захарните петлета ги помня :))
помня и как татко отиваше в кореком и купуваше за нова година на мен и брат ми по едно киндер яйце, това тогава за мен беше нещо невероятно, бях сигурен, че каквито и дрехи да ми подари майка ми /мразя да ми подаряват дрехи, трябваше да мрънкам с дни, за да ми "подарят" играчка/ все пак киндер яйцето ще го има :)))

и целувките бяха голям лукс :)) ама бяха много хубави, не като днешните, днешните нищо не струват. в смисъл захарните целувки де, не другите
сещам се как на морето леля ми беше купила целувки, ммммммм...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама тия неща не са романтични :)
боза, банички и сиропи. по скоро са трагични малко, така ми звучат ;))

тъкмо щях да ви се накарам и видях че безсънната ви е отсрамила поне малко...

то моето поколение е далеч от всичко това, но все пак се чудя...
как пропуснахте да споменете дънките под престилките, бунтарите с дълги коси и мръсни, зли погледи при стригането им?
пропуснахте и Бийтълс, тайното разпространяване на плочи, "Коса", черно-бялото кино, а "Козият рог" и "вървят ли двама"? а "Клетва"?


имало ли го е всичко това или аз пак нещо не съм разбрал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да,добре ще сториш,не е редно на кадрото да излизат камериеки по Евино облекло

Все туй копнение в духа...

абсолютно!
днешните целувки изобщо не струват спрямо онези, ама помниш ли? имаха едно такова лъскаво ръбче в долната половинка, бяха крехки, ароматни, леко кафеникави, посипани с мънички парченца карамелени орехи и се трошаха, и се топяха, и се... мммм....
... имаше и много по-грозни от сегашните балони, но много по-желани. те миришеха на токущо отминал двутактов автомобил, бяха в едни такива мърляви цветове и много лесно се пукаха, обаче ние си ги обичахме... : )

имаше и пейки под небрежните бретони на брезите в парка и под косите на върбите. тихи, такива. и бетревожни. нещо като дървени летящи килимчета с извити чугунени крачета, които наистина можеха да те понесат...

имаше и истинско стадо от елени, даже две стада, пак в този градски парк.
единият водач на стадо беше чисто бял, с големи разклонени рога.
... веднъж той доведе стадото си под прозореца на кооперацията, в която живеех като дете и аз веднага почерпих всичките му жени, деца и братовчеди със сутрешната си филия с масло и ягодово сладко.
после идваха всеки ден и накрая мама се принуди да... маже филии за всички : )
... веднъж, когато сменяха рогата си, Белият остави един от тях под балкона ни и тате го прибра...

... после изчезнаха.
изядоха ги, май...

обаче са
бяха част, такава... декорна, от романтичните настроения.

... всъщност изобщо не съжалявам за захарните петлета, при положение, че имаше само захарни петлета.
рафаело са къде-къде по-вкусни и може би някой ден, ако съм жива и в свяст тогава де, ще си спомням и за тях с нега... : )

по бандажи?

Да ти кажа, аз нямах касетофон и нямах телевизор. Така и си останах без записи на това, което обичах тогава. Но не успях да обикна "Бийтълс". Хората се събираха с уокмени да ги слушат под стълбището на киното срещу училище, а аз слушах Ингви Малмстийн и Уайт Снейк на едни скали с момчетата. Познай кое е било по-интересно!:-)))

Относно дългите коси - момчетата, нещастните, ги подстригвах аз... Мъкаааааа!!! Но "бунтари" ми се струва силна дума, просто всеки си е с различни желания. Сега кои са бунтари, чудя се - някои на всяка цена гледат да са наопаки. И не знам доколко са важни за младежите собствените предпочитания, на мен ми се набиват в очите някакви напъни за различност.

За филмите - много мътно си спомням някакъв скандал относно "АССА", но не помня кога беше, а и самия филм вече съм го забравила.

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

и все гледах да уредя неприсъствие. Трудничко беше да се скатаеш.


***

колко беди ми е донесла. Ако си спомняте, това беше прословутата заповед за затягане на дисциплината относно носенето на униформи, което за нашето училище си беше просто излишна мярка. Бяхме длъжни да носим красивите престилки с бели якички, вензели и емблеми дори и извън у-ще.
Естествено нашият директор прие РД много присърце и що наказания и мъмрения пред строя съм си изкарала.

Горката ми майка, колко я е разкарвал да и каже, че не е редно да ходя с "цивилно" палто. Нищо, че било черно, много било "модерно". А когато ме видя на улицата с белия кожух на майка ми, ох какъв материал си намери. КАк ме води да ме показва на всички класове. Е, само ми качи рейтинга де!

Сега често срещам директора. Прави се че не помни колко чифта обеци ми е конфискувал. За дето ни дебнеше да ни хване в дискотеките - също не помни.


***

не са готини. Те са си същите от детството ми досега. Онези, за които говорите могат да се намерят и до ден днешен по селските събори. Има ги още. Миналата година купих на дъщеря ми.

А по тези събори едно време имаше едни ветрила (сега има подобни в Lucky Boy) и едни шапки от същия материал като ветрило.

Естествено, най-красивите неща бяха медальони и ключодържатели с Бони М и АББА.


***