В далечната 93-та година един мъж се влюби в мен.тогава за него бях гаджето на шефа,после станах съпругата на шефа и майката на неговите деца.До реди да изляза в майчинство преди 4 години,знаех че той все още има чувства към мен.Но се надявах,че вече му е минало-след толкова много време.През изминалите години сме се виждали 3-4 пъти,при това съвсем случайно.А и нали народът е казал,че времето лекува и че обектът далеч ли е от очите, далеч е и от сърцето..Още повече,че с дамата,която зае моето място,си допаднаха и понастящем живеят заедно.
Само че истината се оказа друга..Преди няколко дни имаше мила другарска сбирка,на която присъствахме и двамата.пи първата открила му се възможност,той седна до мен и започнахме да си бъбрим.Уж неангажиращо,уж приятелски,дори говорихме за времето..Опитвах се да не забелязвам начина,по който ме гледаше.Опитвах се да игнорирам и погледа на приятелката му.Най-накрая и самият той отбеляза,че тя ни гледа много подозрително.Тогава аз го попитах дали тя знае,че той някога ме е харесвал.
Отговорът,който получих, беше следният:
"много неправилно поставяш въпроса.Аз никога не съм те харесвал.Ти винаги си била жената,коята обичам.Жената,която обожавам.Жената на моя живот.В началото търсех начин да те докосна и това ми беше достатъчно,по-късно ми стигаше да разговарям с теб,после-да те гледам,а сега,самата мисъл,че съществуваш там някъде,ме кара да се чувствам щастлив..Примирил съм се ,че в този живот няма да сме заедно.Но идните 100 живота ще си моя,знай го..."

Стана ми тъжно..тъжно..тъжно...и ме си прииска да заплача..

За кого ти стана тъжно, момиче - за него или за тебе, или за това, което не си изживяла? Толкова е хубаво някой да те обича. Мисля си, че е хубаво да обичаш така, с надеждата за следващите 100 живота дори когато любовта ти не е споделена(?) заради самия себе си, заради самата любов.

Мила, мила Биляна....
Така тъжно и свметло ми стана от този разказ.
Биляна, знаеш ли- има хора, които никога не са се докосвали до такава любов, Те не знаят за нейното съществуване и не вярват, че може да я има.
Светлата ти тъга е красива. пожелавам ти всичките 100 бъдещи живота да преминат под знака на такава силна и красива любов.
Пожелавам го и на себе си.
Исках да разкажа една история- за витрината на един антикварен магазин, но силно подозирам, че отегчавам аудиторията, а и това което ти си написала е много красиво и силно.
Благодаря ти за това!

светулчице,разкажи ми историята за витрината на антикварния магазин-много е важно за мен!Най-ценното в този живот е любовта,останалото е без значение.

Ще опитам на кратко. Историята е всъщност Неговата история, обяснението на чувствата, когато си се разминал с някого в живота си, но е близка по чувственост до това, което Биляна разказва.
Когато срещнеш любовта фатално късно, фатално в рамките на този живот, чувството което те обзема е същото, както когато минавайки покрай витрината на антикварен магазин виждаш нещо твое, старо, до болка познато, близко, нещо което е наречено на теб- красиво, нежно, носещо твоя дух и сила. това е твоята вещ, ти си я забравил, всъщност до този момент не си си спомнял за нея, не зи знаел за нея, не ти е липсвала и сега, изведнъж я виждаш зад прашното стъкло. С табелка "продадено". Твоята любов, твоята скъпоценност, ти си я имал, но ти е била отнета при това без да разбереш. Сега тя е чужда, на някой който има правата върху нея. Единственото, което ти остава е да залепиш нос на прашното стъкло и да я гледаш през сълзи. понякога можеш да я докоснеш, да я подържиш за малко, но трябва да я оставиш пак там.
Това е чувството на вечна загуба, на непоносимо тежка загуба. Единственото, което можеш да сториш е да я следваш където и да отиде и да си обещаеш , че нкога повече няма да я забравиш.
Та такава тъжна история...
Моята история. Твоята история. Всъщност и на Биляна, и на...

Ми то си е тъжничко

Защо,защо,защо само непостижима любов?!Банално ли е,че искам да се преборя със съдбата,банално ли е,че искам тази любов сега,в този живот?
Кое по-красиво-копнежа по любовта или любовта?

Ако знаеш колко пъти на ден си задавам същия въпрос.
моят отговор е : защото, за да я постигна, трябва да прегазя наколко човешки души. Защото докато аз стоя с нос на витрината, моето дете ме чака у дома.

И да пренебрегна няколко сериозни обещания и отговорности. Защото докато стоя с нос , залепен на витрината в ръцете ми тежат две пазарски чанти, и краката ме болят от целодневното тичане.

"Ако желаеш нещо достатъчно силно, цялата Вселена ще ти помогне да го постигнеш" и "никога не те спохожда желанието без да те споходи и силата, за да го осъществиш!"- това е написано в книгите.
Вярвам в това. Но цената..цената е жестока.
И болката е силна.

аз съм го писала..

Любовта или липсата и уморява до смърт?Децата ни растат и идва един момент,когато излитат и тогава........?