ама се мъчим.
А, я кажи какъв е този театрален ефект, че не го знам.

Има го само в древогръцките трагедии и в съчинението на Хораций "За поетическото изкуство" (Ars Poetica). Но в живота уви - не! И по-добре, защото когато се предприема нещо толкова важно като развода - някой трябва да плати цената за това, че децата остават без един родител. Иначе съвсем можем да престанем да вярваме, че Deux-а наистина съществува.

И ако имаше романтичен развод - хората щяха да ядат, пият и се веселят на него така, както го правят на сватба. Уви, не съм чувал някой да се е разделил с подобна веселба!

Всъщност, веселят се. Но по друг начин.
Развода е промяна -всяка промяна трябва да има и романтичин вариант, освен прозаичния. Живота е по-невероятен и от най-невероятния холивудски филм, според мен.

Qui scribit, bis legit.

сме ги учили заедно в един и същи въпрос по теория на литературата и сме разглеждали нещата от филологична гледна точка.

Иначе ти знаеш, че науките са свързани и знанията се преплитат. Не можеш да направиш един хубав превод на икономическа тематика, ако не разбираш от икономика, нали?

А в началото науката е била една, затова не е чудно че в наши дни науките са толкова синкретични. А и наче не биха били полезни.


***

Например ако седнеш да учиш граматика на една полянка с пеперудки и пойни птици, обляна от лъчите на пролетното слънце. Пчеличките жужат, въздухът е наситен с аромата на пролет. А до теб едно готино парче (момиче или момче) и учите граматичните категории заедно.

Още по-романтично ще стане, ако до вас на мекото одеялце има една кошничка. А в кошничката - вино. Научавате 1 оксиморон - "Наздраве", научавате 1 парадокс - "Наздраве". Междувременно попоглеждате дали от кошницата няма да излезе някой deux ex machina. При определен брой изпити чаши е ясно, че все нещо ще изкочи... И ето ти синкретизъм между клубове "Романтични души" и "На пиячите".

Обичайте граматиката!


***

Дай тогава да се веселим и танцуваме като умре близък човек! Каква романтика, не може смъртта да няма романтичен вариант... Виж като разсъждавам като теб...

Значи изчетох всичко що е било писано тук по тази тема и без да правя осксиморони ще ви сваля без деус екс махина един, два факта, ако че може и протонезнамсикво да излезнят.
Има такова животно, има! Развода може да е романтичен и само за единия, но може и за двамата. Била съм свидетел най-малко на два такива случаи. Единия случай беше с мои хазяи /няма да казвам къде в София/. Работата започна с това, че багажа на хазяина беше изнесен на стълбищата /книги,дрехи,и други такива неща/. Хазяина /да го наречем Гошо/ спа на стълбището и упорито не поиска да влезе никъде да се подслони,макар че имаше такива предложения от страна на любезни съседи. Само помоли да викнем кварталния, за да го види на какъв хал е!
На другия ден и след това се разиграваха сцени от рода на Отело и Дездемона , Медея, и други такива. Всичко това, знаете придружено със викове и писъци и от време на време изхвърляне на вещи от прозореца. Имаше и такива моменти, като Гошо викаше от единия прозорец "Помощ", а от другия прозорец хазяйката пищеше:"Тоя мъ уби!" Всичко това се случваше все пак в къщата в която живеехме и нямаше как да не се намесим. Естествено още от първите тези действия ние бяхме наясно какво става , но бяхме предупредени, че ако издадем нещо ще ни изхвърлят. То си беше и страхотно шоу и забавление /опа, едно оксиморонче/. Викат, налагат едно легло с тупалката, и после си затискат устите, за да не се чуе как се смеят. Цялата махала участва в скандала, като се разделила на два лагера. Едните съжаляват жената пребита и нещастна, другите на страната на мъжа и го ожалват горкичкия, че е изгонен на стълбите да спи. Виновниците според мен изживяваха кулминацията на връзката си, и бяха влюбени повече от всякога. В паузите между виковете, ходеха прегърнати из апартамента и се целуваха на всеки ъгъл. Хлапето/щото имаше и такова/ го бяха пратили при бабата да не пречи. Не знам точно какво целяха с този цирк, но явно имаше някаква далавера. След месец бяха вече разведени и още по влюбени. Срещаха се тайно по заведения, изпращаха си бележчици и любовни писма, Гошо пращаше по нас /квартирантите/ букети цветя, а хазяйката му правеше баници и кексчета. Те на това ако не му викате романтичен развод....
След три месеца хазяина със сина си замина за Чикаго и след една година Елена /хазяйката/ се присъедени към американското си семейство.
Ето това е!

...но...пусто любопитство.

Искам само да кажа, че съм преживял и тази романтика.
Донякъде съм съгласен с Дженифър, че след развода се чувстваш облекчен след тази развръзка, но болката си остава в теб, независимо колко време е минало.

Уф, темата трябваше да я прочета в събота.



Може би и не трябваше да пиша...

     

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мога да прибавя същото и за моите хазаи, само че при тях мотивите бяха притежаване на повече от позволените по това време недвижими имоти. Та всеки от тях си имаше на документ свой дом, а си живееха заедно в мир и любов. Друго си е човек да е адвокат и да отбира от закони.

Вярно е това, в което вярваш !

какво си научил от този епизод, не може да има само лоша страна. Винаги трябва да се намира и хубавото във всяка ситуация.

Вярно е това, в което вярваш !