Село Дъбова Махала-нейде в дълбокия Северозапад.
Селото е много интересно от гледна точка на преминаващия с кола оттам.Навлиза се от изток(идвайки от Сф),след което следва една много дълга права отсечка в самото село ,където много шофьорски талони са загубили девствеността си заради превишена скорост-мястото е много удобно за катаджийска пусия.
Следва рязък десен завой и веднага след него-жп прелез,охраняем ,с бариерки.
Представете си картината,затворете очи и се опитайте я да почувствате през моето съзнание ,предадено от несръчните ми разказвачески пръстчета:

Часът е ...абе-късен следобед,есента е истинска,а аз с периферното си зрение ,правейки завоя долавям завършващото движение на спускащите се бариери.В резултат се вбесявам ,натискам газта,но-ядец !
Спирам ,свалям прозорчето и примирено започвам да оглеждам околността,налагайки си постепенно самоуспокоение .
Вдясно-нищо интересно.Вляво-три земни цицинки ,по метър и половина големи и на такова разстояние една от друга.Най -задната-силно затревена ,а предните две -осеяни с дребните стъпчици на често преминаващи оттам овце,особено по миниседловинките между тях.
Но картината би била непълна ,ако не се потопите в тишината.Понеже същият бе затворен цяло лято ,и забранителните знаци още не са махнати,по инак оживената артерия не минава никой(аз бях осведомен от една благородна кафеджийка в предхождащото селото крайпътно барче за края на ремонта )
Та.Есента -може би най-есенния ден в годината.Тишина .Топла ,приятна ,приятелски настроена тишина .Фронтално отпред в близко разположената далечина -няколко групи тополки ,чиито корони изглеждаха досущ като изрусен на кичури млад момък
След като отделих около минути за разглеждането на тази красота,от неприязънта ми ,граничеща с остро раздразнение не бе останал и помен ! Никой ! Околовръст на половин километър наоколо нямаше никой ! Като солипсистко съзнание,забравило досадните подробности ...нямаше я даже жената от БДЖ със зелената палка -тя инак стои там...Никой.Е,изключението лежеше между затревената и средната могилки -едно куче,което ,след като му свирнах ( Чу ме чак на втория път ! ),лениво надигна глава, изгледа ме със зле прикрита досада през сивокафявото си кучешко рамо и отново отпусна глава на затоплената от отслабващото слънце земя.
И така -десет минути ,може и малко повече.
Толкова ми беше приятно ,че ще споделя това с вас ,както и от изливащата се в тялото ми есенна ...прана може би ...не знам ,че това ми настроение ме държа почти до вчера вечерта.

П.С. : Първите хора ,които срещнах след това есенно заредило ме с положителни емоции потапяне , бяха двама много европейски изглеждащи роми ,служители на пътно управление Видин ,които с мрачни ,делови и съсредоточени физиономии зачукваха държателите на мантинелата на ремонтируемия мост !Как вярата ми в Човека (хей,другарю ,ти какво решил си с чука ?) да не получи допълнителен отскок ?
Приятна есенно -астрономическа нощ на всички ,а сетне и спорен ден ви желая !

Редактирано от Kиpo на 30.10.01 01:13.

няма да заобикалям през Крива Бара, па Динково, па Тополовец - ами ще си карам през Дъбова Махала - после моста, /значи направиха го вече пустия мост - а брат ми закъса насред реката, та дежурния трактор го изтегли за каса бира - и той доволен, и те доволни.../ - та след моста, два завоя насред Тополовец - та покрай Дреновец - кръстопътя - та бензиностанцията - па направо през лекия дол, дето имаше завой на който се била обърнала колата на Петър Младенов - та изправиха пътя - после през полето - покрай Връа - летен стан имаше за тракторите и комбайните по текезесарско време, та съм преспивал романтично като дете в него, сега там са останали само дъбовете - и ей ме на Фондовете, в далечината се вижда сиво-ленивата лента на Дунава и тополите отсреща, в румънско - спираааачка и започвам да се спускам надолу - покрай Валугето, старите лозя ни бяха там - отляво е дола с пътя за манастира, по него съм брал шипки и гъби - отсреща хвърлям поглед на Козя гърбина с къщичката на върха, новото ни лозе е там, ама няма кой да го копа, не виждам баща ми да е в лозето - па покрай Чукара, дето съм се пързалял по корем на страхотната шейна или на още по-страхотните ски, направени от тараби, щото са си заострени отгоре, само ги извиваш и им ковеш каишка - минавам по моста, на който трепах една змия-пепелянка /май не беше пепелянка, ама по-героично звучи !/, минавам над гробището, разделено на две части - тази с дъбовете е за хората от село, тази с голата поляна без кръстове е за жените от старческия дом, бившето ми училище - стигам до мотелчето на Лалка, дето се ожени за германец, той стоя тук по татово време, сега си забегна в германията - намалявам на кръстовището - десен мигач - завивам покрай сервиза за тирове и бившия селскостопански двор - пак покрай гробището, но от другия край - и ей ме пред лекото баирче от което започва селото - въздъъъъхвам дълбоко, спускам се, свиркааам, с което разкряквам за добре дошел пуйките и гъските покрай Барата - рекичката, която започва от единия край на селото и внезапно завършва в блатото на другия край - хвърлям поглед на двата двестагодишни дъба - там са си още - после направо по главната улица с избелели некролози на стари хора и плакати на нови ухилени президенти - и ей ме пред къщата с циментовата кобилица над входа и високоподстригания, за да не пречи на лозите зад него, бор...
На село съм си - Добридол....

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Редактирано от ceлянинът на 30.10.01 07:37.

Редактирано от ceлянинът на 30.10.01 08:08.

Страхотно си го написал!Почти усещам тръпчивия мирис на есенните листа.Харесва ми ленивото спокойствие и топлината- есен.

Щото , ако не беше БДЖ -то, как щяхме да ти прочетем романтичното описание на онази есен дето си я видял край пътя?
Що, аз все като озъбено свирепо куче я виждам бе? А твоето куче се препича и мързелува на слънчице!
А бе и аз я срещнах май, но така и не разбрах, Есента ли беше или Лятото дето си отиваше. Тъжна беше, ама то човек може да е тъжен и като си отива, и като идва, а знае, че не за дълго!

Se non e vero, e ben trovato.

Зависи и от предварителната настройка .Аз съм много доволен от себе си ,че успях за минутки да сторя това с моята.Защо не пробваш и ти - смятам да използвам този си опит и друг път.
А инак -защо тъжиш ? Нали пак ще дойде ,след като си иде ? Как ти звучи "вечна есен " ,или вечно лято " ? Дори второто не ми харесва ,а каминката (може и просто кюмбе ,важен е ...погледа) зиме ,а дългите нощи ? А самото очакване на лятото ?
Лек ти ден !

Само ме е яд...че не мога да си напълня чувалчета ,или да си бутилирам ...не знам...от този мирис,от това усещане ...

Sywsem wze da zwu4i6 , kato zarqzan sled pyrwata `... takwoz , mladez
Are stegni se malko

Супер!!!

btw Ако беше помахал с един кокал на кучето, можеше и д-то да си вдигне!

Лек и приятен ден и на теб!

     

...срещам ти ника по веднъж на половин година бре!

     

... и все след Киро.