Искам си лятото!
Искам си го такова, каквото и да е - неромантично, скучно, прашно,жегаво - искам си го!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Edna на 28.09.01 02:41.

красавица на снимката ти ли си? Представях си те малко по-различно...

Познай кой!

P.S. След по-малко от 9 месеца ще ти подаря едно разкошно лято, романтично и весело.

Нали трябва да има и есен и зима с вино ,каминки и пържолки ! А нима очакването за следващото...или за което и да е лято не е също тъй достатъчно приятно ?

Benefacta male locata malefacta arbitror

А бе те фотографите в Африка знаеш....
Това защото се бях замислила, и затъжила, и други работи.

Винаги съм казвала, че очакването е по приятно от изживяването.

Пред каминката с пържолките, обаче, предпочитам гърне боб, стояло цяла нощ в жаравата на поляната.

СТИГА С ТОВА ЛЯТО-ПОГЛЕДНИ НАВЪН,ВИЖ МАИКАТА ПРИРОДА КАКВИ ЧУДЕСА
Е НАТВОРИЛА
няма по красив сезон от есента -обичам я ,с позлатата си , с мрачните си често утрини,с ниско спуснатите мъгли и срамежливото но упорито слънце ,което се прокрадва под ниските облаци и все пак побеждава накрая и макар и за кратко символа наживота дарява топлинка и навява спомена за така желаното от теб лято...........
ОБИЧАМ ЕСЕНТА ,МОЖЕ БИ И В ЖИВОТА Е ТАКА ,МАКАР ЧЕ ТАМ СЕЗОНИТЕ СЕ СМЕНЯТ САМО ВЕДНЪЖ

НЕЩО КАТО НОЖ,НЕЩО КАТО ЦВЕТЕ, ИЗОБЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

Въпреки разсеяните фотографи и необичайния климат на Африка - е, ти и така много ми харесваш! Току виж се влюбя в теб, че после няма отърване от бургаския гларус.

Не съм аз!!!!

P.S. Харесам ли някоя - животът й става много хубав...

И аз я обичам, но с малко една такава тъжна любов. Много ми напомня, че идва зимата, а за нея мога да ти кажа, че ми е крайно неприятна.


Искам в Африкааа!

Моята любов към есента ми напомня за чуството, с което децата ми като малки казваха, излизайки в летните вечери на тъмно, в двора: Хайде да отидем да се пострахуваме малко!

ЕДНА ЕДИНСТВЕННА гледаи по весело на идващата зима -след нея идва пролетта---- кокиченца , минзухарчета......... и всичко се събужда,
виждаш ли колко кратка е зимата

НЕЩО КАТО НОЖ,НЕЩО КАТО ЦВЕТЕ, ИЗОБЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

Аз и през зимата съм си весела!

След лятото идва есента.
След деня - нощта.
След изгрева непременно настъпва залез.
А след живота - смъртта ...

Неизбежно е, обречени сме на това.
Хубаво е преди да дойде многоточието, да изживеем пълноценно останалото. И летата и есените и зимите и пролетта. На тъмно и на светло. Издигайки се и падайки. Но с пълна сила и докрай !

Защото сезоните са много, а живота ни - само един ...

Сигурно за това ми е тъжно!

Повтаряй си, че след тъгата идва смях.
И ако си поплачеш истински, след това ще се засмееш заразително.

И на мен не ми е много весело.
Но не съм се научил (и не мога) да плача.
Уви ...
Затова с радост бих изпълнил друга рецепта.

Опасна е таз есенна любов!
Нима за нея си готов?

рецепти няма, мисля!
Аз постъпвам така: Намирам си местенце, което ме разсейва и не ми дава да мисля за грозни неща. Това не е непременно някое красиво място, може да бъде и един 17инчов квадрат, който свети насреща ти с цялата доброжелателност на разни хора. На "лошите" не е лошо да не им обръщаме внимание.

Мдааа... права си. Много си права, даже.
И за "рецептите" и за "квадрата" и за "лошите".

А дотогава...Красива есен, весела зима/особено ако отидеш на планина/...Огън в камината, скреж по прозореца...бррр...романтика! А догодина...Лято, море, мъже... Пак купон до зори, пак мирис на плажно мляко и весели детски викове...и носталгията по ...ДЕТСТВОТО. УФ! И аз си искам лятото пък!

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

Видя ли?
Красива есен,весела зима