не мислите ли?


тука се вижда много зле затова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Плува в светлина.

Надежда е, че е свободна като птица...

А какво ще кажеш за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много по-малко сила има в тази .
В погледа няма нищо... Тя самата е стихията... както и повечето от другите там:
Гея - земята - планината... отзад сред ледовете неин е ледения дъх ! ...

Тя Е.

Та, тук ми харесва роклята, тя самата, но не и лицето като излъчване. Няма нищо...

ъм?

...за да виждаш света по различен начин!

Редактирано от Лъчeзapнa на 30.11.01 14:30.

а доколко ли това е Свобода?

и все пак... тя отразява моя идеал за жена , мисля...

сещам се един приятел как казваше ... "тя трябва да не стъпва по земята" .. толкова ефирна, толкова... неземна...
естествено това може да е само аспект - виждаш нещата така като само ти можеш да ги видиш и както само ти би поискал да ги видиш... във всеки би могъл да откриеш тази чистота... само че при някои е много, много надълбоко скрита... защото да си чист е 'лошо' и 'нереално'...

...за да виждаш света по различен начин!

не е лошо! Но като ходиш по земята, е лесно да се спънеш, и да се оцапаш...

Колкото и кален да си външно чистотата вътре само сам можеш да замърсиш... Никога отвън. А и... онази вътре... не можеш никога да я замърсиш. Можеш да я покриеш, да я забуташ в най-тъмното ъгълче... от страх, че нещо вън може да ти я вземе. А то не може! Само че не го знаем...

Искаш ли да чуеш едно мое есе от 98-ма година?
Беше по тоя повод... Казва се "Усмивки". Може и да си го виждал... но при всички положения не знаеш, че ми е първото оптимистично ... дотогава всички имаха безнадежден край. Без светлина в края на тунела - просто се връщаш в началото, затваряш кръга. Само че разбрах, че има и спирала - нов етап, от начална (уж) позиция...

Самотна, притеснена, пристигаща току-що на ново място. Не познавам никой и всичко изглежда ужасно сиво... Влизам през портала. Посреща ме лъчезарна усмивка, която ме развежда и ми показва всичко. Чувствам топлината да струи отвсякъде и искам да я приема, но е някак си далече. Всички усмивки наоколо ме стоплят, но аз се дърпам от тях и пак хвърлям ледената покривка върху себе си. Сякаш не мога да дам същата тази топлина и затова си мисля, че не я заслужавам. А дали е така? Защо при забързаното темпо на това място аз се влача вътрешно? Влача истината по пода и обирам всичката мръсотия с нея! Тя не може да поеме всичко и затова си отивам в къщи и започвам да я пера. Дано да светне и да прогледна. Нечистотията, която съм поела като тампон се спуска пред погледа ми и си мисли, че не виждам през нея. Но аз МОГА да я отхвърля! И ще го направя!

/Е, детско е, елементарно... но ме изразява, и затова ми харесва (тъжна усмивка)/

...за да виждаш света по различен начин!

За чистотата си права! Много романтично е взимането на душевен душ, заедно с теб!

Кръга е винаги отворен, защото не спира да се върти, просто няма как да мине по вече известен път, всеки следващ път се добавя нещо ново и неоткрито до момента, всяко ново завъртане показва нова гледна точка, която е пропусната в бързината на постоянното въртене...

Да погледнеш същия тоя свят по различен начин ? Кръг.
Имам чувството, че много рядко го правим . Идваме отново и отново и правим същото, по точно същия начин... Казваш си, следващия път ще бъде друго, но дойде ли онзи следващ път го разпознаваш едва, след като отмине... и ти отново си пропуснал (в бързината) новата гледна точка.

А Свободата? Идва кога? Колко илюзии ние правим реалност? (Защото наистина можем да правим реалности.) И защо предпочитаме да правим реалност калната локва и видели се в нея се опитваме да вкараме всички вътре й? Защо ни е страх да 'не стъпваме по земята'? Да преодолеем гравитацията? Защо не поемаме подадената ръка на някой, който е извън блатото? Защо не вярваме на очите си, че може да има и някой, който е извън блатото???
Защо правим реалност ... блатото? (много тъжна... усмивка)

защо... защо... защо? и как? да променим 'гледната си точка'... да си повярваме... да се (раз)открием...?!

...за да виждаш света по различен начин!

EEeee.... Стига тъжни усмивки!

Вече всичко е ясно, написахме го и го знаем, сега само трябва да го забравим, за да си припомним откраднатите от сивото ежедневие мигове...романтика, единствения истински живот! Останалото се губи в мъглата, изчезва, няма го...забравих го вече...!