|
Тема
|
за страстта
|
|
Автор |
тaнцyвaщият eлф (вълшебен) |
Публикувано | 15.11.01 03:15 |
|
не знам дали е особено романтично това, но ще го пусна тук, може би защото много ми харесва този клуб и хората, които пишат в него и ми доставя огромно удоволствие да чета и коментирам заедно с вас
усмивки
Страст...
Да желаеш, да се стремиш да обсебиш някой човек, да го получиш целия за себе си, да го докосваш навсякъде, да проникнеш в мислите му, в спомените му, да се слееш физически и духовно с него, това е страст.
Да ревнуваш лудо, да мразиш в обичта си, да искаш да захапеш обекта на страстта си, да го нараниш, да го смажеш, да бъдеш нежен, мил, да плачеш и да се смееш без причина, това е страст.
Да таиш вулкан в себе си, който те гори, убива и във всеки момент може да изригне и да изпепели теб и всичко и всички наоколо. Това е страст.
Това е страстта - любовта на звяра. Това и безкрайно повече. Защо на звяра? Защото всички сме зверове. Знаеш ли как се любят акулите? Мъжката хапе женската по цялото тяло, затова женските акули са с по дебела кожа от мъжките. Възрастните женски носят по цялото си тяло белезите от тази чудовищна любов.
Страст...
Да се отдадеш, да вложиш цялата си същност в едно действие, в една цел, в една мечта, това е страст
Да концентрираш цялата си мощ в една емоция, една дума, едно мацване на четката, една нота, едно движение, една целувка, един поглед, една усмивка, това е страст.
Да обичаш до лудост, да страдаш до смърт, да си щастлив и нещастен до забрава и всичко това да се отключва от най-дребния детайл или събитие в света около теб, това е страст.
Това е божествената страст. Това е силата, която ще те издигне до рая или ще те прати в ада. Това е енергията, която ще те накара да сияеш като слънце сред сенките. Казват, че страстта е низша емоция, не им вярвай! Това, за което говорят, не е страст. Това е желанието празно, като загасена свещ в мрака. То е низшо. И е точно толкова страст, колкото умилкването на домашното куче за храна. Божествената страст може да те накара да обичаш, да мразиш, да умреш и да възкръснеш след това. Страстта е твоят пламък, който осветява пътя ти, така че да видиш и почувстваш всичко около себе си.
Страст...
Да прегърнеш смъртта или да се вкопчиш в живота, това е страст.
Да почувстваш Бога в себе си и в другите и да се слееш с него, това е страст.
Да докоснеш и прегърнеш душата си и да я освободиш от оковите на страха, точно това е страст!
Всеки копнее за страст. Всеки търси "нещото", "истинското", "Той, Тя", Рая... А това е страстта. Божествената страст. Копнееш за нея и все пак се страхуваш. Защото връщане назад няма. Защото щом страстта те завладее, всичко става истинско. Защото животът става истински, но и смъртта става истинска и двете те привличат неудържимо. Защото любовта става истинска, но и болката става истинска. Защото съществуваш по-реален и по-жив от всякога и другите те обичат или мразят по-реално от всякога, харесват те или те презират по-осезаемо от всякога. Защото щом събудиш любовта на звяра, хората започват да се плашат от теб, да бягат или да те преследват и ти търсиш други зверове или за винаги оставаш единак в божествената си страст. Затова се страхуваш. Защото загориш ли веднъж с благия огън да загаснеш е равносилно със смърт хиляди пъти по страшна от физическата. Защото продължаваш да пламтиш и в болка и в отчаяние и страдаш както е страдал Прометей на своята скала, разкъсван всяка нощ от орловите нокти, неспособен да умре, за да избяга от мъчението... Защото човекът е събрал в себе си добро и лошо и страстта засилва и двете, превръща ги в безкрайности. Защото човекът не е звяр. Човекът е бог. И точно любовта на звяра е ключа към тази божественост.
| |
|
страхотно е това, което си написал. но ми е малко рано да го коментирам, като си изпия кафето и се отдам страстно на работата си, тогава ще имам сили )))))
| |
|
В цялото ти писание виждам това - да гориш! Което е страхотно. Което е истината... което е Той у теб...
"Да се отдадеш, да вложиш цялата си същност в едно действие, в една цел, в една мечта, това е страст.
Да концентрираш цялата си мощ в една емоция, една дума, едно мацване на четката, една нота, едно движение, една целувка, един поглед, една усмивка, това е страст. Това е да гориш.
Нееволюиралото, като неовладяност вече, е другата страна, която показваш и която също наричаш страст, и която дори разграничаваш от 'желанието празно'. Човекът е бог, но неизведен в изява - виждаш звяра още... а не Бога, в него. Звяра точно като първично желание - неовладяност на стихиите в нас.
Ако вземаш Прометей като символ за човека, неизградения човек, който да понесе Духа (Бога в себе си) в изява, няма да се учудваш, че Орелът (символ точно на Духа) го разкъсва?!
'Между животното и свръхчовека има един мост, наречен човек.' /Ницше/
Преходност... От звяра към Бога. Еволюция...
Много хубаво пишеш !
...за да виждаш света по различен начин!
| |
|
Interesni aspekti na strastta e tova koeto opisvash, vupreki che za niakoi neshta ne znam dali bih gi narekla strast ili s niakoia druga duma.
Chudeh se dokato chetiah, zashto niakoi se opitvat da budat bojestveni, zashto ne im stiga da sa "prosto" hora, a tursiat nepremenno niakakva bojestvena nishka v sebe si?
:-) ot men
carpe diem... noctumque
| |
Тема
|
Re: за страстта
[re: sunrise]
|
|
Автор | Gucci (Нерегистриран) |
Публикувано | 15.11.01 16:04 |
|
strastta tova sum az ,ti i vsichki ostanali.........
| |
|
ами да, "изгарянето" се среща при достатъчно независими източници, за да ме навежда на мисълта, че съпътства духовното издигане.
примерно при смъртта, когато тялото се разгражда на съставните си елементи и душата преминава свободно в астрала усещането според някой автори /примерно Ледбитър/ е все едно че изгаряш.
просветлението от друга страна съдържа дори в самото си название светлина или огън.
а пък някои, като Карлос Кастанеда примерно, говорят директно за изгаряне с огъня от вътре.
това е предмет на друга тема, но смятам че божествената страст е ключа към божествената любов /за мен божествена любов, прана, астрална светлина, енергия и прочее и прочее са припокриващи се понятния - това е неутрална енергия достъпна за всеки и съдържаща се във всичко живо/. в този смисъл страстта в духовен аспект дава възможност да се използва по-пълноценно божествената любов в нас и извън нас.
не говоря наизуст разбира се - доколкото съм запознат, в тантра се използва точно контролираната страст като най-пряк /макар и не най лесен!!/ път към просветлението.
а в по материален аспект - не е ли точно страстта това, което придава блясък на всяко наше чувство, емоция, действие или творение?
| |
|
Богът като антропоморфична персонификация представлява чисто и просто едно търсене на неразкрити аспекти на човешката ни личност. Пантеонът, светата троица - те са скрити в нас самите и стремежът да бъдем божествени е търсенето на пълните ни възможности на всички нива на възприятие.
Ако човекът е гигантски замък, с безчет стаи пълни със съкровища или с ужасяващи чудовища, с прекрасни предмети и същества провокиращи сетивата ни до степен на блаженство или с жестоки уреди причиняващи ни адска болка, то да бъдеш "просто" човек е равносилно с това да се завреш в килера на замъка и да си повтаряш колко ти е хубаво и широко там. Залите на замъка са заключени, можеш да търсиш ключовете, можеш да се опиташ и да разбиеш вратите им със сила, може и да умреш в някоя от стаите или да се натъкнеш на обесените жени на собственика. Можеш да си стоиш и в килера. Можеш дори да си мислиш, че извън килерчето няма нищо. А можеш да поискаш да излезеш от замъка, за да разгледаш и други замъци. Това е въпрос на избор :)
нали?
да речем, че в моето килерче е влязла мишка, която ми е прошепнала за стаите на замъка и аз няма да намеря покой вече в тъмната си дупка докато не изляза и не разгледам всичко, каквото и да ми коства това
| |
|
храм - ти си целия замък даже... не просто си онзи в килерчето :) мммм
...за да виждаш света по различен начин!
| |
|
|
|
|