достойно - с чаша романтика...
Ето така:

Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаме - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии, съзвездия и гларуси...
На пясъците - пеещата статуя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра, за да живея аз -
сълза съм аз
от скулите ти - тръгнала към устните.

Хр.Фотев "Сантиментални посвещения", 1967

очакваш някой да напише нещо по твоя тема ? Съмнявам се, отдавна сме персона нон грата - хи-хи - май така се пишеше ) в този клуб. Но пък е хубаво човек от време на време да разговаря сам със себе си, дори и по този начин.

Ако някога минеш през нашия град - имаме си едно дърво в центъра, по което за окачени риби, мини да го погледнеш. Ще взема да го снимам, голяма атракция е.

Вярно е това, в което вярваш !

Нима сте згазили лука вие двамата?

честно! бих пуснал, обаче стиховете ме оставят безмълвен...

може пък само така да ми се струва. Сигурно и аз правя хората безмълвни, защото само някои заблудени все още пишат след мене. Като тебе например.

Вярно е това, в което вярваш !

Пожелавам ти, още много заблудени!!

Даже си мисля, че ги имаш...

не очаквам. Това не е тема по смисъла на другите теми. Още повече, че ако някой пише след поезията - ще напише нещо гадно, което ще я омърси (горчив опит). В крайна сметка това е логиката на клубния живот. Даже си мисля, че по изключение някой ще прочете стихотворението на Фотев до края.
Няма ли интрига - не е интересно, не е българско...