е хубаво да направиш от един човек романтик. Чувстваш, че си направил света малко по-добър.
Чудя се обаче колко ли ще му струва това и дали няма да стовари вината от разочарованието върху мен след време.
И не е ли по-добре, човек да си остане прагматик, вместо да вижда само меките тонове в цветовете.

Много е лошо! Романтика приема остро всеки детайл. Може да се набоде!

странно звучи-"да направиш"!?Гадно е да се "прави" човек,не е ли по-добре да си е такъв какъвто е!

Понякога на човек му трябва един подтик за да стане романтик, но дали това което печели от това не е по-малко от това което ще плати.

Печели повече. РОмантика не вижда печалбата по същия начин както прагматика :-)))

Между другото, мисля че Икар се пише Icarus :-)))

Не може вечно да вали ...

романтик по душа подобни комерсиални мисли едва ли биха му минали през ум - печели, губи. Той просто си е такъв. Това е част от природата му - романиката не се заучава, не се прави отвън.

Мммм,почна ли да мисля за практичност,прагматичност,плащане,загуба...ох,не ми се връзват някак си тези понятия с романтиката.Романтиката е душевност,според мен и човек или е склонен да я изживява или му е безкрайно чужда и непонятна.Копнееш да си романтичен или някой,който харесваш-да е романтичен?Харесва ми ника ти/няма значение как се пише с латиница/-вечно стремящ се към слънцето!

Човек би се разочаровал постоянно, ако витае само в облаците. Ако романтикът запази и поне малко практичност, всичко ще е наред! Май повтарям някого от преди, но така е - равновесие трябва.

Разочарованията ги преживяват чувствителните души, а с помощта на известна доза прагматизъм успяват да пазят хубавата част от преживяното в спомените си - без да обвиняват когото и да било.

Каза го с две думи, кратко и ясно. Благодаря.

Но и всяка монета има две страни.
Не можеш да вземаш без да даваш..