|
Здравейте....Пиша в момент на истински емоционален крах и затова предварително ви се извинявам за нещата, които ще напиша по-долу.Чета всички тези постинги и ......знаете ли.. просто кка за Бога да ви кажа кка се чуствам, като за мен всичко това не е нищо повече от купчина битове подредени прилежно в html...хаааааааа....;`````-((((((....Мисля съвсем сериозно да пиша в клуба по психоанализа- тези неща които се случват около мен са просто... логиката ми не го побира.Прощавайте, че сега ще си го "изкарам" на вас и едва ли не проявявам неуважение към всички вас подкрепили ме в мненията си, но найситна ми е трудно да повярвам, че можете да си го представите дори- аз не мсиля за нищо друго.. разбирате ли- докато преди можех да си позволя да кажа- от ден на ден става все по-лошо, то сега съм найстина казвам го- емоционално нестабилен ;```-(((((... и сега даже в момента са ми са се насълзили очите... как може Господи да сес лучва това със мен..Хммммм.. още от малък... родителите ми работа и пак работа горките. не сме се виждали така за кои знае колко време... винаги съм се оправял сам.Имам по-малка с няколко години сестра- и за нея винаги съм си грижел и съм бил отговорен... още от малък.. просот.. тази ми отговорност точно в момента...Тя е едно качиство, което в нормални условия- една река.. да река, и точно отговорноста те държи над водата, за да не потънеш... но днешното време- една река.. една мръсна река.. черни мазни петна от масло... нали занете как се полуучава емулсия и остават на повърхноста те просто залеват тази отговорност, полепват по нея.. натежават. и ме влекат надолу.Просто.... както ви казах и преди- за емн отношението на хората към мен е от голямо значение..ако се случи нещо- то на другата страна просто и скимнала и вобще не и пука, аз минавам през няколко месечни дълбоки кризи.. просто.....Една моя познатами каза вчера- стига си живял с миналото.. минало и заминало..ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!!!!!Какво е това..ОТГОВОРЕТЕ МИ!!!!;`````-(((((.. ако човек не помни миналото си, то уверявам ви- няма и бъдеще....Миналата порлет се запознах с едно момиче- запозна ни наш общ познат, но те и двамата са от друг град- доста далеч от моя...Та минаха 4-5 месеца и мога да кажа, че се опазнахме найстина добре- вобще пишехме си най-редовно, снимки нарочно не си пратихме: и за двамани далеч далеч по-важна е съшноста на един човек, околкото неговата външност- макар, че тя постоянно се "самонаказваше" и ме уверяваше, че не само не е симпатична ами и грозна дори.Сега малко да ви хвърля светлина върху една черта от характера ми- беше отдавна- найстина много отдавна: първата или втората година май след като завърших началоното си и после се изместих в друго училище- та тогава....Влюбих се- за пръв път истински....Бога им.... просто истински се влюбих ( "истински" е пак силно казано, защото сега осъзнавам как съм се заблуждавал ).Обект на ... чуствата ми така да го нарека беше едно момиче- на външен вин.. не беше кой знае какво, симпатична беше, невинен и мил израз на лицето- аз просто имаше един пирод от време в който не мислех за нищо друго.Апропо- да ви кажа- момичето както навярно сами се досещате даже не го познавах- извода "влюбен" но визуално само...И какво стана- момичето се оказа демон.... има един вид разстения, които се хранят с насекоми-...Толкова красиви, така омайни.. и когато качнеш на тях, те смачкват....Това момиче напарви същото и със мен- напарво ме премаза... аз..... нака найвон влябен.. нали се сещате- товане е да се контролираш и да си влаееш положението- аз .. срешнах я веднъж, поисках най-очтиво да се запознаем..Не, не е както си мислите- че не съм си казал името като хората- не заеквах, но сърцето ми се беше качило в гърлото...Но, това момиче напарво ми изби илюзиите от главата- така рязко и гротеско ми отвърна веднъж, злепостави ме пред толкова много хора. и ме осакати... това ми остана за цял живот.. е белег но... знаете ли- никога няма да изчезне- белег в душата ми- в момента- то и от 3 години е така- съм изгубил способноста си за физическа оценка.Даже и порсот ей така.... не мога.. аз.... как да ви го обясня- дали едно момиче е 160см на 50кг или 150см на 76кг- за мен са абсолютно еднакви... дали е с черна или светла коса, дали има излъчване или не, дали е красива или не- красота.. ами аз специално и мисля, чев секи си има свой собствен критерии за нея. при мен обаче не съществува..И стана така, че откогато се случи това с това момиче съм си изградил едно антипатично отношение и мнение за всички момичета, които омгат да се нарекат красиви и сексапилни.. Просто.. навярно не съм прав, но мога да ви кажа, че когато стане въпрос да разговаряме с пирятели и да обсъждаме "иделната" аз винаги започвам и свършвам с вътрешни качества, черти н характера и т.н., а повечето ми познати. сами се досещате на какво акцентират. и напарво ме хвърлят незнам от къде ;`````-((((((((((.Чакай малко- да си с някого, защото той отговаря на животинските ти изисквания и хормоните ти са си заплюли точно него.. цццццццц- за мен просто е идиотско.Та да се върна на случката с онази моя позната- тази година перз пролетта отидох до там, за да се видим- не не меразбирайте поглешно- ние си бяхме само риятели и истински, но не интимни и просто исках да се видим и да си поговорим наживо.Тя обаче...... така се отнесе към мен- знаете ли.. с думи не мога да го опиша- аз отидох там ден преди рождения си ден.. и тя ми подари една картина- е само това ми е останало сега от това момиче, което чуствах като истински пирятел година и половина- просот тя самата се отнесе така ... искаше и се да съм си във виртуалното.. не че имаше нещо против мен и след като ме видя де- поне аз с такова впечатление останах- но ...се чудеше каква причина да си намери и непряко да ми каже- ами.. сори ама мен .. мейтап ве.. базиках се това е.. - и обърна нещата, че аз съм виновен и така 3 часа разговор наживо изтриха година и половина.Аз се върнах.... и тогава стана лошо- аз не съм подлец, винаги съм със открити карти.. и ... залагам всимко асмо на една- ами ако не е печеливша- акот не е .. виждате ме какво ми е положението.Не може когато една година си бил с някого макар и не физически, изпитвал си нещо към него и си го уважавал и обичал като най-най-близко същество, ей така всичко да си свърши.Но знаете ли може- може само, че проблема е във мен- аз съм прекалено принципен и не съм си на мястото и си въбразявам, че всички са добри.. а те..... ехееее... аз отивам да се срешнем и сърцето ми ще излезе- тя.. здрасти.. хайде да ме изчакаш, че ще гледам сега филм по киното с компанията- хора дето ги вижда всеки ден по сто пъти...е да прощават модераторите но- По Дяволите ;```-(((((......Хммммм...това стана Април месец... аз знаете ли какво направих- това което е на ъпт да напавя и сега, но къде къде в по-голяма степен- самопобърках се с работа... цяла ваканция пак само това.. независимо- пред компютъра, вкъщи или където ви хрумне- само да върша нещо..Да.. като наркоманите- същото е чуството- тази ... тази мисъл.. тази самота.. трябва да върша нещо, защото когато остана без работа и заочвам пак все за това да си мисля.А по характер съм чуствителна натура и ми е трудно да пирема, че така.. ей така един човек друг няма като мен...Да си единствен от вида си- какво по-тъжно и обречено от това: е постингите по-горе говорят обратното и съм ви страшно страшно признателен дами и господа... но знаете ли прави ми нещо впечатление- вие ме подкрепяте, но никой от вас не е на моята възраст а на базата на опита си и на годинитие с които сте по-големи от мен ми казвате, че съм си нормален, само, че .. само че съм различен загдето не искам да съм лош.Вижте.. аз също го осъзнавам- не ме разбирайте погрешно също съм така, наясно че позицията ми- все пак аз съм си я избрал е парвилна, каквото и да казват околните, но....не ми достига вяра... вяра, че това нещо има край- аз поначало съм голям песимист и да кажа на Leos- знаете ли, не го казвам с нито капка ирония или нещо такова, но вие сте найстина щастливец- доколкото ми е исвестно, има с какво и най-вече с кого да се гордеете, децата ви, семейстово ви- а.. кажете- замислялили сте се- да ги гледате как растат, да им давате частица от себе си, да ги виждате в момента как стават зрели и пълноценни личности...хмммм.....ами жената до вас???... какво е чуството- да имаш някого, който да те обожава, да е влюбен във теб, да се побърква от щастие само когато си помисли за теб, да те обича такъв какъвто си, да те уважава, да те цени и подкрепя, когато имаш нужда от това....Leos- макар и да съм на далеч по-малка възраст: завиждам ти.. благородно, но безкомпромистно- с цялата си душа..Да, да ще кажеш че не всичко е така идеално и т.н. имало трудности.. може и да е така.. но За Бога- имам чуството вече, че света е наопаки обърнат- вие знаее ли болшивството момичета какви момчетап ердпочитат???Да се държат с тях като с подлоги, те ги търпят ии .... не ми го побира главата- все повече търсят ли търсят нови и нови идиоти- сега извинявам се на всички от нежния пол, които четат този постинг, но e-maila май си го казах вече pre@mail.bg и не искам никого да обидя ако има нещо ще ви опиша точно какво имам рердивд, но по-голяма част от вас са над 20.. да дойде едно момиче на 18 и да ми каже- не не си прав. ни всички са такива.Ами.. песимист съм но не вярвам- защото звучи крайно, но те не са излезли от пубертета още и така пледираното мнение, че момичетата съзрявали по-бързо не мога да не го оборя- тя на 15 излиза с някакъв на 27.Е....такива работи всеки ден около мен. аз просот съм в туш.. всеки ден виждам такива неща, че просто сили не ми остават..всеки боклук там с момиче до себе си- аз цял живот съм сам....Кажете ми сега как да не се измъчвам.. хем логиката ми казва, че няма никакви проблеми и аз да съм с някого, но далеч няма да е истински....В момента само ако знаете- математика..... е това вече найстина е добро лкеарство стотици задачи на ден- не ги броя и вече.. докато виждам още и не заспя. постоянно... ами каков да направя. да вдигна поглед и да видя това около мен ли..НЕ!!!!!!Чуствам се ткаа далеч от времето си.. днешната реалност няма нищо общо с тове през ренесанса.. и незнам защо така найвно си мисля, но тогава думата любов е значила нещо, а сега..хахаххахааааааааааааааа ;````-(((((( и нищо повече......
Хм... същалявам, че пак пълня постингите. и пробвам търпението на модераторите ( надявам се да не запълня някой php кеш ).просто... то и вие много ми помагате, само че...7-8 реда са със мен за 15-ина минути.. ами през другото време....ами затова- матиматика, c++, asp, php, html, java, dhtml, perl, sql, delphi. и каквото ми попадне.. амо не и в тази действителност.....
Само ако знаете как си мечтая заедна сродна душа в този момент с която да мога да споделя всимката тази мъка вътре в мен, без да чуствам, че отегчавам човека....
п.п. все пак мисля че поне малко ми олекна.....
|
[
[
