Хайде да си припомним някои по-стари (може би романтични) неща.

Аз започвам с първото нещо, изникнало в съзнанието ми от комунистическите години (РСО, де) - алтай. Помните ли го? Беше много гаден. Нещо като Кооп Кола, но по-различно.

Вие какво си спомняте?


***

Алтаят си беше много хубав. И концертите на Щурците и Сигнал.
Георги Парцалев беше наистина много смешен, "Забриски пойнт" - култов филм, през октомври отивахме на екскурзия и слушахме нон стоп "Супермакс" и "Дайър стрейтс", танцувахме на военнното с Бони М, е от един алтай докъде стигнахме...
Знаеш ли, с една приятелка нон стоп висяхме на летището като си тръгваха звездите. Тогава нямаше такива тумби журналисти, които да следват буржоазните изпълнители, мотат се значи звездите из соц- аеропорорта, няма бодигардове и разни екстри. Дивят се хората на спокойствието. Можеш да ги пипнеш, да си говориш с тях.


А

Плюс това ,дори тогава имаша по-оригинални и по-ментеливи Алтаи.
Даааа....

Тригунка в училищната лафка за 0,25 лв или купонче.Боза.Пирожки.Понички.
Новата жигулка на тати,тъкмо бях навършила 9 години и той ме повози на предната седалка,дори ми даде да бибитна .Кеееееф!!!
Обичах да пея....в тоалетната,с пълно гърло при това.Децата от квартала като ме чуеха/къщите в центъра на Пловдив се радват на интимна близост/ се заливаха от смях и казваха:Аха,кенефната певица
И пак същите тези деца ми вярваха безусловно,когато им казвах,че леля ми е английската кралица.
И пак те,същите,се чудеха дали съм права,когата изказвах предположения,че в София е пълно с дворци и че покривите на къщите там са златни
И,разбира се,алтаят


Все туй копнение в духа...

понеже мама и татко отдавна спят може ли да питам тук, какво по дяволите е "алтай"? :))))))
аз такова чудо досега не съм ял/мирисал/носил

че отде да знаеш?
алтая го пенсионираха и пратиха в запаса още преди повече от 15 години.
беше една такава кафеникава и адски гадка газирана напитка, с вкус на разреден с газирана вода кафяв сироп за кашлица, какъвто прочее и досега продават в аптеките.
не алтай, а сироп : )
понеже нали кокаколата беше капиталистическа напитка, а пък ние тук нямахме конкуренция, а имахме съревнование, та алтаят беше съревнователният наш ответ на кокатакола.
пу, адски тъпо : )
имаше, обаче, едно, което се казваше "бреза", беше яркозелено, много свежо и може би пък то е имитирало по вкус 7ъп, или спрайт, със съответно съревнователно променен цвят?
де да знам... ама него си го биваше.
... имаше и "оранжада", която се приготвяше от тикви, беше вкусна първия ден, след като е произведена и се вкисваше и гърмеше в следващите няколко.
имаше и захарни петлета : )))))

аз живея в дворец и на покрива ми има златни керемиди, над тях се върти едно петле. Има и байрак.

а бригадите? те си бяха чиста романтика )))))))

Не само алтай , ами и шибания етър помня ........
и млекцата от ягодката ф найлонови пликчета за по 6 ст. ( тях ги пиех в големите м/учасия , оти 10 мин. след тфа стомахъ ми беше сичко другу , но не и стомах , някак не ги понасяше , и до сега не знам защо ) ..помня и подстрижките 1 номер за 20ст. тва ме е боляло най мноо , на бръснарница ни водеха под строй , кът войници на баня ......мамка му на т'фа мизерну време :((((((

п.п. Малкоту Миме с .........лошу име

за носталгични тени Ядецц ! Тъкмо бях решил да пускам нещо подобно ,ама по-обобщено.
Като попрочетох ,обаче ,реших да не го правя- 'ептен ще разгоним младите от клуба !

тръпка да си син на шефъ на партиятъ ф китен провинциален градец ......
някъф си пикльо дет ф 8 клас ( вече ) си джиткъ чисто нова LADA 1500 S ( с " магнет " ф нея sanyo ) ...ис паважъ ...., а , ф девети ....вече виден мошенник ( пешеходец ) ........

п.п. Малкоту Миме с .........лошу име

Тъкмо тази сутрин, минавайки покрай Руски паметник ме разсмя надписа Снек бар на едно типично заведение от миналото и ме върна назад към... онези дядовци, които се подаваха от смешни бутки, надвесени над всевъзможни колби с концентрирани цветни течности. Бъркаха в тях с пластмасови черпачета, за да направят неповторими газирани сокове...; към италианската уличка в Пловдив, към френските кифли и ашуретата и разбира се ученическите униформи...

аз ги бях забравила,защото не пия такива бози, но това лято бяха хит сред руснаците в Бургас - менти, вишни, шоколад и не знам още какви боклуци. Тъй че и младите ще видят позабравеното старо.

Вярно е това, в което вярваш !

Имаше един период, в който усилено ги търсих, ей така заради негата, но ми казаха, че ги имало само в някакви си затънтени планински места...
То, старото винаги се връща...

Zaharni petleta mmmhhhh vkusno
I siropite - sushto vkusni, no tiah sushto gi ima i sega ot niakolko godini.

:-) ot men

carpe diem... noctumque

Редактирано от sunrise на 16.11.01 14:16.

летящи от прозорците,за да могат тези които са ги"забравили" да минат през ситото от даскали на вратата на гимназията и онзи приказен сладолед на Ортам Езар/Пловдив/-който един дядо-турчин правеше в сладкарничката си-с шам-фъстък и лешници.

Ти да не си учила в "Лиляна Димитрова"?
И дългите пристилки, закопчани само донад колената!

По-добре , добре придружена, отколкото зла и сама

В "Георги Димитров".

Дааа,млекцата "Ягода"бяха гот.Аз също ги пиех в голямото междучасие и се кефех не само заради вкусовите им качества,ами и защото правех напук на майка ми,която категорично беше забранила да ги пия.
Сетих се и за дъвката "Идеал"-наистина беше идеална за правене на огромни балони.Които пък балони правеха подстрижката първи номер задължителна,защото се при спукване се залепяха за косата и веждите

Все туй копнение в духа...

На спирката срещу бившия Цигански кореком има една будка,в която продават такива шербети,навяващи спомени.Поне до скоро имаше,де

Все туй копнение в духа...

вече проверяваха дали под палтата има престилки

Все туй копнение в духа...

А захарни петлета няма.Чу се,че се продавали на Етъра,та специално помолих девер ми като минава от там да купи за сина ми.Той изпълни молбата ми,но това не са онези петленца от детството ми,ммммммммм...

Все туй копнение в духа...

Ще може ли,като се дотътря в Сф следващия път,да се снимам пред вашата къща?А ако и ти си на снимката,че и ако дадеш и автограф,просто ще литна от щастие

Все туй копнение в духа...

Знаеш ли пажът ми какви хубави снимки прави!
На кон ли искаш снимката или в каляската?

Не,не,просто ще застана няколко крачки зад теб,точно както повелява етикетът, и ще те гледам с обожание

Все туй копнение в духа...

пАжА
няма и да помислиш за моя милост.

Зради теб ще накарам градинаря да подреже розите, а камериерките да си сложат розови престилчици.

обичах Алтай!:-))) И плодовите млекца сутрин, и киселото мляко в стъклените бурканчета, и лимонадите, дето изведнъж почнаха да правят по гаражи и мазета. И опашки за банани пред показния магазин - половината клас се оказвахме висящи там. И гадния факт, че поне 5-6 учителки живееха в разстояние на две преки от нас, та и до магазина да идеш без престилка, през носа ще ти го изкарат. Проверки за маникюр в часовете по физическо, специална молба да ходя с тъмнозелено яке, масовото събуване на панталони изпод престилките в едни храсталаци преди да минем през контролата в училище. Ха-ха! Бар "Хавана" - когато спряха майка ми (и тогава ми беше до брадичката:-))) да й искат ученическа карта. Помня покриването на нормативи на едни поляни, всички понесли суха храна. "Боооооона сера, бона сера, сеньорина!" на една хижа, еееех! Първото видео на нашата улица и претъпканата стаичка с хлапета, зяпащи "Полицейска академия". А, да! И школата на БКП в твоя град - там горе на хълма:-))), където залюбих Фреди Меркюри. Бягства посред нощ по лагерите, екскурзионни летувания, бригади. Мале, малеее, спрях!

П.П. Сега съществува ли нещо като тогавашната "Детска педагогическа стая"?

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

че те не си ли ходят с розови престилчици по принцип? )))))))

Ще ги среша малко за случая.

упс. май се изказах неподготвена ))))))))))))

захарните петлета ги помня :))
помня и как татко отиваше в кореком и купуваше за нова година на мен и брат ми по едно киндер яйце, това тогава за мен беше нещо невероятно, бях сигурен, че каквито и дрехи да ми подари майка ми /мразя да ми подаряват дрехи, трябваше да мрънкам с дни, за да ми "подарят" играчка/ все пак киндер яйцето ще го има :)))

и целувките бяха голям лукс :)) ама бяха много хубави, не като днешните, днешните нищо не струват. в смисъл захарните целувки де, не другите
сещам се как на морето леля ми беше купила целувки, ммммммм...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама тия неща не са романтични :)
боза, банички и сиропи. по скоро са трагични малко, така ми звучат ;))

тъкмо щях да ви се накарам и видях че безсънната ви е отсрамила поне малко...

то моето поколение е далеч от всичко това, но все пак се чудя...
как пропуснахте да споменете дънките под престилките, бунтарите с дълги коси и мръсни, зли погледи при стригането им?
пропуснахте и Бийтълс, тайното разпространяване на плочи, "Коса", черно-бялото кино, а "Козият рог" и "вървят ли двама"? а "Клетва"?


имало ли го е всичко това или аз пак нещо не съм разбрал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да,добре ще сториш,не е редно на кадрото да излизат камериеки по Евино облекло

Все туй копнение в духа...

абсолютно!
днешните целувки изобщо не струват спрямо онези, ама помниш ли? имаха едно такова лъскаво ръбче в долната половинка, бяха крехки, ароматни, леко кафеникави, посипани с мънички парченца карамелени орехи и се трошаха, и се топяха, и се... мммм....
... имаше и много по-грозни от сегашните балони, но много по-желани. те миришеха на токущо отминал двутактов автомобил, бяха в едни такива мърляви цветове и много лесно се пукаха, обаче ние си ги обичахме... : )

имаше и пейки под небрежните бретони на брезите в парка и под косите на върбите. тихи, такива. и бетревожни. нещо като дървени летящи килимчета с извити чугунени крачета, които наистина можеха да те понесат...

имаше и истинско стадо от елени, даже две стада, пак в този градски парк.
единият водач на стадо беше чисто бял, с големи разклонени рога.
... веднъж той доведе стадото си под прозореца на кооперацията, в която живеех като дете и аз веднага почерпих всичките му жени, деца и братовчеди със сутрешната си филия с масло и ягодово сладко.
после идваха всеки ден и накрая мама се принуди да... маже филии за всички : )
... веднъж, когато сменяха рогата си, Белият остави един от тях под балкона ни и тате го прибра...

... после изчезнаха.
изядоха ги, май...

обаче са
бяха част, такава... декорна, от романтичните настроения.

... всъщност изобщо не съжалявам за захарните петлета, при положение, че имаше само захарни петлета.
рафаело са къде-къде по-вкусни и може би някой ден, ако съм жива и в свяст тогава де, ще си спомням и за тях с нега... : )

по бандажи?

Да ти кажа, аз нямах касетофон и нямах телевизор. Така и си останах без записи на това, което обичах тогава. Но не успях да обикна "Бийтълс". Хората се събираха с уокмени да ги слушат под стълбището на киното срещу училище, а аз слушах Ингви Малмстийн и Уайт Снейк на едни скали с момчетата. Познай кое е било по-интересно!:-)))

Относно дългите коси - момчетата, нещастните, ги подстригвах аз... Мъкаааааа!!! Но "бунтари" ми се струва силна дума, просто всеки си е с различни желания. Сега кои са бунтари, чудя се - някои на всяка цена гледат да са наопаки. И не знам доколко са важни за младежите собствените предпочитания, на мен ми се набиват в очите някакви напъни за различност.

За филмите - много мътно си спомням някакъв скандал относно "АССА", но не помня кога беше, а и самия филм вече съм го забравила.

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

и все гледах да уредя неприсъствие. Трудничко беше да се скатаеш.


***

колко беди ми е донесла. Ако си спомняте, това беше прословутата заповед за затягане на дисциплината относно носенето на униформи, което за нашето училище си беше просто излишна мярка. Бяхме длъжни да носим красивите престилки с бели якички, вензели и емблеми дори и извън у-ще.
Естествено нашият директор прие РД много присърце и що наказания и мъмрения пред строя съм си изкарала.

Горката ми майка, колко я е разкарвал да и каже, че не е редно да ходя с "цивилно" палто. Нищо, че било черно, много било "модерно". А когато ме видя на улицата с белия кожух на майка ми, ох какъв материал си намери. КАк ме води да ме показва на всички класове. Е, само ми качи рейтинга де!

Сега често срещам директора. Прави се че не помни колко чифта обеци ми е конфискувал. За дето ни дебнеше да ни хване в дискотеките - също не помни.


***

не са готини. Те са си същите от детството ми досега. Онези, за които говорите могат да се намерят и до ден днешен по селските събори. Има ги още. Миналата година купих на дъщеря ми.

А по тези събори едно време имаше едни ветрила (сега има подобни в Lucky Boy) и едни шапки от същия материал като ветрило.

Естествено, най-красивите неща бяха медальони и ключодържатели с Бони М и АББА.


***

аз комсомолски активисти? Помните ли ги? Батак, Бяла, Равда... ох, къде ходехме още?

Обучаваха ни на комсомолски работи.
Отваряха ни писмата от и за нас. Ако някой беше написал нещо по-така, гледай какво става пред строя.

На всичкото отгоре учехме хорото "Елено моме" и имахме зачот.
Който не изиграе хоро, няма да си отиде. Ох, как си преплитах краката тогава!


***

какво пих снощи , ти ме караш да си спомня с кой съм се закачала на лагер - школите Все пак помня , че съм ходила де , и че съм се закачала , това е важното!

Значи ,комсомолка ,а ?

обичам пажове по бандажи

Все туй копнение в духа...

ти да не би да не си бил от активистите, а ?

Вярно е това, в което вярваш !

а комсомолка-активистка, в учкома на цялото училище.

И трябва да ти кажа, че си вършех работата наистина с удоволствие, защото ме бяха избрали моите съученици. Не виждам нищо срамно в това, че не съм излъгала хората, които са ми гласували доверие.

Организирала съм им толкова срещи с известни личности, мероприятия, викторини, конкурси. Не мога да изброя всичко. Наистина се гордея с това.

На лагер-школите също съм гледала да се представя на ниво (без "Елено моме", разбира се).

Да не забравяме, че всички бяхме в ДКМС.


***

Киро, а сега иска да ми вади компромати:)))))))))))))))))

Или пък физкултурник. Имаше и такава длъжност, ако си спомняте:))))


***

Ох какви дънки ми бяха купили от там!!! И с долари и с бонове.

И шоколадовите яйца ги имаше само там, както и бонбонките, които връщаха, вместо да ти връщат центове.


***

Много хубаво написано! Да! Наистина сегашните целувки не са като онези.

И шоколадовите човечета, които бяха изчезнали за дълго, а сега се появиха дори мутирали като зайчета, мечета и разни други животинки .

А имаше едни миньорки (2 слепени с крем бишкоти). Много обичах майка ми да ме почерпи с такъв деликатес.

Линцерите също ги няма, а много ги обичах.

Имаше и нещо, което ме цапаше в кафяво, затова не обичах да го ям, но не си спомням какво беше то.

Гризините. "Детска радост" (май ги има и сега, но не ми харесват), оризона, слънчогледовите семки в едни хартиени пакетчета - имаше ги по сладкарниците.

Май само меденките са същите.

И аз не съм същата, вече не обичам сладко.


***

а сега - виртуални сватби, купони - вярно е че те бива.

аз бях физкултурник и туристически организатор. За тази длъжност не се изискваше много да се приказва, а да се действа. Най-хубави спомени са ми останали от лагер-школата на Мальовица.
Младите само могат да съжаляват, че не са закачили от тези времена.

Вярно е това, в което вярваш !

организация ама най се кефехме да гоним активистките по плаца на военния лагер!
Все пак ина доста по-сложни хора от "Елено моме"

Навремето се криехме като пушим. Ееех.....

веселба и купон!

Благодаря за високата оценка:)))


***

"Елено моме" няма


***

сме заклети непушачи.
Онези, които не пушеха и не бяха отнесли ни едно наказание, сега пушат като печки и много се забавляват да ми припомнят каква "заклета" пушачка съм била зад храстчетата в парка.


***

с "Шумете, дебри и балкани" и разни други. Стройни редици. Всяка сутрин вместо физзарядка - упражнения за прегледа.


Директорът и учителят по физ. в-е строго бдят редиците да бъдат по конец и все забелязват когато някой оплете стъпката.


***

кой не знае да тропа хорца

При това е лЬОбимото хоро на модератора тука Така , че по добре вземи някой да ти покаже барем най-леката версия на елениното , щото иначе не вървиш!

При нас разбраха, че много сме зле и смениха утринната гимнастика с хора. Стана голяма лудница :)))

Само девойки в строя.Накрая дори ни купуваха еднакви обущенца-за да сме красиви и за да тропаме ефектно.

Все туй копнение в духа...

не само зад храстчетата,ами и в тоалетните в училище попушвахме.И това в уж елитна гимназия.Имахме една другарка по химия,която редовно отскачаше до тоалетната,намираща се непосредствено до нейния кабинету,когато закъсваше за цигари.Докато я разберем,че не е цербер,доста цигари изгълтахме

Все туй копнение в духа...

Viarno e che gi niama togavashnite .... jalko


:-) ot men

carpe diem... noctumque

Няма ли там момченца в тъмните тевтонски лесове ,та си опряла до среднощната романтика в 02.00 ?
И това ,че не се обади лятос няма да го забравя ,да знайш ! (((


Как си ,инак ?

Ъпсурттт!!! И ние бяхме елитно училище! Невъзможно. Само навън и задължително обезмирисване преди да влезем.


***

Само в тоалетната на последния етаж,в дъното на коридора,до кабинета по химияИ то само в муждучасията преди определени часове

Все туй копнение в духа...

НЕ!Сега ДПС не е детска педагогическа стая а движение за права и свободи ха ха ха но сериозно казано сега ги оставят да се доотракат та да ги прибират когато порастнат.

питай и ще ти се отговори

И сигурно сутрин не са ви проверявали на вратата дали сте с емблеми и дали са зашити здраво, а не закрепени.
Дърпаха всяка една емблема с надеждата да се откъсне в ръцете им, но ядец! Майка ми както я бива в зашиването на емблеми... никой не можеше да откъсне моята!


***

В подгответо ходихме с мантички и ни проверяваха дали емблемите са здраво зашити.В осми клас въведоха новите униформи,на нашата гимназия се падна най-кошмарната-дълга пепитена пола с плоха отпред и невъобразимо гадно червено сако.И бяла ризка,добре,че нямаше жабо.За това удоволствие се одрънкахме 50 лв,а това по онова време си бяха пари.И какво,след 3 месеца дойде слободията и отмениха униформите.Популярните дами,готините,започнаха да се състезават коя какво да си окачи,за да бъде още по-ефектна и популярна.А някои други само подсмърчахм-поради липса на финансови възможности и природни дадености.Само с един акъл за никъде не бяхме

Все туй копнение в духа...

Да, в корекомите имаше освен вкусните шоколадови яйца и така примамливите за времето си електронни игри .
А относно училището .... ,спомням си (освен всичко казано от вас досега) и пионерските и чавдарските връзки Още са ми любими . А дружинските съвети, отряди ... моя беше "Седемте Ястребинчета" много сладко .Колкото до бригадите - ... мнооого ми харесваха ,и екскурзиите,лагерите..А най интересна беше сутришната гимнастика-ведрина ,в разграфения с бели точки двор на училището.
А сега се сещам и за 'детските закуски' ,няма ги вече.От тия долнопробни ментете на пазара направо ми се гади
И сладоледа във вафлените фунийки го няма вече или поне не е същото!
А като си помисля май и Тодор Живков със знаменцата ги няма вече .

Бръм ,бръм.

... обаче... пак не е същото :(
дали... от снега в косите... нещо... а?....

но целувки ИМА!
ъммм значи, на "раковска", в една мърлявка закусвалничка, досами пицарията ... там... "амарето" ли беше, каква беше тази пицария... а, да, "амарийн".

истински целувки, с орехи отгоре, и големи и пухкави... : )

Аз защо помня само Стойне Калайджийски:((((((

Имахме и много хубави калпачета - пак пионерски и чавдарски.

А когато Папандреу дойде на посещение у нас, какво посрещане им бяхме организирали на него и на Т. Живков. Строени отстрани на пътя - почти извън града. В най-големия студ (нещо като днешния), но съблечени по бели блузи и черни (тъмносини) поли. Тогава бяхме комсомолки и нямахме връзки.

Бяхме инструктирани многократно, да не би някой да забрави, че като минат лимузините, трябва да размахаме цветята.

Само префучаха покрай нас, а ние отнесохме по една хрема, за която дори бележка за извиняване на отсъствия не откачихме.

А, а пък къщите край маршрута на величията бяха пребоядисани. Понеже времето не им стигна, облицоваха ги с плат.

Така съм посрещала аз държавни глави в БГ!


***

са си класика и ненадминат чалъм и до днес!

На всичко отгоре съм губила бас заради тях!

Дали ще повярват нашите деца, ако чуят подобна глупост!


***

А, ти по-късно си била ученичка от мен!
Аз си изкарах цялото у-ще в строг контрол на униформата.

Училите в тригодишни СПТУта вече имаха бебета, а ние с мантите и всички други работи по нас. Строго охранявани да не ни загледа някой.


***

към захарния въпрос, все пак съм работил в склад за всякакви сладки боклуци ;)))

истински целувки нямахме, само пакетирани дето бяха боклук. сигурно в онази сладкарница сами си ги правят. май се сещам къде е... :))
та целувки вече няма като тези от преди, но пък от около година един пич започна да произвежда линцери. не ги знам какви са били предишните, но тези са подгизнали от сироп, с много шоколад и адски сладки, топят се в устата и като хапнеш 2 ти става тежко и са страхотни. симпатягата който ни ги докарваше всеки път оставяше един кашон за дегустация и с персонала го изяждахме хихихих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Завърших 93-та.
От моя клас/27 души/ само три сме омъжени и имаме деца.Останалите самотни го раздават.Явно е имало не строг училилен,ами строг домашен контрол,който е довел да деформации във възприятието на света


Все туй копнение в духа...

Може да са опитали от меда на живота,да им е харесало и да искат да си подсладят още...

Искаш да си призная,че съм будала ли?

Все туй копнение в духа...

завърших 1987.

Ей го, издадох си годинките! Ама не ми личат!


***

Няма нужда,вервам,вервам

Все туй копнение в духа...

:))) Да ти кажа и аз за него се сетих,защото ми го припомни,иначе не си ги спомням

Бръм ,бръм.

Така започна да ме човърка. Стана като със случая 5мата от РМС.
Тях ги изброихме, ама ястребинчетата... а това беше един от най-лесните въпроси да влезеш в ДКМС.


***

Пък да не се окаже ,че сме били ж един отряд?

Бръм ,бръм.

Може да ти падна в очите, но изобщо вече не се сещам как се казваше моят отряд.


***