Гледам гугутката на моя прозорец...с осакатено краче...всеки ден я храня...или тогава когато се появи. В началото се плашеше от мен, после ме заобича. Други пернати кацаха на прозорецът ми, но в момента, в който се приближавах към тях с протегната ръка пълна с овесени ядки...и те отлитаха....оставаше моето птиче. То знаеше че топлата ми ръка, че чистата ми душа желае само доброто му. Можех да наблюдавам това почти еднокрако птиче с часове. То САКАТОТО ме дарява с толкова любов...то е събрало толкова свобода и невинност. Гледам го и се сливам с нея...гледам го и си мисля за нейната свобода...за нейния полет.

Полет, докосване, целувка.


Не знам дали полетът или вятъра те донесоха...но ти си в моя живот.


Поздрав за всички с Eruption - One Way Ticket....живота е един нека да го живеем в мигове а не в мечти! Мигът събира целия ни живот...още повече когато мигът е прекрасен.

Ти поглеждал ли си се добре?...не може да нямаш, Ангел си все пак...а и мисълта ти лети, нали?...къде е сега?

Ай да не казвам, че...

но е неблагодарен -щом стане светло,почва да се пощи и да бие с клюн по ламарината на прозореца,будейки ме в безбожно ранни зори .

да му намериш женска! Не му позволявай Кире тоя дивак да обръща резбата...че като ти се накокушини!

М-м-м, благодаря за песента...

"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън

но все пак,не се бой !
Знаеш ли какво добро фрикасенце става от тия същества,само да ме погледне накриво !