Здрасти Джени.Не знам дали си си оправила проблемите с ника, така че използвам случая да те поздравя тук /извинявам се на всички останали :)/.За да не занимавам хората които това не ги интересува - ще се радвам да ми пишеш на canteramusic@yahoo.com.И едни снимки ти бях обещала :))))...

Ина, благодаря, че се обади.
Ще ти пиша там.
А ти защо не идваш в този клуб? Сигурна съм, че ще ти хареса!


***

Харесва ми, но трябва поне малко да поопозная хората тук.Имам чувството че всички сте толкова близки, че направо се чувствам натрапница. :))

всички ще се зарадват на присъствието ти тук. Всъщност ти сама ще се убедиш!

Искам да те представя на клубарите и да им кажа, че тук дойде една моя приятелка, която много ще им допадне!

Ина е голяма сладуранка и твърде романтична при това! Да и кажем "Добре дошла"!


***

Oh ! Az ne sum ot pochetnite romantichni chlenove na toia klub, no shtom triabva da se dobroprivetsva edna lichnost , zaradi predrazpoloenieto i i vuobshte priatnata obstanovka ti kazvam - Dobre doshla Inna ,zapoviadai razkrivai se i budi sebe si, i ot nishto ne se smushtavai!!!

твоите думи много ме разсмяха и се сетих за нещо, което искам да ти споделя.

Бях чел преди време, че първият самолет на групата Лед Цепелин (мои любимци от 70-те години - ако си по-млада, естествено е да не ги знаеш) бил 9-местен и четиримата седели на две седалки по двама един срещу друг. И понеже пътуванията по турнетата продължавали много дълго (особено презокеанските) та момчетата от групата, понеже били млади и темпераменти, се посбивали и то понякога доста сериозно, за да си изразходят нервите и енергията и да разпуснат. Та казват, че в тия боеве особено се проявили Р.Плант (вокала) и Д.Бонам (барабаните). Мога да си представя - след като са летели няколко часа над океана - как тия типове си писват да се гледат един срещу друг (като в нашенски влак) и ги сърбят ръцете да си ударят по един тупаник островните юнаци.

Тънката ми мисъл е, че в тия клубове сме си толкова близки, че понякога се поскарваме и то много сериозно - това е от много любов и близост (почти по роднински). Останалото ще го разбереш сама.

Поздрав от Бургас: Стефан.

P.S. Понеже съм от доста далече и трудно мога да отнеса някой тупаник, затова и съм с най-искрен и пиперлив език.

Добър постинг!
Интересна е и случката и извода от нея!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

Не знам къде съм си изгубила чувството за хумор напоследък, но не видях смешното в думите си.
Групата разбира се я знам.Някои неща не остаряват.И случката е много интересна.Все пак трябва да прочета доста от постингите за да рабера кой кой е тук.Не ми се иска неволно да обидя някои.
Поздрави от добрата стара София.

P.S.Работата ми напоследък е свързана с доста пътувания по Черноморието

че си падаш по Лайбниц - не стана ясно - като философ или като математик. На мен той ми е от любимите философи, от него е започнал и възхода на немската нация като философстваща, като най-добрата и ненадмината нация във философията на новото време до днес. Та ако имаш специални интереси в Лайбниц, обади се, ще си побъбрим в някоя стаичка за него. По едно време бях голям фен на неговите Нови опити върху човешкия разум, но по-късно се усетих, че е бил предубеден към емпиризма и го е схващал само от позицията на предустановената хармония и става малко като латерна. От първите редове на книгата можеш да предскажеш и края - как ще опровергае точка по точка Лок и става малко скучно. Силното му място е онтологията и най-вече теодицеята - това като отправна точка. Ако ти се бъбри, можем да се срещнем в Метафизика.

Поздрав: Стефан (бивш философ)

смешно в думите ти. Просто исках да ти спестя дългото чудене защо някой от най-редовно пишещите тук и наоколо от време на време си разменят по някое словесно круше и да смяташ, че това е в реда на нещата.
Нищо лошо! Даже ти го написах с най-добро чувство. Поразгледай наоколо и ще се убедиш!

Весела седмица!

P.S. Чувството за хумор - наистина то винаги е дефицит. Или се раждаш с него или си умираш без него...