Не съм романтичка и тва си е. Като чуя за небе, звезди и чаши тънкостенни и се изприщвам. Хващам ортикария. Гади ми се. Иде ми да драйфам.
Ама не съм и анти. Като видя или чуя за некви джаста праста, пак ми става зле. И пак ми се гади.
Ама и среда не съм. Щоту не мога нито едното, нито другото.
Ама и мечтателка не съм. Щоту само ако допусна, че някой си иска примерно звезди, небе, мост и за ръце и бум - тахикардия. Ама, направо ми се пръска сърцето от гнъс.
А и отнесена не съм. Щоту съм адекватна и в час в повечето случаи. И кво да правя сега, а?


Не знам как се пише тая дума уртикария или ортикария. Ама гнъс си е гнъс.
Ох, това е. Излях си малката, неромантична душица.

не бе, просто
ъмм...
не си сервираш/поръчваш порция романтика, (соса - отделно, с малко лютичко, зелени подправки - може, без копъра), и да побутваш с виличката лука настрани, ама пък да се радваш умилена ко хубауку тий станала гозбицътъ.
ами така де, не всички държат да са с нови стелки за дюстабан, когато ще се снимат за паспорт.
ся кво точно искаш, ми кажи? програмата на столичните телевизии с оградени с червенко часове на започване на сериалите ли, или ривьеш, че не щеш да я искаш тая прОграма?
нищо не мога да ти разбера от дудненето и тва си е.

Я се представи розови воланчета, пухени възглавници и мъж с много гел, който пуска някакви лигочни песни от типа на Енрике Иглесиас?

Ами ако ме е страх?
Ти представяш ли си верно да ме е страх? Ама не да поръчам едикоя си програма, защото можеш да се навиеш, че си марсианец и Голямата мечка всъщност има формата на лула. А в поръчките съм цар просто. Поръчвам си кока-кола и знам, че е кока-кола, а не пепси, но си мисля за 50 грама ром, примерно. Адски тъп пример, нали?! Сори.
А просто нещо ме е шубе, бе. Например шубе-то от любов. Ама, много голямо шубе. И да се разчленявам на съставните ми части и всичките ми чаркове да стават чаркчета, и да ми се гади пак и да се задушавам. Защото винаги се задушавам и ми става лошо и ми се повръща. Красиви любови преживявам, няма що? Или да седя до някого, някъде си, на някое уж романтично място и да се пъна, ама да стискам зъби, за да не обидя човека да се държа прилично вместо да се смея и да бъде с една идея по-безгрижно. Е, кажи има ли безгрижна романтика?! Сериозно. А има ли безгрижие въобще...
Или аз не съм нормална. Някъде нещо ми е объркано в химията, физиката, биологията, нуклеарната механика или квантовата астрология. Че ми става физически, наистина, физически зле, когато - щот понякога се налага - да съм там, където ме няма. Или пък има влюбени прекалено много край мен... Което, разбира се, не е вярно.
Или аз се държа като ученичка? Което, надявам се също да не е вярно. А не е. Абе, не е и това си е. Просто невъзможно... Освен това, когато ходех на училище не ми се гадеше чак толкова...
И защо... Някъде нещо дава късо? На късо, исках да кажа. Щрак и си в час, и прещрак и не си?
Ама, всичкото това човек вероятно си го мисли, ако изпитва вина. Ама няма такова нещо. Не се чувствам виновна, нямам драми уж на видимото обичайно ниво...
И какво... Бързо ли ходя или залитам. Как дишам? Не мога да се трогна. Истината е, че се трогвам на неща, които не са много за трогване... Или се трогвам пред телевизора, който през това време предава ти ви полония, например. И аз отбирам само картинката и на 26 кадъра само една дума.

Абе, виж... Не се шегувам. Кофти тръпка да се представяш за някой си, който не си.
Не знам Неонел... Явно съм пън. И не се изненадвам.

Абе, много го мисля тоя постинг, не знам защо... Но нещо се задържах. Например помня един Стефан, ама хубав, чудесен просто. И нещо си падах или той, не помня детайли. И сме в някакъв парк и наистина, избоде ми очите, той е там, до мен. Нещо говори, ако нежността имаше плът, щеше да стане на четири. Щеше да се счупи. И не мога... Абе, нещо ме отласква от тоз младеж. Ама като анод от анод. И се насилвам, щоту не е възпитано да му... ей, чшшш, алоу... Нали? И така. Стефанчо... спомени... Няма нищо. Затова ли се троша?
Ако съм актьор бих си дала Оскар за главна мъжка и второстепенна женска роля. Тва не знам що го казвам. Ако няма романтика. Няма я.

Блях. Ти разби всичко детско у мен. Стига, бе. И разни стихове, нали? И разни спомени за детство?! Ужасъ! И разни тежки семейни или лични съдби. Или някаква житейска катастрофа. Бльок. Джгзмръц. Такоф го разфасовам кат едната пържола а лангле и в коша, точно. Да пази Господ.

Любимеца ми Енрике с хубавите очички!
No puedo mas sin ti!
Rhytm divine!!!
Нееееее!!!!

ми не.
примерът не беше тъп, тоя с колата и рома..
и не те е шубе от любов, глей ся как ти говоря, все едно аз съм ти. пък то аз съм си аз, ама ти не се таковай сега, че така ти говоря.
не те е шубе от любов, а от... нелюбов. и даже не, че те е шубе, а просто не искаш предрешена (преоблечена, или предварително решена - все тая) нелюбов да ти се представя за любов.
не щеш да участваш.
не искаш да танцуваш с нелюбов любовен танц.
и не, безгрижие няма.
и любовта не е безгрижна тоже, оф корс.
даже точно наопаки - любовта е грижа, за някого.
и явно и видно не ти се струва никак редно, или както там му е името на редното, в този случай, някой да ти цвили за звезди и да ти поти дланта в своята, докато... си угрижена за нещо (най-небрежно казано).
ама чакай сега, романтика не е това, тия неща, дето си написала, че не мож да ги понасяш, това са свинщини, и не се трогваш точно защото НЕ си пън, от тези, които имат забодено с кабърче указание на стената, или от вътрешната страна на вратата на гардероба, върху което пише:
"романтично е:
- морски бриз, със залез, гарниран с коктейл във висока чаша с чадърче.
- лунна горска полянка, в тревичките шушнат заспали калинки
(вариЯнт: "никой няма да те буди,
на гъзо ти пеперуди,
спи, анжел мой")
- ах, да погледнем тез влюбени птички, на клона на липата отсреща...
- други, подобни."
хм...
хм, всъщност си... ужасно чувствителна и романтична.
и знаеш, усещаш, какво е наистина любов.
и понеже не я намираш - риташ.
ми ритай, кво.
обаче... като риташ по пъновете - най-много да си изкълчиш някой от пръстите на крачето, тва е положението.
не знам какво да ти кажа сега... обаче... ритай, няма как иначе.
романтика има, но не е онова там, със стефанчо. не че му има нещо на момчето, нека си живее, нали така.
няма да ти давам примери за романтика. егати тъпнята ше настане маамустара
айде да те водя на купон довечера?

Става!
Така е... Абсолютно!
А онова парче, сега се сетих за него, не знам защо просто... Сещаш ли се за онова парче "Пипни ме тук и тук, навсякъде ме пипай". Невероятно талантливо парче. За мелодията приказвам. Ох, защо се сетих за това парче?
Метни насам бележка.

ми не знам що.
и на мене ми звучи често... без никаква видима причина.

Да взема и аз да ти кажа кво мисля, а?
Начи, както НеОНеЛ ти каза, не е задължително онези неща, защипаните на вратата, да са романтиката...те могат да бъдат романтични, но не са необходимо и достатъчно условие за нея..незнам защо всички свързват романтиката с моменти, в които се мързелува...т.е. стоите си някъде с любимия и всичко, което правите е да гледате "нещо" и да пиете "нещо"...в това няма нищо лошо, разбира се...но все си мисля, че романтичен момент може да бъде примерно когато боядисвате в къщи, или когато миете колата...всъщност, това което искам да кажа е, че за мен романтиката е състояние на духа, без значение какво точно правите, стига да се чувствате прекрасно...незнам дали стана ясно, ама тва е..

Ай да не казвам, че...