Отговорите няма да са ДА и НЕ.
Колкото и изтъркано да ти изглежда ще ти кажа:Колкото хора,толкова мнения...
Помисли от колко много фактори зависи отговора.Но си мисля,че повечето хора тук,да не кажа всички,ще го определят като кич.
Все пак зависи.....
Не е отговора,който,може би очакваш,но засега толкова

...иам нерви...но не чак толкова

Ама това рисунка ли е или снимка. Ако е рисунка е кич, та дрънчи, ако е снимка и мястото съществува реално- си е супер. Представи си как се разхождаш с някой който обичаш за ръкапо тази алея. Хич няма да ти се вижда кич.

Дори и снимка да е,оцветена по този начин,пак не ти ли дрънчи.Мисля,че за снимката като цяло ставаше въпрос,а не само какво изобразява.
Ама я виж колко е захаросана,ще ти залепнат краката ако тръгнеш по тази пътечка...

...иам нерви...но не чак толкова

Ами ще се почувствам като Гретел, бе, разхождаща се в захарна гора.
Ако бях художник, нямаше да нарисувам такава картинка, ако имах градина, нямаше да я подредя така, и все пак, предпочитам лилаво - розовото обаяние, отколкото междублоковото пространство пред очите ми.

Рисунка е.
Само , че не мислиш ли , че след малко ще мине заек с папионка или ще ти се ухили чеширския котарак?

Ако се разхождаш там - зависи само и единствено от вътрешната ти нагласа.
Ако си го закачиш на стената в рамка - еднозначно кич.

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

Значи зависи от вътрешната ти нагласа в дадения момент,според LeoS,не мога да се наглася,и не мога...
Ако картинката е била предназначена за началото на миналия век,може и да е било романтика но сега.....колкото и да се мъча не може да ми хареса,дори и Алиса да е там...трябва да ме е обзело някакво умопомрачение...
Та такива работи...Разбира се всеки си има мнение,това е моето.

...иам нерви...но не чак толкова

Редактирано от TaiTa на 15.04.02 15:45.

ако ти харесва - не е кич,
ако не ти харесва - е кич !

На който както му се харесва - натам бият напоследък съвременните концепциии...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Чакай да обясня като Ж.Желев какво съм искал да кажа.

Значи, ако си с любим човек, хванали сте се на голо за ръцете, гледате се в очите и си гукате като две гълъбчета, даже из папур през блато да минавате ще ви е адски добре - и ще изглежда като пътечка към рая ... Какво й е при тази ситуацийка на тази алейка тогава? Шаренее се повечко ли? Хех ... това няма да има значение, мисля :)))
Аз съм джиткал бос, само по гащи (по описания начин) из едни трънливи върбалаци, на всичкото отгоре пълни с едни гадни мушици (дето им викат папатаци), ама хич не ми пречеха тогава. А още си го помня онова място, на брега на Дунава ... Та същия този върбалак, ако се нарисува и тури в рамка, ще си е чиста проба ... как да кажа ... неврастения. Ако ги няма гълъбчетата в картинката :)))
Та така с нагласите.

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>