1-во действие.
Иска ми се да ти кажа нещо мило, романтично - ще отива на декора.
Иска ми се да отида до бара и да ти налея един малък Тълъмор дю - знам, че обичаш да споделяш вечерите си с него.
Иска ми се да запаля свещите - отиват на блясъка в погледа ми.

2-ро действие.
Иска ми се да целуна устните ти след като кехлибарената течност вече ги е целунала.
Иска ми се да се огледам в пъстрите ти очи и там да видя най-желаната жена на земята.
Иска ми се коприненият ми халат да се свлече покрай мен и да избяга някъде в тъмното.

3-то действие.
Иска ми се да усетя пръстите ти по кожата ми... устните ти... тялото ти...
Иска ми се да се слея с теб, а после да заспя на рамото ти.
Иска ми се...

Антракт.

Но как да направя всичко това, изчадие адово?
Как да бъда огън, когато ти си жарава?
Как да бъда печалба, когато ти си милостиня?
Как да бъда цвете, когато ти си бурен?
Изсмука соковете ми алчно и жадно...

Остави ми малко сили сега!
Само малко ми трябват...
Толкова... за да си тръгна...

Стомана в гласа...
Поглед угаснал...
Завеса.

Понякога нужните да си тръгнеш сили са много по-малко от нужните да останеш.
Само че... сигурна ли си, че не си внушаваш/предизвикваш апокалипсиса сама?
Я поспи и пак помисли

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

и дойде епилогът! Бива ли такъв Unhappy End на такова красиво начало!

Ако бях издател, щях да ти върна сценария за преработка:)))))

***

1во действие.
Иска ми се да кажеш нещо мило, нещо глупаво, дори да не отива на декора.
Иска ми се изобщо да забравиш за декора.
Иска ми се да стоиш тук, за да пия от очите ти и от устните ти. Не ми пука за свещите. Защо мислиш за тях, когато аз съм пред теб?

2ро действие
Иска ми се да целуна устните ти преди и след и по време, нека оставим шампанското, нямам търпение...
Иска ми се да не се гледаш в очите ми, те не са огледало, те са прозорец към душата ми. Не я ли искаш? А аз исках твоята...
Иска ми се да те имам така както си, с халата, на пода или на масата...

3то действие
Иска ми се да усетиш пръстите ми по тялото си, мислите в главата ми, страсттра в целувките ми.
Иска ми се да се слееш с мен и после да ми изпееш песен преди да заспиш на рамото ми. Или да ми разкажеш приказка.
Иска ми се да знаеше как се прави всичко това...

Завеса. Смяна на декора - разговор по телефон...

Не можеш. Просто не ти е в кръвта. Потърси друг, който ще ти говори романтични неща, които отиват на декора.
Не можеш. Как да бъдеш огън, когато си мигаща крушка?
Не можеш. Как да бъдеш благотворителност, когато си единствено алчност?
Не можеш. Как да бъдеш роза, когато една овца не би пожелала да те вкуси?
Съжалявам. Нямаше какво да ми дадеш. И не искаше да приемеш това, което аз ти давах.


Епилог.
Не бях за теб.
Приеми го.
Забрави ме.
Ще имаш други.


Бележка под линия.
Отвратително е да слагаш фона на първо място. Нима има значение романтичната дума, ако не можеш да го докоснеш с нея? Такава ли е била любовта ти? Един преигран фон... свещи, които отиват на очите ти, думи които подхождат на яденето и целувки, които си пасват с уискито? Как очакваш да го накараш да чувства? Ако трябва гледай футболен мач с него. Но бъди истинска. Фонът няма значение. Романтиката е само подправка. Можеш ли да сготвиш манджа от сол и вода? Очаквам нов сценарий. Ако се постараеш може и да не бъде драма този път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако ми позволиш, драги Вълчо, да предложа и аз нещо за след антракта

Но как да направя всичко това, създание небесно?
Как да не бъда жарава, когато ти изгори всичко?
Как да не бъда милостиня, когато ти ограби всичко?
Как да не бъда бурен, когато ти откъсна всичко?
Изяде плодовете ми и искаше още...

Остави ми половината сили!
Доста сили ще ми трябват...
за да те забравя...

Трудно е да бъдеш бог

Редактирано от Holyexecutor на 09.01.02 04:27.

Трябва да е драма. Защото беше драма.

1-во действие.
Ще кажа нещо мило, ще кажа нещо глупаво. И нещо романтично ще кажа. Но не ме карай да забравям за декора, защото декорът - това сме аз и ти.
Пука ми за свещите и ще ги запаля! Те - свещите бяха онези пламъчета в очите и душите ни.

2-ро действие.
И аз искам да целуна устните ти! Какво значение има дали е преди, или след шампанското, когато аз съм самото шампанско... Пий ме и ме опивай!
Искам да се огледам в очите и нека те бъдат моето огледало, но не криво, а истинско... прозорецът към твоята душа... защо ли е затворен?
Имай ме такава каквато съм. Какво значение има халатът?

3-то действие.
Усещам пръстите ти по тялото си!
Усещам страстта в целувките ти!
Усещам те!
Сливам се с теб... и загивам от щастие...
Виждам, че и ти си загинал... ела полегни до мен.. ще ти разкажа приказка...
Знам как се прави всичко това!! (когато поискам)

Антракт. Смяна на декора.
Рим. Стълбите пред Сената. Бутафорно.
Главната героиня вади ножа от гърба си.

И ти ли, любими?!
Тогава как да бъда реалност, когато ти си илюзия?
Как да бъда добродетел, когато ти си порок?
Как да бъда богиня, когато ти си атеист?
Грешникът, който ме нарисува с устни, а когото аз нарисувах с душа...

Капки кръв.
Поглед угаснал.
Завеса.

__________
пазете се, хапя! (и остават белези)

А дали знаеш колко сила се иска да се върнеш, когато вече си си тръгнал.
Но не сила трябва, а чудо...

От живота по-гаден издател няма. Освен издател е и поет, и писател, и драматург. Дреме му, че епилога не ти харесва. И на мен ни ми хареса, но не успях да го върна за редакция:)))

Мммм, това ми хареса!
Не беше толкова кръвожадно като на вълка.
Онзи ме изяде, не ме ухапа само.

__________
Още по-трудно е да си грешник.

знаеш ли, не си падам по холивудските драми...

стил неизвестен френски или може би японски режисьор и сценарист...


начало
екранът е тъмен.
светлина. буря, гръмотевици, пелена от дъжд. внезапна и неочаквана бурята почти прониква в киносалона.

черно бяла картина. мръсна, тясна уличка в бедно предградие. торби с боклук са нахвърляни до стените. стичат се вади. в дъното на улицата стоят прегърнати мъж и жена. неподвижни. близък план на локва. капки дъжд барабанят по водата. напрежението расте.

камерата се вдига и започва да се приближава бързо към прегърнатите. скоростта се увеличава. динамиката е подкрепена от засилващи се гръмотевици. все по бързо и по-бързо. камерата се завърта около мъжа и жената, създава излюзия за движение, сякаш танцуват макар и неподвижни.
прави два кръга около тях.

кулминация - внезапно, отсечено доближаване на камерата до окото на жената. стоп кадър (стил матрицата) - 5 секунди. картината плавно става цветна. окото й е сиво-синьо - много красиво, бездънно, размазан грим. без спирала. в ъгълчето има капка. може би е дъжд, може би е сълза.

/включва се музика. руски композитор. съвременна, нежна и страстна. може би нещо от "тату", специално направено за филма./

звукът от бурята затихва. чуват се бягащи стъпки в синхрон с музиката. от жилищен вход излизат мъже с маски. тичат. минават покрай двамата. камерата е неподвижна. внезапно близък план на обувката на последния, който стъпва в локвата и я разплисква. стоп кадър на застиналата във въздуха вода.

следващ кадър - камерата рязко се обръща към мъжа и жената. те се целуват страстно, отчаяно. близък план на устните им впити едни в други - целувка повече от болка отколкото от любов.

силен, неочакван изстрел. музиката спира. устните се откъсват едни от други. близък план на лицето му. бледо е. учестено дишане. камерата се отдалечава малко. жената се е отпуснала в ръцете му. главата й виси назад безжизнено. в едната си длан мъжът стиска пистолет. камерата отново се завърта около тях. той пуска тялото, което се свлича на земята. вдига много бавно пистолета към главата си. камерата кръжи около него все по бързо и по бързо. пистолетът е опрял в челото му. стоп кадър - 5 секунди. тежко, мъчително дишане, което се засилва и накрая неочаквано спира. изстрел и едновременно смяна на картината - локвата в близък план. бавно почервенява. предмет пада в кървавата вода. това е мъртва птица. камерата се вдига.

мръсна, тясна уличка в бедно предградие. торби с боклук са нахвърляни до стените. стичат се вади. в дъното на улицата две тела лежат едно върху друго в неестествени пози. навсякъде валят мъртви птици.
завеса.