си направих днес .
тръгвайки от северозападното ъгълче на страната ,знаех ,че ме очаква едно два пъти по-дълго от обичайното пътуване - без обичайните летни удоволствия от подобен воаяж-когато можеш да си позволиш да шофираш максимално разсеяно и дори да се учудиш навлизайки в крайната точка на пътешествието си.
Макар и три-четирисантиметрова ,снежната покривка и там (ъгълчето) е достатъчно коварна ,за да държи вниманието ти .Или по-голямата част от него.
Студът си е зверски ,а пътят -бял.Бял,бял,бял !
Само изсъхналото мечо грозде отстрани ,и тук -таме някоя случайна трънка без останали трънки -плодчета указват къде е пътят и къде-полето.
Зимата е пълновластен господар и изглежда уверена във вечното си владичество.
С придвижването си на юг ,отначало незабележимо ,а сетне по-рязко снегът увеличава дебелината си .
(Да вметна -Селянине ! До твоето наистина одарено от Бога със страхотна околност село, един закъсал ТИР едва успя да не ме закачи със задницата си-просто е непонятно как бе замазал работата -при цялата тази немотия в държавата пътните управления като цяло си бяха свършили работата ! )

По време на подобни монотонни пътувания съм се научил да си създавам интересни ситуации -като котетата ,когато им е скучно и се заиграят с някое въображаемо мишле .
Но този път...Вижте !
Навлизайки в едно Много Дълго и с много завои село (стълбовете около пътя са точно като колчетата на гигантски слалом -Леос и Селянинът ше се сетят за кое точно село иде реч ) видях да се търкаля по пътя едно ...листо.Дааа,ама не ! Оказа се наистина мишле -най-ситната и симпатична полевка ,която съм виждал.Беше точно колкото майски бръмбар ,и движеше крачетата си със скорост ,правеща ги да изглеждат замъглени като перката на вентилатор.
Скри се бързо,а и аз отминах и останаха само въпросите -студено ли и е на тази твар ,има ли си и тя лични малки грижички,които да я накарат да пресече така рисковано ?Нямам предвид колите -ситуацията се разигра на не повече от половин километър от селото ,а ...абе ,знаете ги домашните котки !
...
Препрочитайки писанието си ,се питам ,дали няма да досадя някому ,а съм едва на една трета от пътуването си ,затова спирам.
По-нататък имаше едни абсолютно романтични петрохански дървеса приели самиличността на сталагмити от натрупания сняг ,скреж ,сетне пак сняг ,сетне...После-едни абсолютно неромантични катаджии ,които обичат червено вино ,после...после ! ...

П.С. : Само да попитам.Пътувайки за Източна България ,или аз не съм забелязвал,или наистина ги е нямало в такива количества-едни жални дребни птички с големината на врабче плюс тридесетина процента ,но по-тумбести и с много по-добри летателни умения .И най-важното -качулка отгоре.Върти ми се из главата -синигери ли се наричат,или греша ?

кирооооо,пиши още!
хм,щял да досади!
пишеш тооолкова интересно и увлекателно и то не само,когато става въпрос за нещо важно - като брюнетки например - ами и за ежедневни нещица.
пиши,пишииии деее какво се случи по-натам???
пък,който не разбира да не чете!

Ама ме е страх да не дропи нещо
Много е интересно да наблюдаваш такива дребни подробности -те ти говорят на ушето неща,които би пропуснал ,ако само натискаш безогледно газта.Чакай да си долея гъмзичката и ще продължа

ако не те затруднява може и съвсем конкретно да ми кажеш като как са пътищата,че по тв само ме плашат,а празници идват- ще се пътува.

минах през селцето и продължих нататък.Слънцето бавно ,но сигурно надвиваше облаците ,ама не защото облаците се предадоха ,а защото те ,с добрите си души (а и може ли такива сладко-кулбесто -пуФкави творения да нямат добри души ?!)решиха да дадат на слабото декемврийско слънце да си нагледа летните владения .
А и те да си отпочинат,че тази година са твърдо решили да помогнат на Зимата да се прояви Така както Е Редно.
Но наистина -нека да продължа утре ,че така на кристали ,парченца и със забежки и отклонения ,наистина ми се види досадно...

са едно -на юг -друго,а в Суровия Североизток-съвсем трето.
Поне отдето аз имам впечатления -ако мине термометърът за няколко часа над нулата ,северно от Бързия ще се изчисти -сега има само тънка ,но достатъчна за да се съобразяваш с нея снешна паяжинка по асфалта.
Петрохан е много добре почистен ,с изключение на най-високата част ,където се е водела люта битка със навяванията ,но това са само двеста метра.
Това са ми впечатленията-за другаде не знам-чух ,че по Ямбол било сериозно ,но едва ли ще се засилиш нататък...

ох,нататък и още по нататък даже!смятам да видя още ли е замръзнало моренцетоооо

попиташ чичко Бургаско ?

че с него не си думаме,бе кире!

някой ,когото цените и двамата .