Здравейте.. истина е- никога не съм и предполагал, че ще стане толкова лошо и ще пиша във форум някакъв си..Не, не се обиждайте от песимизма ми и едва ли не от снисхождението с което говоря- истината е там, обаче че животът е навън.. в реалният свят, а не толкова във виртуалното пространство.. но все пак..На 17 години съм, живея в средно голям провинциален град... и се чуствам на края на света..В едно такова открито писмо, не може да се каже всичко, но ще се опитам да ви разкрия по-главните неща, които дращят с нокти в съзнанието ми всяка вечер когато се опитам да заспя..Самота... това за мен просто е най-най-ужасното нещо, което мога да си представя... тя ме е съпътсвала цял живот.. поне в този ми досега..За какво говоря ли- ами за следното- всеки от нас навярно поне веднъж го е казвал- "Аз съм по-различен от останалите" и това е вярн- всеки е с различна индивидуалност, но все пак по-голямата част от хората в нашето обществоса едни и същи, имат едни и същи порядк, мечти, стремежи..
Аз съм по-различен.Любовта... една огромна безкрайност.. за мен;Любовта- една измислица с която за 48 часа трябва да я вкарам в леглото, че нещо пак трябва да дам отмора на комплесите си и да се отърва от тях с поредната пиянска вечер с компанията когато ще разказвам надълго на широко как съм я.... ( как ми се е щяло да ...)... за всички останали които познавам.Та това е ... преди го намирах за странно и ме нетъжаваше.. сега пак ме натъжава, но и се скъсвам от смях като чуя някой да говори така... - идиоти!Ама до такав степен, че сами не го осъзнават.Да бъдеш с някого.. това колкото и грозно да ви прозвучи вече ми е параноя.. фикс идея... Ще кажете- ти си още млад.. защо не си "поживееш" излез, запознай се с някое момиче, което да харесваш и няма да си така сам...Не можете да го проумеете.. това нещо просто ако не е преживяно, остава скрито- аз се побърквам само при мисълта, че мога да съм с едно момиче, да сме заедно, да излизаме и след 3 седмици просто защото закона е такъв да се очаква да "скъсаме", че да може тя след това 2 седмици да разправя на приятелките си как ме е "отрязала" и да си вдига самочустивето с това..Не мога да си представя, еч лъжа някого... ти си най-прекрасната незнам си какво... и след един месец, даже и здравей да не мога да и кажа... За Бога.. преди време да ви призная пробвах няколко пъти.. но.. така виновен се чуствах след всеки край- то момичето забравило, че ме познавало някога и вобще няма никакви огризения, а аз цяла нощ се въртя в леглото и не мога да заспя.. защото си я представям как гледа със насълзени очи звездите и обвинява съдбата загдето сме се резделили... Точно там е разковничето- колкото и разпространено да е- аз не искам, повтарям НЕ искам да използвам някого.. ако съм с някого бих желал този някой да е всичко за мен, и аз съответно всичко за нея.. чуствата да са искренни и да се опитаме да заживеем в един далеч по-различен свят.. не няма да летим из облаците, но когато сме сред околните да се държим хладно и да не позволяваме на мръсотията да ни залее, а когато сме само двамата заедно, да е просто.. прекрасно....Хмммммм.. от две години и половина работя- Интернет прилжения, програмиране и т.н....Не можете да си представете за какво става дума.. през ваканцията във времето когато не спях или не бях навън постоянно работех.. защо ли?Ами, за да не мисля за самотата.. да няма един човек до теб, за да споделиш нещичко.. каквото и да било.. та било то и нещо дребно.. да нямаш някого, който да е по-специален за теб.... нецнам... просот не мога да издържам вече... На моменти просто се самопобърквам от работа и нарочно си поставям невъможни неща, за да отива силата и волята ми там, защото ако ги оставя без нищо... ще огасна за миг... и вече няма да ме има... толкова много ме боли само ако знаете ... :`````-(((.. думите са слаби за да ви го опиша...Ще кажете, ами ако само работиш как ще я намериш, да не гоовирм, че сигурно има нещо в теб, което ти пречи, да привлечеш вниманието на околните.Не... много ми ее сконфузно когато се налага по някакъв повод да се хваля със нещо или незнам.. просто за мен лично скромноста е качество, а не порок- както се смята в днешно верем: но все пак ще го кажа- проблема не е във мен..фокусирам външният вид- мога да кажа, че съм много привлекателен и има безкрайно много "хора" които ме харесват... но тъжното е че.. е че го правят или заради външният ми вид или вобще заради нещо от което могат да имат някаква полза от мен- ииии.. ама видя ли я, тя ходи с Радо.. мммммм.. и т.н.Аз не искам това... и това не е решение на проблема със самотата ми... хммм... Но какво да направя като съм по-различен.. примерно аз никога не пия- не става въпрос за напиване и т.н.- вобще не пия алкохол.... не пуша... ами ... кажете как да ми е прятно в иначе "страхотните компании" .. събират се значи Петък вечер- напиват се и момичета и момчета, напушват се с трева, слушат тежко до към 3 без 15.. след това до 4 без десет повръщане и ужасии.. и изпопадат като забити.. на другият ден към 13 часа стават.. и Понеделник- аааааа.. какъв купон беше незнам си какво..;`````-(((...Не... просто се чуства ужасно. толкова ли да няма хора, които да се противопостанят на мръсотията.. които да останат естествени, без злоба и пороци в характера, вярващи в истинската любов и най-вече в това, че тя ще е за цял живот, защото макар и халката да тежи, тя се носи от двама...
Хмм... предварително благодаря на тези, които ще кажат- ти си млад.. живота е пред теб и е много хубаво, че не си с недостатъците на новото поколение, но кажете ми има ли сопред вас някой останал.. като мен... да вярва в красотата, де не се предава пред ежедневните трудности и да мечтае за истинската любов, някой със великолепна душа живееща в тактична, мила и симпатична обвивка, някой който да е като мен и да се чуства самотен.Ако има такъв човек долинте редове са за нея....


Събуждам се в нощта, сълзите ро лицето ми се стичат,
кошмари и прегръдка мила, мечтата във фантазия обличат.
Аз чакам те и знам, че си някъде сама,
моля те момиче мило, подари ми светлина.
Аз виждам те и те сънувам всяка нощ,
но моля те момиче мило, нямам вече мощ.
Да чакам, да се моля, да плача и да мисля все за теб,
За Бога пак момиче мило- нямаш ти душа от лед.
Ти си топла и красива, ти си сутрешна роса,
ти птица лекокрила, но със счупени крила.
Ти си ангел, ти си всичко в моят свят,
моля те момиче мило, не ме оставяй в този Ад....

п.п. предварително се извинявам, че постинга не е точно по темата, но просто тове е върте в мен и реших да го изкажа пре накого

Не зная каква е ползата от този мой отговор ,но страстта с която търсиш такъв-какъвто и да е той ,ме кара да ти отделя това време и "мозъчнопроцесорна мощност " [usmihwam se].
Да се опитам да формулирам една основна теза в няколко части.
Първо-човек е ценен ,ако има някаква абстрактна ценност ,не просто като абсолютната сума от неговата "видима готиност " в очите на останалите ,а със своите способности –дадени и придобити.Макар,разбира се ако е два метра под земята, от тези негови потенциални качества файдата е нулева.
Съвети-като практически напътствия аз не искам да ти давам ,а и не мога ,нямайки самочувствието на мъдрец,който може да пръска подобни есенциални мъдрости около себе си.
Все пак ,нека ти опиша накратко как виждах аз нещата тогава ,и как –сега.
Като начало-самотата не е нещо чак толкова лошо.По-добре –самота ,отколкото пътуване в софийски трамвай ,например.Извинявай за изневеряващия на стила пример.Но го разбирай като метафора.Що се отнася до терзаещите те особи от другия пол и твоето възприемане на тези програмирани раздели-е,и ?Защо трябва да се тормозиш-това не променя нищо ,освен твоя дискомфорт,при това в нежелана от теб насока.
Един съвет от мен (ей,другите признаци не знам ,но ако това не е сигурен белег за настъпващото ми одъртяване-здраве му кажи ! )) )-живей си живота ,минимално съобразявайки се с останалите.Щом не се оплакваш от външния си вид,значи проблемът ти е минимален.Очевидно не си глупав(СЪВСЕМ добронамерено от мен-поогледай написаното от себе си и обърни внимание на употребата на представките "о-" – " У-"-може да се разминеш с някоя потенциална жена на живота си ,само защото тя не понася тези замени),не си и грозен,доколкото може да ти се вярва.Я си представи ,че беше грозен и тъп ?Или по-лошо-че си грозен и умен ??Така,че стартът ти явно е с хендикап,защо не се възползваш ?Порови се из старите теми –не съм трил ,а трябваше ,но нека да висят за пример:Появява се някакъв напълно непознат :"-Здравейте търся си романтичка за морето ,от първи август..."
Очевидно проблемът ти е по-скоро измислен, а ако се превърне в сериозен,вината ще е само твоя.
Когато бях на твоята възраст имах някои общи неща...да,определено ...с теб-поне по бързата психологическа характеристика ,която може да си построи читателят на темата ти.Но до истините се налагаше да стигам сам,главно въз основа на опита си-за жалост някои инак правилни съвети бяха ми давани с назидателен тон ,а това е смърт за всеки потенциално добър съвет.Знам го от собствен опит вече.Това е хубавото- всеки може да ти даде идея или акъл,но отговорността ,за добро ,или зло по приемането им е лично твоя.Ето ти още малко мой опит-аз давам съвет само ако съм убеден ,че мога да кажа нещо ,а приемам такива от всякакви хора –независимо от възрастта им .
Дали си на моите кръгли три десетилетия ,или на едно (на практика колко е пълноценният ти разумен живот-няма и едно ,нали ?),не е толкова важно –аз знам ,че ти ,в много области знаеш повече от мен.Но тук ,повярвай ,не е необходимо да се терзаеш-ако една тъпакокошка желае да е самоходна притурка към вагината си ,какво ,по дяволите си виновен ти ,че това е нейният избор ???Възползвай се от нея и ако тя пожелае –моля ! Некст,плийз ! Може пък да попаднеш на жената на живота си.Или на месеца си.Годината ,десетилетието си.Не се терзай толкова ,пич-животът тече а доказателства (РАЦИОНАЛНИ,ОБАЧЕ !!!),че ни се полага и друг,засега няма.
А,още нещо-почни да пийваш-аз като бях...хахаха,ееех,старост-нерадост ! ...та аз на 17 също почти не се напивах,а цигарите бях отказал още в шести клас,това само отпушва някои мисловни процеси.Пиенето.Но го прави само с естествен алкохол,а такъв е само този във виното.Не казвам –напивай се ,но чаша-две не вредят,дори напротивВсе пак ,това е друга тема.
Та ,обобщено-животът си върви ,независимо от това ,дали ти ще го мислиш ,или не.
Не го мисли.
Обектите на желанията ,или на временната дислокация на някои части от тялото ти, също така ще правят нещата ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН независимо от твоите терзания.Опитът да контролираш нещата по свой тертип ,прекалено усърдно (като талибаните да речем)води до това ,че се намира някой ,който е по-майстор в контролирането им от теб –ползвай пак примера в последните скоби.
Самоусъвършенствай се в която област ти е най полезно,приятно ,или каквото ти сметнеш...Или се остави на течението-изборът е твой.
А ако искаш отговор на въпроса ще има ли нещо специално за теб-като жена ,работа ,местоживеене ,ако щеш, в тоя живот-да ,почти съм сигурен в това.Или поне съществува висока вероятност .Някои дори имат и повече от една възможност.
С една дума-давай малко по-яваш.Хайде ,че се поразпрострях.

Benefacta male locata malefacta arbitror

някой друг преди теб ще научи.

Ей, я се осъзнай бе. Не ти ли стигат и всичките данъци начело с ДДС-то та си създаваш и други. Данък "Обществено мнение" е довроволен и самоналожен.

Знам, че имаш чувството за задух в т.н. малък град и където освен да се напиеш друго забавление няма.Ама това не ти пречи да си отваряш "прозореца" от време на време.И не се коси, че някой ще успее да надникне през пердетата.Така или иначе ако нищо не се вижда, той ще си го измисли и историйката ще бъде доста по-пикантна от това, което е в действителността.
Да млад си. И само можеш да се радваш, че депресиите идват бързо, но също толкова бързо си отиват.Да те чуя след месец, когато ще си в плен на някоя красавица, пък тогава ми говори за романтика.
И нещо като съвет.Каквото повикало-такова се обадило.Помисли си с твоето държание /подходящо на микроклимата в малкия град/ дали не привличаш точно такива от които искаш да се освободиш, а гониш тези които ти трябват.
Първо търси отговорите в себе си и след това в останалите /било критици или доброжелатели/.
А бе ако съм ти наблизо бих дошъл да ти врътна два шамара да се освестиш набързо :)))

Едва ли се нуждаете точно от моето мнение,но темата Ви е много актуална и вълнува много хора.Децата ми са Ваши връстници.Останала съм с впечатлението,че повечето младежи си въобразяват,че всичко знаят,че са самостоятелни и могат сами да се справят с проблемите си.Рядко търсят съвети.Често възниква пропаст между родители и деца,вече пораснали.
Похвално е,че осъзнавате трудностите в общуването,в осмислянето на така
младия ви живот и споделяте ,макар и с непознати, желанието си да се освободите от самотата.Страшно е, нали? Да си сред много хора,а да се чувстваш самотен и неразбран.Сам усещаш,че ти е нужна любов.Всички сме създадени,за да обичаме.Една любов,която да е като връхлитане,като пробождане,от която дори да боли.Без любов човек е като сомнанбул.
Мислите,че сте различен.Всеки един от нас е като цяла една вселена.
Толкова огромно е многообразието от личности и всяка една от тях с различни
мисли,чувства,мироглед,манталитет.
Отстоявайте себе си,бъдете себе си,не се оставайте да ви влияят и вярвайте,че един ден ще срещнете Вашето момиче.То също ви търси.
Ще се срещнете и ще се уверите ,че напразно сте се притеснявали.
Докато го намерите обаче,потърсете си занимание.Четете,слушайте музика,обогатявайте се духовно,наслаждавайте се на природата,вглеждайте се във всичко около себе си,търсете красота навсякъде около и в себе си!
Изграждайки себе си,зачитайки другите не може да не срещнете Любовта.
Желая ви от сърце да обичате и да бъдете обичан!

по-добре около себе си . Може би тази, която търсиш е някъде там, но ти не я забелязваш или пък не й обръщаш внимание, защото си мислиш, че не те заслужава.
А за да не се чувстваш толкова самотен, намери себе си. Тогава може да не ти трябват изобщо другите.

Вярно е това, в което вярваш !

Скоро ще завършиш училище и ще трябва да избираш.Продължи образованието си на всяка цена,по възможност в някой голям град,в тази
страна или някоя друга.Не спирай на едно място,пътувай.
Това не решава въпроса със самотата,но променя човека и му дава сила и опит.
И накрая винаги имам моят Път,моята вечна подкрепа.
Всичко се променя.Хората са нетрайни,какво остава за техните чувства!
Дори и сега да има някой до нас,накрая винаги оставаме сами.Остава ни
единствено нашият Път,верен приятел и тежък товар.
Пиша това,през собствената си призма.Ти трябва да откриеш сам твоя
отговор.Само тогава той ще има стойност за теб.
Успех!

добре казано!поздрав за теб

Здравей.Виж.. това което пишеш.. много ясно и точно те разбрах накъде биеш.. че е като по филмите- момчето, заслепено от материални облаги или незнам друго какво е станало сляпо за истинската красота на живота и с пренебрежение отминава с цялата си душа влюбена в него, момиче, което познава, но не приема насериозно...По повод на това... искам да те помоля за нещо, ако вобще приемаш разговорите в този клуб насериозно- ще те помоля да попътуваш в мисълта си и да откриеш, че някога навярно си гледала една песен на Аерсомит...имаше hole in my soul май беше, но не гарантирам със сигурност.Хмм сега и за всички, отговорили ми на постинга ще разкажа клипа, надявам се да сте го гледали, защото е нещо прекрасно, а и самата песен е божествена.Едно момче... самотно ( като мен самият ), занимава се с компютри, околните не го приемат насериозно.. пресмиват му се, заради неговата- обикновеност..когато излиза от училище- една от супергърлите в университета го извиква пир себе си, уж да си поговорят... той невярващ на очите си се отплесва и две момичета му връзват връзките на убувките и после се спъва и пада.. падат му и очилата и едно момиче ги взима, за да му ги подаде, но той обиден си тръгва моментално.Една вечер крушките в неговият квартал лекопремигват в признак за пренатоваренст в системата..Момчето ( естествено с голяма доза футористичен елемент ) сканира снимки от различни списания на топмодели, красиви момичета.. очи, коса, устни...Вкарва ги в системата на компютъра свързана с устройство в което поставя расение... и след регенерата...ПРкрасно ( на външен вид), в съвършенно тяло момиче..Тя го обича.. кавичките смятам са излишни... излизат заедно, всички в университета си глътват езиците, че онзи "скапаняк" е "забил" такова гадже..на една тренировка по ръгби обаче, един от играчите му взима момичето.. и той отново остава сам...Връща се у дома и лампите отново пресветват... създава още по сексапилно момиче.. всички пак са като тряснати- за толкова кртко време с две, а те и двете като.... на един купон, той отива да донесе питиета за двамата и ...... друг се качва с момичето по стълбите, като по пътя негов човек му дава презерватив.. нашето момче се връща с чашите в ръка.. и я търси, но с това става за посмешище на всички... момичето което така силно е влюбено в него, защото той може да не е идеален, но за нея е единствен, също е на купона, но той отново не и обръща внимание... лампите пресветват... очите му са наляти с мъка.. ръката му бавно дърпа шалтера, който ще изведе от конвейра поредната "любима" и тогава.... нежна длан спира лоста!Момичето е дошло за да му покаже, че любовта понякога, а и в доста случай е така близо до нас, но ние или я подценяваме или оставаме слепи за нея ( прости ми, че те повторям).. и разбирасе да му върне очилата.
Казвам го с абсолютна откровеннсот и 100% честност- ако би имало момиче на света, което да се държеше към мен и да изпитваше към мен чуства като описаните по-горе..... заслепен, в мрак, на край света..- бих я видял, бих я познал... моето момиче.. как няма да го видя за Бога.. как?????...няма.. това ще ти кажа... много ти благодаря, за взеотто отношение по въпроса ми, но няма... ако би имало, до сега щях да я видя, а поповод на себеопознаването- не за съжаление.. аз не съм си достатъчен.. имам нужда от дланта и в моята.. имам нужда от гласа и.. от топлите и сълзи, от усмивката и.. от чуствата и добротата и.. имам нужда от нея и мога да те уверя, че ако можех сам...
Самотат нямаше да ме руши така...

за филмите, а казаното се базира на личния ми опит. Кагато след повече от10 години забелязах момчето, което е било през цялото време пред мене,а аз все му намирах кусури, се чудех къде са ми били очите през всичките тези години. Но явно тогава е трябвало да си ги отворя, преди това едва ли събитията биха се развили по този начин.

Вярно е това, в което вярваш !

Хмм.... да знаеш само колко силно благордон ти завиждам..... сигурно си страшно щастлива, когато заспиваш вечер и знаеш, че има на света някой който да мисли за теб и този някой вече е срешнат.. а не само да се луташ из тъмнината... щастливка...

знаеш ли - интересни екземпляри сме това хората. Не се радваме на това, което имаме в момента, а все ни се иска още нещо, за да бъдем щастливи. Когато постигнем исканото, вече сме решили, че и то не ни е достатъчно, искаме вече нещо друго. И така до безкрай.
Скоро четох една интересна книга. В нея имаше басня за щастието, която преписах и пуснах в Женския клуб. Може да я погледнеш, ако те интересува.

Вярно е това, в което вярваш !

Edin suvet da ti dam (ti si reshavsh dali shte go priemesh):
Nqkoga, predi godini, sum se 4uvstval po podoben na4in. Podoben kazvam. IStinata, koqto shte nau4ish s vremeto, e prosti4ka: jivotut ne e takuv, kakuvto ni se iska. Ako mu se ostavish, shte te sma4ka, shte te sduv4e i izpliue. Zapazi vqrata si v krasivoto, nadejdata za liubovta, no ne se ostavqai na mukata i tugata, ina4e shte te pogubqt. Moi suy4enik se samoubi predi mnogo godini zaradi neshto podobno. Proto turseshe svetlina v mraka, no taka i ne svikna sus senkite, v koito jiveeshe.
Dobre si namirash strani4ni zanimaniq, hodi na fitnes, probvai s aikido, ako te vle4e, puk sled godini pak shte si govorim:-)

hei, kak beshe onaq replika: "toq svqt e pulen s dobrodushni neuda4nici"...

don't give up:-)

Мислиш, че е свършило ли? Всичко тепърва започва...

Molia vi ako niakoi moze da mi kaze kakvo da kaza na tozi kogoto haresvam da mi napihe????????????????

MNOGO ISKAM I DA SI PIHEM!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

аз обичам един човек ,но и една моя приятелка го обича .Кого да избера.

А защо не си регистрираш ника? Така ще можеш да получаваш и лични бележки.

Привет, Радо!

Докато те четях все едно виждах себе си на същата възраст (сега съм с 4 години отгоре). С една малка разлика. Аз откривам утеха в самотата... Сякаш тогава си най-най-пълен... колкото и да е тъжно, колкото и да е ... незнам... някак нежна, тиха, спокойна... Преди малко ме накараха да се замисля за първи път, че единствената музика, която всъщност харесвам, която ме изпълва, е... тъжна. Ения, Енигма... балади... нещо, което те отнася в твой свят, далеч от изкривената социалност. Далече от онова да бъдеш нещото, което се изисква от теб, защото така било нормално. Далече от това да лъжеш себе си и другите, защото така се очаква. Когато бях в 'средно големия провинциален град' плачех почти всяка вечер... Защото нямах приятелите, които да споделят света ми. Все си сам с това, което имаш като вътрешен живот и огромното разминаване с онова вън, поднесено ти да го живееш... Разликата е в това, че аз не търся единствения човек, момчето тоест - търся приятелството, истинското... Това да можеш да споделиш всичко, което те вълнува, да не се страхуваш да кажеш... да знаеш, че няма да нараниш с искреност и откровеност, защото истината не боли, когато можеш да я понесеш :)


Виж нещо, което открих за себе си в писанията на някой друг... за приятелството:
"Приятелството трудно се побира в думи, трудно се измерва и в дела. То е ЕДИНСТВО на духа, приемственост във вечността. Разговор без думи, мълчание като в смъртта. Приятелството веднъж дошло трябва да се вземе и да се даде на вечността. То е по-друго, по-могъщо - приятелство, сплотено с мисълта. Тогава душата отваря широко вратата към себе си, тя отваря своята тайна и приема другата. Открива всичко свое и става пазителка на чуждото. Това приятелство не може да се пречупи от действителността, защото между тях остава винаги да съществува енергията на искреността...
Светът, който от доста време насам се опитвам да обрисувам е ясен като светъл сън, затъмнен единствено от тъмното на космоса. Той е вечен и неизменен, той е навсякъде и не е тук. Има го и не го виждаме. Съществува и не го познаваме. Ако го открием, можем да бъдем приятели. Ще мълчим и ще се разбираме!"


Еми това е от мен... мил поздрав и... бори се за своя свят !

P.S.Не пия, не пуша, не ям месо :))
И знай, че не си сам!

е нещо конкретно ,макар и малко тъжно.
Но е ясно .Да .И на човек му е хубаво ,четейки го и след това.

Само...ако може да попитам,не че ме касае -не и мен точно ...В постскриптума ,за пиенето и пушенето ...Третата част от популярния лаф,по-точно липсата и, би ли трябвало да обнадежди въпросната трета категория ?

Отговора все си мисля, че го знаеш . Е, и за мен има някой си 'един единствен той' , няма съмнение.

няяякой ден... (изпято във весел ритъм) :) (не бързам)

по-ясно кого обичаш и какво искаш да му пишеш. Така де, няма всичко да гадаем.

Вярно е това, в което вярваш !

да не те зарази този по-нагоре, та толкова ясно ни обясни ситуацията.

Вярно е това, в което вярваш !

Ot tova, koeto prochetoh ustanovih, che si nadrasnal wrystnicite si.Za wyzrastta si pishesh umno i tochno.Da znaesh, che ot tam idva i samotata ti.Az sym na dvadeset i kusur i prodyljavam da sym bolezneno sama.Trudnoto e da sreshtnesh srodna dusha.Mislja, che v tozi svjat njama mjasto za chuvstvitelni i romantichni hora!Realnostta prosto gi zadushava.A samotata pyk, ni pomaga da otkriem sebe si.

Don`try so hard, the best thing come when you least expect them to.
[

"Mislja, che v tozi svjat njama mjasto za chuvstvitelni i romantichni hora!"
Само тук не си права ...
В този свят има място за всички. И за чувствителни и за безчувствени - за романтици и за прагматици. Като във влак - винаги има място за още един човек. Винаги.
Важно е разбира се, да попаднеш в купе с приятни за теб хора. Но и винаги може да смениш мястото си ... с по-добро.

Веднага се съгласих с теб Leos!

Здравейте....Пиша в момент на истински емоционален крах и затова предварително ви се извинявам за нещата, които ще напиша по-долу.Чета всички тези постинги и ......знаете ли.. просто кка за Бога да ви кажа кка се чуствам, като за мен всичко това не е нищо повече от купчина битове подредени прилежно в html...хаааааааа....;`````-((((((....Мисля съвсем сериозно да пиша в клуба по психоанализа- тези неща които се случват около мен са просто... логиката ми не го побира.Прощавайте, че сега ще си го "изкарам" на вас и едва ли не проявявам неуважение към всички вас подкрепили ме в мненията си, но найситна ми е трудно да повярвам, че можете да си го представите дори- аз не мсиля за нищо друго.. разбирате ли- докато преди можех да си позволя да кажа- от ден на ден става все по-лошо, то сега съм найстина казвам го- емоционално нестабилен ;```-(((((... и сега даже в момента са ми са се насълзили очите... как може Господи да сес лучва това със мен..Хммммм.. още от малък... родителите ми работа и пак работа горките. не сме се виждали така за кои знае колко време... винаги съм се оправял сам.Имам по-малка с няколко години сестра- и за нея винаги съм си грижел и съм бил отговорен... още от малък.. просот.. тази ми отговорност точно в момента...Тя е едно качиство, което в нормални условия- една река.. да река, и точно отговорноста те държи над водата, за да не потънеш... но днешното време- една река.. една мръсна река.. черни мазни петна от масло... нали занете как се полуучава емулсия и остават на повърхноста те просто залеват тази отговорност, полепват по нея.. натежават. и ме влекат надолу.Просто.... както ви казах и преди- за емн отношението на хората към мен е от голямо значение..ако се случи нещо- то на другата страна просто и скимнала и вобще не и пука, аз минавам през няколко месечни дълбоки кризи.. просто.....Една моя познатами каза вчера- стига си живял с миналото.. минало и заминало..ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!!!!!Какво е това..ОТГОВОРЕТЕ МИ!!!!;`````-(((((.. ако човек не помни миналото си, то уверявам ви- няма и бъдеще....Миналата порлет се запознах с едно момиче- запозна ни наш общ познат, но те и двамата са от друг град- доста далеч от моя...Та минаха 4-5 месеца и мога да кажа, че се опазнахме найстина добре- вобще пишехме си най-редовно, снимки нарочно не си пратихме: и за двамани далеч далеч по-важна е съшноста на един човек, околкото неговата външност- макар, че тя постоянно се "самонаказваше" и ме уверяваше, че не само не е симпатична ами и грозна дори.Сега малко да ви хвърля светлина върху една черта от характера ми- беше отдавна- найстина много отдавна: първата или втората година май след като завърших началоното си и после се изместих в друго училище- та тогава....Влюбих се- за пръв път истински....Бога им.... просто истински се влюбих ( "истински" е пак силно казано, защото сега осъзнавам как съм се заблуждавал ).Обект на ... чуствата ми така да го нарека беше едно момиче- на външен вин.. не беше кой знае какво, симпатична беше, невинен и мил израз на лицето- аз просто имаше един пирод от време в който не мислех за нищо друго.Апропо- да ви кажа- момичето както навярно сами се досещате даже не го познавах- извода "влюбен" но визуално само...И какво стана- момичето се оказа демон.... има един вид разстения, които се хранят с насекоми-...Толкова красиви, така омайни.. и когато качнеш на тях, те смачкват....Това момиче напарви същото и със мен- напарво ме премаза... аз..... нака найвон влябен.. нали се сещате- товане е да се контролираш и да си влаееш положението- аз .. срешнах я веднъж, поисках най-очтиво да се запознаем..Не, не е както си мислите- че не съм си казал името като хората- не заеквах, но сърцето ми се беше качило в гърлото...Но, това момиче напарво ми изби илюзиите от главата- така рязко и гротеско ми отвърна веднъж, злепостави ме пред толкова много хора. и ме осакати... това ми остана за цял живот.. е белег но... знаете ли- никога няма да изчезне- белег в душата ми- в момента- то и от 3 години е така- съм изгубил способноста си за физическа оценка.Даже и порсот ей така.... не мога.. аз.... как да ви го обясня- дали едно момиче е 160см на 50кг или 150см на 76кг- за мен са абсолютно еднакви... дали е с черна или светла коса, дали има излъчване или не, дали е красива или не- красота.. ами аз специално и мисля, чев секи си има свой собствен критерии за нея. при мен обаче не съществува..И стана така, че откогато се случи това с това момиче съм си изградил едно антипатично отношение и мнение за всички момичета, които омгат да се нарекат красиви и сексапилни.. Просто.. навярно не съм прав, но мога да ви кажа, че когато стане въпрос да разговаряме с пирятели и да обсъждаме "иделната" аз винаги започвам и свършвам с вътрешни качества, черти н характера и т.н., а повечето ми познати. сами се досещате на какво акцентират. и напарво ме хвърлят незнам от къде ;`````-((((((((((.Чакай малко- да си с някого, защото той отговаря на животинските ти изисквания и хормоните ти са си заплюли точно него.. цццццццц- за мен просто е идиотско.Та да се върна на случката с онази моя позната- тази година перз пролетта отидох до там, за да се видим- не не меразбирайте поглешно- ние си бяхме само риятели и истински, но не интимни и просто исках да се видим и да си поговорим наживо.Тя обаче...... така се отнесе към мен- знаете ли.. с думи не мога да го опиша- аз отидох там ден преди рождения си ден.. и тя ми подари една картина- е само това ми е останало сега от това момиче, което чуствах като истински пирятел година и половина- просот тя самата се отнесе така ... искаше и се да съм си във виртуалното.. не че имаше нещо против мен и след като ме видя де- поне аз с такова впечатление останах- но ...се чудеше каква причина да си намери и непряко да ми каже- ами.. сори ама мен .. мейтап ве.. базиках се това е.. - и обърна нещата, че аз съм виновен и така 3 часа разговор наживо изтриха година и половина.Аз се върнах.... и тогава стана лошо- аз не съм подлец, винаги съм със открити карти.. и ... залагам всимко асмо на една- ами ако не е печеливша- акот не е .. виждате ме какво ми е положението.Не може когато една година си бил с някого макар и не физически, изпитвал си нещо към него и си го уважавал и обичал като най-най-близко същество, ей така всичко да си свърши.Но знаете ли може- може само, че проблема е във мен- аз съм прекалено принципен и не съм си на мястото и си въбразявам, че всички са добри.. а те..... ехееее... аз отивам да се срешнем и сърцето ми ще излезе- тя.. здрасти.. хайде да ме изчакаш, че ще гледам сега филм по киното с компанията- хора дето ги вижда всеки ден по сто пъти...е да прощават модераторите но- По Дяволите ;```-(((((......Хммммм...това стана Април месец... аз знаете ли какво направих- това което е на ъпт да напавя и сега, но къде къде в по-голяма степен- самопобърках се с работа... цяла ваканция пак само това.. независимо- пред компютъра, вкъщи или където ви хрумне- само да върша нещо..Да.. като наркоманите- същото е чуството- тази ... тази мисъл.. тази самота.. трябва да върша нещо, защото когато остана без работа и заочвам пак все за това да си мисля.А по характер съм чуствителна натура и ми е трудно да пирема, че така.. ей така един човек друг няма като мен...Да си единствен от вида си- какво по-тъжно и обречено от това: е постингите по-горе говорят обратното и съм ви страшно страшно признателен дами и господа... но знаете ли прави ми нещо впечатление- вие ме подкрепяте, но никой от вас не е на моята възраст а на базата на опита си и на годинитие с които сте по-големи от мен ми казвате, че съм си нормален, само, че .. само че съм различен загдето не искам да съм лош.Вижте.. аз също го осъзнавам- не ме разбирайте погрешно също съм така, наясно че позицията ми- все пак аз съм си я избрал е парвилна, каквото и да казват околните, но....не ми достига вяра... вяра, че това нещо има край- аз поначало съм голям песимист и да кажа на Leos- знаете ли, не го казвам с нито капка ирония или нещо такова, но вие сте найстина щастливец- доколкото ми е исвестно, има с какво и най-вече с кого да се гордеете, децата ви, семейстово ви- а.. кажете- замислялили сте се- да ги гледате как растат, да им давате частица от себе си, да ги виждате в момента как стават зрели и пълноценни личности...хмммм.....ами жената до вас???... какво е чуството- да имаш някого, който да те обожава, да е влюбен във теб, да се побърква от щастие само когато си помисли за теб, да те обича такъв какъвто си, да те уважава, да те цени и подкрепя, когато имаш нужда от това....Leos- макар и да съм на далеч по-малка възраст: завиждам ти.. благородно, но безкомпромистно- с цялата си душа..Да, да ще кажеш че не всичко е така идеално и т.н. имало трудности.. може и да е така.. но За Бога- имам чуството вече, че света е наопаки обърнат- вие знаее ли болшивството момичета какви момчетап ердпочитат???Да се държат с тях като с подлоги, те ги търпят ии .... не ми го побира главата- все повече търсят ли търсят нови и нови идиоти- сега извинявам се на всички от нежния пол, които четат този постинг, но e-maila май си го казах вече pre@mail.bg и не искам никого да обидя ако има нещо ще ви опиша точно какво имам рердивд, но по-голяма част от вас са над 20.. да дойде едно момиче на 18 и да ми каже- не не си прав. ни всички са такива.Ами.. песимист съм но не вярвам- защото звучи крайно, но те не са излезли от пубертета още и така пледираното мнение, че момичетата съзрявали по-бързо не мога да не го оборя- тя на 15 излиза с някакъв на 27.Е....такива работи всеки ден около мен. аз просот съм в туш.. всеки ден виждам такива неща, че просто сили не ми остават..всеки боклук там с момиче до себе си- аз цял живот съм сам....Кажете ми сега как да не се измъчвам.. хем логиката ми казва, че няма никакви проблеми и аз да съм с някого, но далеч няма да е истински....В момента само ако знаете- математика..... е това вече найстина е добро лкеарство стотици задачи на ден- не ги броя и вече.. докато виждам още и не заспя. постоянно... ами каков да направя. да вдигна поглед и да видя това около мен ли..НЕ!!!!!!Чуствам се ткаа далеч от времето си.. днешната реалност няма нищо общо с тове през ренесанса.. и незнам защо така найвно си мисля, но тогава думата любов е значила нещо, а сега..хахаххахааааааааааааааа ;````-(((((( и нищо повече......
Хм... същалявам, че пак пълня постингите. и пробвам търпението на модераторите ( надявам се да не запълня някой php кеш ).просто... то и вие много ми помагате, само че...7-8 реда са със мен за 15-ина минути.. ами през другото време....ами затова- матиматика, c++, asp, php, html, java, dhtml, perl, sql, delphi. и каквото ми попадне.. амо не и в тази действителност.....
Само ако знаете как си мечтая заедна сродна душа в този момент с която да мога да споделя всимката тази мъка вътре в мен, без да чуствам, че отегчавам човека....
п.п. все пак мисля че поне малко ми олекна.....

и на мене доста време ми казваха, че не съм за този свят, но се оказа, че има и други като мене, не съм сама. Имай търпение, всяко нещо с времето си.
Ако искаш, пиши ми, адресът ми го има в инфото.

Вярно е това, в което вярваш !