една снежна разходка преди две години. Всеки от фамилията беше захванах нещо си да си прави и чопли, пък аз грабнах малкия, който още нямаше две години, свирнах на кучката и драснахме.
По стара българска традиция зимата обичайно ни изненадва. И ако снегът не се погрижи сам за собственото си стопяване, не следва да бъде добре почистен от местата за движение. Което се оказа добре дошло за моите зверчета, които решиха, че единственото подходящо за ходене място, са издигащите се над тях буци от сняг и лед. След успешното трамбоване на официалната площадна част се пренесохме в градинската. Такава игра падна там, че още ми се вие свят като се сетя. Тичахме, падахме, ставахме, въргаляхме се в бялото, замервахме се с набързо стъкмени топки и много се смяхме. Това, което не разбрах, бе защо единственото, което виждах в очите на минаващите край нас, беше ужас и оня негласен въпрос "Тия в ред ли са?". Или май ще да беше "Тая в ред ли е?"
Та питам се... защо, когато на човек му е най-забавно и добре, и не се опитва да го скрие, често го вземат за луд

Bold Italic URL EMAIL IMG

Тези, които те вземат за луд, са пълни комплексари, като коне с капаци са!

     

за товарене?

Bold Italic URL EMAIL IMG

Предвид ниското съдържание на сиво вещество в кратуните им - да!

     

повече ти отиваше, поне повече ми харесваше. Представях си те къдрава, а аз харесвам къдравите дами, даже изпитах неудобство...

- Не плачи, Санчо! Дулцинеи има за всички!

луд е всеки, който не може да се направи на луд, за да зарадва детето си.

луд ли?
Може.
Не ща да си мисля какви лудории съм правила и продължавам. На маймуна, на палячо ставам понякога :)
Ама май не ща да се вразумявам

Bold Italic URL EMAIL IMG

анализирайки твоето изказване, стигам до извода, че и за яздене не стават

Bold Italic URL EMAIL IMG

...зависи от породата

     

ми те добрите породи били умни.
ма може и да бъркам - нищо не отбирам от коне

Bold Italic URL EMAIL IMG