След лятото идва есента.
След деня - нощта.
След изгрева непременно настъпва залез.
А след живота - смъртта ...

Неизбежно е, обречени сме на това.
Хубаво е преди да дойде многоточието, да изживеем пълноценно останалото. И летата и есените и зимите и пролетта. На тъмно и на светло. Издигайки се и падайки. Но с пълна сила и докрай !

Защото сезоните са много, а живота ни - само един ...

Сигурно за това ми е тъжно!

Повтаряй си, че след тъгата идва смях.
И ако си поплачеш истински, след това ще се засмееш заразително.

И на мен не ми е много весело.
Но не съм се научил (и не мога) да плача.
Уви ...
Затова с радост бих изпълнил друга рецепта.

Опасна е таз есенна любов!
Нима за нея си готов?

рецепти няма, мисля!
Аз постъпвам така: Намирам си местенце, което ме разсейва и не ми дава да мисля за грозни неща. Това не е непременно някое красиво място, може да бъде и един 17инчов квадрат, който свети насреща ти с цялата доброжелателност на разни хора. На "лошите" не е лошо да не им обръщаме внимание.

Мдааа... права си. Много си права, даже.
И за "рецептите" и за "квадрата" и за "лошите".

А дотогава...Красива есен, весела зима/особено ако отидеш на планина/...Огън в камината, скреж по прозореца...бррр...романтика! А догодина...Лято, море, мъже... Пак купон до зори, пак мирис на плажно мляко и весели детски викове...и носталгията по ...ДЕТСТВОТО. УФ! И аз си искам лятото пък!

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

Видя ли?
Красива есен,весела зима