за страстта / Общества / Непрофесионални / Романтични души

не знам дали е особено романтично това, но ще го пусна тук, може би защото много ми харесва този клуб и хората, които пишат в него и ми доставя огромно удоволствие да чета и коментирам заедно с вас

усмивки

Страст...
Да желаеш, да се стремиш да обсебиш някой човек, да го получиш целия за себе си, да го докосваш навсякъде, да проникнеш в мислите му, в спомените му, да се слееш физически и духовно с него, това е страст.
Да ревнуваш лудо, да мразиш в обичта си, да искаш да захапеш обекта на страстта си, да го нараниш, да го смажеш, да бъдеш нежен, мил, да плачеш и да се смееш без причина, това е страст.
Да таиш вулкан в себе си, който те гори, убива и във всеки момент може да изригне и да изпепели теб и всичко и всички наоколо. Това е страст.

Това е страстта - любовта на звяра. Това и безкрайно повече. Защо на звяра? Защото всички сме зверове. Знаеш ли как се любят акулите? Мъжката хапе женската по цялото тяло, затова женските акули са с по дебела кожа от мъжките. Възрастните женски носят по цялото си тяло белезите от тази чудовищна любов.

Страст...
Да се отдадеш, да вложиш цялата си същност в едно действие, в една цел, в една мечта, това е страст
Да концентрираш цялата си мощ в една емоция, една дума, едно мацване на четката, една нота, едно движение, една целувка, един поглед, една усмивка, това е страст.
Да обичаш до лудост, да страдаш до смърт, да си щастлив и нещастен до забрава и всичко това да се отключва от най-дребния детайл или събитие в света около теб, това е страст.

Това е божествената страст. Това е силата, която ще те издигне до рая или ще те прати в ада. Това е енергията, която ще те накара да сияеш като слънце сред сенките. Казват, че страстта е низша емоция, не им вярвай! Това, за което говорят, не е страст. Това е желанието празно, като загасена свещ в мрака. То е низшо. И е точно толкова страст, колкото умилкването на домашното куче за храна. Божествената страст може да те накара да обичаш, да мразиш, да умреш и да възкръснеш след това. Страстта е твоят пламък, който осветява пътя ти, така че да видиш и почувстваш всичко около себе си.

Страст...
Да прегърнеш смъртта или да се вкопчиш в живота, това е страст.
Да почувстваш Бога в себе си и в другите и да се слееш с него, това е страст.
Да докоснеш и прегърнеш душата си и да я освободиш от оковите на страха, точно това е страст!

Всеки копнее за страст. Всеки търси "нещото", "истинското", "Той, Тя", Рая... А това е страстта. Божествената страст. Копнееш за нея и все пак се страхуваш. Защото връщане назад няма. Защото щом страстта те завладее, всичко става истинско. Защото животът става истински, но и смъртта става истинска и двете те привличат неудържимо. Защото любовта става истинска, но и болката става истинска. Защото съществуваш по-реален и по-жив от всякога и другите те обичат или мразят по-реално от всякога, харесват те или те презират по-осезаемо от всякога. Защото щом събудиш любовта на звяра, хората започват да се плашат от теб, да бягат или да те преследват и ти търсиш други зверове или за винаги оставаш единак в божествената си страст. Затова се страхуваш. Защото загориш ли веднъж с благия огън да загаснеш е равносилно със смърт хиляди пъти по страшна от физическата. Защото продължаваш да пламтиш и в болка и в отчаяние и страдаш както е страдал Прометей на своята скала, разкъсван всяка нощ от орловите нокти, неспособен да умре, за да избяга от мъчението... Защото човекът е събрал в себе си добро и лошо и страстта засилва и двете, превръща ги в безкрайности. Защото човекът не е звяр. Човекът е бог. И точно любовта на звяра е ключа към тази божественост.