Обичам снега.Обичам да гледам танца на снежинките-как се въртят,как игриво се докосват една друга,как нежно докосват земята и се стапят..или пък стават част от белотата,покрила света..
Обичам снега,защото той скрива грозотата-дърветата не са тъжно оклюмали,не са самотни,не са меланхолични,а са облечени в празничини премяни-поне за няколко дни,часа,те ще бъдат на бал,на зимна фиеста..
Покривите на къщите са нахлупили белите калпаци-не се виждат счупени керемиди,изкривени антени,черни петна от пушек..Няма ги изровените улици,калта,изхвърлените не на място боклуци,изоставените да гният коли,няма ги дори отломките от нашите надежди-всичко е скрито..
Въздухът е уникален-кристално чист,почти болезнен за дишане,наситен е с глъчката на децата,които се замерят със снежни топки,със скърцането на обувките ни,с някоя друга ругатня на шофьор,които не може да отключи замръзналата си ключалка,ритмичното туп-туп на домакини,които искат да освежат домовете си,използвайки снега...
Виждате ли тези шарени чадъри,които хората носят,опитвайки се да се скрият от снега?Забързани хора,навели глави,слепи за неповторимостта наоколо..
А светът е бял и красив.И добър...поне за малко
Вие виждате ли го?

Все туй копнение в духа...

Те го казват малко по-кратичко.
Например кмета:

"Днес видях столицата чиста!
Беше паднал първия сняг."


Иначе и аз го виждам снежеца, но на тези години ме прави тъжен. Преди му се радвах.Напомня ми за загубените ценни минутки от живота, които падат безвъзвратно и се трупат под краката ни.И единственото, което можеш да направиш с тях е да си откраднеш една шепа, да си направиш снежна топка и с яд да замериш плаката на някой кандидат президент.

въпросът ми беше по-скоро риторичен.
Написах това,не защото виждам снега пред очите си,в Пловдив още не вали,а защото Киро беше написал нещичко за снега в едни от постингите си.
Мен също ме натъжава снега,в душата ми става пустинно тихо,когато видя всичко бяло...Красиво е,да,но красотата също може да бъде тъжна...

Все туй копнение в духа...

много хубаво си го описала.Така ми се прииска да завали и да изляза навън да се замерям със снежни топки или да се търкалям в снега.

Вярно е това, в което вярваш !

отвътрешната страна на някой прозорец, а гърбът ми или единият ми крак силно да е нагрят от горяща камина. Пред мен да има...знае се какво.


***

го харесва.Не ,не да е вечен сняг ,но какво лошо има в това ,за известно време ,до болка познатата бърлога да се превърне в пашкулче ,откъснато от останалата вселена от дебелото меко покривало?

не се сещам?

Все туй копнение в духа...

няма,разбира се.Я виж на Джени какви романтични мисли и идват

Все туй копнение в духа...

Няма за какво.Благодарностите са за Киро,нали той ме провокира

Все туй копнение в духа...

И е много тихо,като в онази прекрасна песен на Георги Минчев.