно личността на единия.

щом искаш да си щастлив, бъди!