Здравейте.. истина е- никога не съм и предполагал, че ще стане толкова лошо и ще пиша във форум някакъв си..Не, не се обиждайте от песимизма ми и едва ли не от снисхождението с което говоря- истината е там, обаче че животът е навън.. в реалният свят, а не толкова във виртуалното пространство.. но все пак..На 17 години съм, живея в средно голям провинциален град... и се чуствам на края на света..В едно такова открито писмо, не може да се каже всичко, но ще се опитам да ви разкрия по-главните неща, които дращят с нокти в съзнанието ми всяка вечер когато се опитам да заспя..Самота... това за мен просто е най-най-ужасното нещо, което мога да си представя... тя ме е съпътсвала цял живот.. поне в този ми досега..За какво говоря ли- ами за следното- всеки от нас навярно поне веднъж го е казвал- "Аз съм по-различен от останалите" и това е вярн- всеки е с различна индивидуалност, но все пак по-голямата част от хората в нашето обществоса едни и същи, имат едни и същи порядк, мечти, стремежи..
Аз съм по-различен.Любовта... една огромна безкрайност.. за мен;Любовта- една измислица с която за 48 часа трябва да я вкарам в леглото, че нещо пак трябва да дам отмора на комплесите си и да се отърва от тях с поредната пиянска вечер с компанията когато ще разказвам надълго на широко как съм я.... ( как ми се е щяло да ...)... за всички останали които познавам.Та това е ... преди го намирах за странно и ме нетъжаваше.. сега пак ме натъжава, но и се скъсвам от смях като чуя някой да говори така... - идиоти!Ама до такав степен, че сами не го осъзнават.Да бъдеш с някого.. това колкото и грозно да ви прозвучи вече ми е параноя.. фикс идея... Ще кажете- ти си още млад.. защо не си "поживееш" излез, запознай се с някое момиче, което да харесваш и няма да си така сам...Не можете да го проумеете.. това нещо просто ако не е преживяно, остава скрито- аз се побърквам само при мисълта, че мога да съм с едно момиче, да сме заедно, да излизаме и след 3 седмици просто защото закона е такъв да се очаква да "скъсаме", че да може тя след това 2 седмици да разправя на приятелките си как ме е "отрязала" и да си вдига самочустивето с това..Не мога да си представя, еч лъжа някого... ти си най-прекрасната незнам си какво... и след един месец, даже и здравей да не мога да и кажа... За Бога.. преди време да ви призная пробвах няколко пъти.. но.. така виновен се чуствах след всеки край- то момичето забравило, че ме познавало някога и вобще няма никакви огризения, а аз цяла нощ се въртя в леглото и не мога да заспя.. защото си я представям как гледа със насълзени очи звездите и обвинява съдбата загдето сме се резделили... Точно там е разковничето- колкото и разпространено да е- аз не искам, повтарям НЕ искам да използвам някого.. ако съм с някого бих желал този някой да е всичко за мен, и аз съответно всичко за нея.. чуствата да са искренни и да се опитаме да заживеем в един далеч по-различен свят.. не няма да летим из облаците, но когато сме сред околните да се държим хладно и да не позволяваме на мръсотията да ни залее, а когато сме само двамата заедно, да е просто.. прекрасно....Хмммммм.. от две години и половина работя- Интернет прилжения, програмиране и т.н....Не можете да си представете за какво става дума.. през ваканцията във времето когато не спях или не бях навън постоянно работех.. защо ли?Ами, за да не мисля за самотата.. да няма един човек до теб, за да споделиш нещичко.. каквото и да било.. та било то и нещо дребно.. да нямаш някого, който да е по-специален за теб.... нецнам... просот не мога да издържам вече... На моменти просто се самопобърквам от работа и нарочно си поставям невъможни неща, за да отива силата и волята ми там, защото ако ги оставя без нищо... ще огасна за миг... и вече няма да ме има... толкова много ме боли само ако знаете ... :`````-(((.. думите са слаби за да ви го опиша...Ще кажете, ами ако само работиш как ще я намериш, да не гоовирм, че сигурно има нещо в теб, което ти пречи, да привлечеш вниманието на околните.Не... много ми ее сконфузно когато се налага по някакъв повод да се хваля със нещо или незнам.. просто за мен лично скромноста е качество, а не порок- както се смята в днешно верем: но все пак ще го кажа- проблема не е във мен..фокусирам външният вид- мога да кажа, че съм много привлекателен и има безкрайно много "хора" които ме харесват... но тъжното е че.. е че го правят или заради външният ми вид или вобще заради нещо от което могат да имат някаква полза от мен- ииии.. ама видя ли я, тя ходи с Радо.. мммммм.. и т.н.Аз не искам това... и това не е решение на проблема със самотата ми... хммм... Но какво да направя като съм по-различен.. примерно аз никога не пия- не става въпрос за напиване и т.н.- вобще не пия алкохол.... не пуша... ами ... кажете как да ми е прятно в иначе "страхотните компании" .. събират се значи Петък вечер- напиват се и момичета и момчета, напушват се с трева, слушат тежко до към 3 без 15.. след това до 4 без десет повръщане и ужасии.. и изпопадат като забити.. на другият ден към 13 часа стават.. и Понеделник- аааааа.. какъв купон беше незнам си какво..;`````-(((...Не... просто се чуства ужасно. толкова ли да няма хора, които да се противопостанят на мръсотията.. които да останат естествени, без злоба и пороци в характера, вярващи в истинската любов и най-вече в това, че тя ще е за цял живот, защото макар и халката да тежи, тя се носи от двама...
Хмм... предварително благодаря на тези, които ще кажат- ти си млад.. живота е пред теб и е много хубаво, че не си с недостатъците на новото поколение, но кажете ми има ли сопред вас някой останал.. като мен... да вярва в красотата, де не се предава пред ежедневните трудности и да мечтае за истинската любов, някой със великолепна душа живееща в тактична, мила и симпатична обвивка, някой който да е като мен и да се чуства самотен.Ако има такъв човек долинте редове са за нея....


Събуждам се в нощта, сълзите ро лицето ми се стичат,
кошмари и прегръдка мила, мечтата във фантазия обличат.
Аз чакам те и знам, че си някъде сама,
моля те момиче мило, подари ми светлина.
Аз виждам те и те сънувам всяка нощ,
но моля те момиче мило, нямам вече мощ.
Да чакам, да се моля, да плача и да мисля все за теб,
За Бога пак момиче мило- нямаш ти душа от лед.
Ти си топла и красива, ти си сутрешна роса,
ти птица лекокрила, но със счупени крила.
Ти си ангел, ти си всичко в моят свят,
моля те момиче мило, не ме оставяй в този Ад....

п.п. предварително се извинявам, че постинга не е точно по темата, но просто тове е върте в мен и реших да го изкажа пре накого

Не зная каква е ползата от този мой отговор ,но страстта с която търсиш такъв-какъвто и да е той ,ме кара да ти отделя това време и "мозъчнопроцесорна мощност " [usmihwam se].
Да се опитам да формулирам една основна теза в няколко части.
Първо-човек е ценен ,ако има някаква абстрактна ценност ,не просто като абсолютната сума от неговата "видима готиност " в очите на останалите ,а със своите способности –дадени и придобити.Макар,разбира се ако е два метра под земята, от тези негови потенциални качества файдата е нулева.
Съвети-като практически напътствия аз не искам да ти давам ,а и не мога ,нямайки самочувствието на мъдрец,който може да пръска подобни есенциални мъдрости около себе си.
Все пак ,нека ти опиша накратко как виждах аз нещата тогава ,и как –сега.
Като начало-самотата не е нещо чак толкова лошо.По-добре –самота ,отколкото пътуване в софийски трамвай ,например.Извинявай за изневеряващия на стила пример.Но го разбирай като метафора.Що се отнася до терзаещите те особи от другия пол и твоето възприемане на тези програмирани раздели-е,и ?Защо трябва да се тормозиш-това не променя нищо ,освен твоя дискомфорт,при това в нежелана от теб насока.
Един съвет от мен (ей,другите признаци не знам ,но ако това не е сигурен белег за настъпващото ми одъртяване-здраве му кажи ! )) )-живей си живота ,минимално съобразявайки се с останалите.Щом не се оплакваш от външния си вид,значи проблемът ти е минимален.Очевидно не си глупав(СЪВСЕМ добронамерено от мен-поогледай написаното от себе си и обърни внимание на употребата на представките "о-" – " У-"-може да се разминеш с някоя потенциална жена на живота си ,само защото тя не понася тези замени),не си и грозен,доколкото може да ти се вярва.Я си представи ,че беше грозен и тъп ?Или по-лошо-че си грозен и умен ??Така,че стартът ти явно е с хендикап,защо не се възползваш ?Порови се из старите теми –не съм трил ,а трябваше ,но нека да висят за пример:Появява се някакъв напълно непознат :"-Здравейте търся си романтичка за морето ,от първи август..."
Очевидно проблемът ти е по-скоро измислен, а ако се превърне в сериозен,вината ще е само твоя.
Когато бях на твоята възраст имах някои общи неща...да,определено ...с теб-поне по бързата психологическа характеристика ,която може да си построи читателят на темата ти.Но до истините се налагаше да стигам сам,главно въз основа на опита си-за жалост някои инак правилни съвети бяха ми давани с назидателен тон ,а това е смърт за всеки потенциално добър съвет.Знам го от собствен опит вече.Това е хубавото- всеки може да ти даде идея или акъл,но отговорността ,за добро ,или зло по приемането им е лично твоя.Ето ти още малко мой опит-аз давам съвет само ако съм убеден ,че мога да кажа нещо ,а приемам такива от всякакви хора –независимо от възрастта им .
Дали си на моите кръгли три десетилетия ,или на едно (на практика колко е пълноценният ти разумен живот-няма и едно ,нали ?),не е толкова важно –аз знам ,че ти ,в много области знаеш повече от мен.Но тук ,повярвай ,не е необходимо да се терзаеш-ако една тъпакокошка желае да е самоходна притурка към вагината си ,какво ,по дяволите си виновен ти ,че това е нейният избор ???Възползвай се от нея и ако тя пожелае –моля ! Некст,плийз ! Може пък да попаднеш на жената на живота си.Или на месеца си.Годината ,десетилетието си.Не се терзай толкова ,пич-животът тече а доказателства (РАЦИОНАЛНИ,ОБАЧЕ !!!),че ни се полага и друг,засега няма.
А,още нещо-почни да пийваш-аз като бях...хахаха,ееех,старост-нерадост ! ...та аз на 17 също почти не се напивах,а цигарите бях отказал още в шести клас,това само отпушва някои мисловни процеси.Пиенето.Но го прави само с естествен алкохол,а такъв е само този във виното.Не казвам –напивай се ,но чаша-две не вредят,дори напротивВсе пак ,това е друга тема.
Та ,обобщено-животът си върви ,независимо от това ,дали ти ще го мислиш ,или не.
Не го мисли.
Обектите на желанията ,или на временната дислокация на някои части от тялото ти, също така ще правят нещата ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН независимо от твоите терзания.Опитът да контролираш нещата по свой тертип ,прекалено усърдно (като талибаните да речем)води до това ,че се намира някой ,който е по-майстор в контролирането им от теб –ползвай пак примера в последните скоби.
Самоусъвършенствай се в която област ти е най полезно,приятно ,или каквото ти сметнеш...Или се остави на течението-изборът е твой.
А ако искаш отговор на въпроса ще има ли нещо специално за теб-като жена ,работа ,местоживеене ,ако щеш, в тоя живот-да ,почти съм сигурен в това.Или поне съществува висока вероятност .Някои дори имат и повече от една възможност.
С една дума-давай малко по-яваш.Хайде ,че се поразпрострях.

Benefacta male locata malefacta arbitror

някой друг преди теб ще научи.

Ей, я се осъзнай бе. Не ти ли стигат и всичките данъци начело с ДДС-то та си създаваш и други. Данък "Обществено мнение" е довроволен и самоналожен.

Знам, че имаш чувството за задух в т.н. малък град и където освен да се напиеш друго забавление няма.Ама това не ти пречи да си отваряш "прозореца" от време на време.И не се коси, че някой ще успее да надникне през пердетата.Така или иначе ако нищо не се вижда, той ще си го измисли и историйката ще бъде доста по-пикантна от това, което е в действителността.
Да млад си. И само можеш да се радваш, че депресиите идват бързо, но също толкова бързо си отиват.Да те чуя след месец, когато ще си в плен на някоя красавица, пък тогава ми говори за романтика.
И нещо като съвет.Каквото повикало-такова се обадило.Помисли си с твоето държание /подходящо на микроклимата в малкия град/ дали не привличаш точно такива от които искаш да се освободиш, а гониш тези които ти трябват.
Първо търси отговорите в себе си и след това в останалите /било критици или доброжелатели/.
А бе ако съм ти наблизо бих дошъл да ти врътна два шамара да се освестиш набързо :)))

Едва ли се нуждаете точно от моето мнение,но темата Ви е много актуална и вълнува много хора.Децата ми са Ваши връстници.Останала съм с впечатлението,че повечето младежи си въобразяват,че всичко знаят,че са самостоятелни и могат сами да се справят с проблемите си.Рядко търсят съвети.Често възниква пропаст между родители и деца,вече пораснали.
Похвално е,че осъзнавате трудностите в общуването,в осмислянето на така
младия ви живот и споделяте ,макар и с непознати, желанието си да се освободите от самотата.Страшно е, нали? Да си сред много хора,а да се чувстваш самотен и неразбран.Сам усещаш,че ти е нужна любов.Всички сме създадени,за да обичаме.Една любов,която да е като връхлитане,като пробождане,от която дори да боли.Без любов човек е като сомнанбул.
Мислите,че сте различен.Всеки един от нас е като цяла една вселена.
Толкова огромно е многообразието от личности и всяка една от тях с различни
мисли,чувства,мироглед,манталитет.
Отстоявайте себе си,бъдете себе си,не се оставайте да ви влияят и вярвайте,че един ден ще срещнете Вашето момиче.То също ви търси.
Ще се срещнете и ще се уверите ,че напразно сте се притеснявали.
Докато го намерите обаче,потърсете си занимание.Четете,слушайте музика,обогатявайте се духовно,наслаждавайте се на природата,вглеждайте се във всичко около себе си,търсете красота навсякъде около и в себе си!
Изграждайки себе си,зачитайки другите не може да не срещнете Любовта.
Желая ви от сърце да обичате и да бъдете обичан!

по-добре около себе си . Може би тази, която търсиш е някъде там, но ти не я забелязваш или пък не й обръщаш внимание, защото си мислиш, че не те заслужава.
А за да не се чувстваш толкова самотен, намери себе си. Тогава може да не ти трябват изобщо другите.

Вярно е това, в което вярваш !

Скоро ще завършиш училище и ще трябва да избираш.Продължи образованието си на всяка цена,по възможност в някой голям град,в тази
страна или някоя друга.Не спирай на едно място,пътувай.
Това не решава въпроса със самотата,но променя човека и му дава сила и опит.
И накрая винаги имам моят Път,моята вечна подкрепа.
Всичко се променя.Хората са нетрайни,какво остава за техните чувства!
Дори и сега да има някой до нас,накрая винаги оставаме сами.Остава ни
единствено нашият Път,верен приятел и тежък товар.
Пиша това,през собствената си призма.Ти трябва да откриеш сам твоя
отговор.Само тогава той ще има стойност за теб.
Успех!

добре казано!поздрав за теб

Здравей.Виж.. това което пишеш.. много ясно и точно те разбрах накъде биеш.. че е като по филмите- момчето, заслепено от материални облаги или незнам друго какво е станало сляпо за истинската красота на живота и с пренебрежение отминава с цялата си душа влюбена в него, момиче, което познава, но не приема насериозно...По повод на това... искам да те помоля за нещо, ако вобще приемаш разговорите в този клуб насериозно- ще те помоля да попътуваш в мисълта си и да откриеш, че някога навярно си гледала една песен на Аерсомит...имаше hole in my soul май беше, но не гарантирам със сигурност.Хмм сега и за всички, отговорили ми на постинга ще разкажа клипа, надявам се да сте го гледали, защото е нещо прекрасно, а и самата песен е божествена.Едно момче... самотно ( като мен самият ), занимава се с компютри, околните не го приемат насериозно.. пресмиват му се, заради неговата- обикновеност..когато излиза от училище- една от супергърлите в университета го извиква пир себе си, уж да си поговорят... той невярващ на очите си се отплесва и две момичета му връзват връзките на убувките и после се спъва и пада.. падат му и очилата и едно момиче ги взима, за да му ги подаде, но той обиден си тръгва моментално.Една вечер крушките в неговият квартал лекопремигват в признак за пренатоваренст в системата..Момчето ( естествено с голяма доза футористичен елемент ) сканира снимки от различни списания на топмодели, красиви момичета.. очи, коса, устни...Вкарва ги в системата на компютъра свързана с устройство в което поставя расение... и след регенерата...ПРкрасно ( на външен вид), в съвършенно тяло момиче..Тя го обича.. кавичките смятам са излишни... излизат заедно, всички в университета си глътват езиците, че онзи "скапаняк" е "забил" такова гадже..на една тренировка по ръгби обаче, един от играчите му взима момичето.. и той отново остава сам...Връща се у дома и лампите отново пресветват... създава още по сексапилно момиче.. всички пак са като тряснати- за толкова кртко време с две, а те и двете като.... на един купон, той отива да донесе питиета за двамата и ...... друг се качва с момичето по стълбите, като по пътя негов човек му дава презерватив.. нашето момче се връща с чашите в ръка.. и я търси, но с това става за посмешище на всички... момичето което така силно е влюбено в него, защото той може да не е идеален, но за нея е единствен, също е на купона, но той отново не и обръща внимание... лампите пресветват... очите му са наляти с мъка.. ръката му бавно дърпа шалтера, който ще изведе от конвейра поредната "любима" и тогава.... нежна длан спира лоста!Момичето е дошло за да му покаже, че любовта понякога, а и в доста случай е така близо до нас, но ние или я подценяваме или оставаме слепи за нея ( прости ми, че те повторям).. и разбирасе да му върне очилата.
Казвам го с абсолютна откровеннсот и 100% честност- ако би имало момиче на света, което да се държеше към мен и да изпитваше към мен чуства като описаните по-горе..... заслепен, в мрак, на край света..- бих я видял, бих я познал... моето момиче.. как няма да го видя за Бога.. как?????...няма.. това ще ти кажа... много ти благодаря, за взеотто отношение по въпроса ми, но няма... ако би имало, до сега щях да я видя, а поповод на себеопознаването- не за съжаление.. аз не съм си достатъчен.. имам нужда от дланта и в моята.. имам нужда от гласа и.. от топлите и сълзи, от усмивката и.. от чуствата и добротата и.. имам нужда от нея и мога да те уверя, че ако можех сам...
Самотат нямаше да ме руши така...

за филмите, а казаното се базира на личния ми опит. Кагато след повече от10 години забелязах момчето, което е било през цялото време пред мене,а аз все му намирах кусури, се чудех къде са ми били очите през всичките тези години. Но явно тогава е трябвало да си ги отворя, преди това едва ли събитията биха се развили по този начин.

Вярно е това, в което вярваш !

Хмм.... да знаеш само колко силно благордон ти завиждам..... сигурно си страшно щастлива, когато заспиваш вечер и знаеш, че има на света някой който да мисли за теб и този някой вече е срешнат.. а не само да се луташ из тъмнината... щастливка...