Ще ви разкажа за едно такова ,преди да потъна пак за седмица-две в offline-съществуване.

Не съм фен на художествената измислица-наистина има такова куче.То живее оттатък реката ,в една къща,и всяка вечер лае .
Но лае не по онзи безмислено-безгрижен начин ,по който лаят мнозинството кучета.А например така;

Аууу ! Ау !! Уооф!Уууууфф! АААууууууу,ау ! Рррраф ! Баф ! Ммммффффау !
~AФ ! Рф!Ау,а! Рф !Мф ! Рф ! У !
И т. н .-(това е вече мое ,не на кучето ,б.авт.)
Може и да пита някой ,каква връзка има това куче с клуба ?Ами скромния мъж ,пишещ тези редове се опита да преведе неговия лай (знаете ,че кучетата са разумни по своему ,едва ли някой от вас ще се противопостави на това ми твърдение).
Ето какво казва то,един мнооого груб и приблизителен превод на Т.нар. Джаф-фонеми :

Животът маха ни с опашка
когато есенните нощи идат
~Животът удря ни със прашка
Човеците щом в глутница ни видят !
...
Кучетата не са като хората .Тути (един познат пес ,вече навърши 15 години...не сега през ноември ще ги навърши-стар,мъдър и злобен пес,това е добродетел при тях:-)) ) ми беше казал ,че ние никога не можем да разберем кучетата ,дори само заради елементарния факт,че нямаме опашки .Вижте това :
"-Опашките завихрят спомени
въртопите ни следват по петите.
Опашките-мечти поломени
с парченца кокалчета по зъб'ите

Опашките ни цепят времето-
пресичаното само от от бълхите.
Опашките поемат бремето
На хорските ритници в слабините"


Опитах се да преведа техните метафори ,но кажете ,по дяволите ,как бихме могли да разберем воя на вълка ,каквото дълбоко в себе си е дори и най-бутафорната болонка ??Я вижте това :
"Луната -мръвка ароматна
в чинията на небосклона .
Вечерницата-мръвка златна на шишчето
в дървото в клона ! "
И за да завърша,ето и куплета ,с който Черньо (така го кръстих още в началото,когато започна да излиза пред публика преди няколко години ) завършва своите рецитали :
"Зариваме отново кокала
на спомените си в земята
ала остават гадни,дребни
песъчинки във устата"(последното "във" не е правилно ,разбира се ,но можете ли да искате от едно куче да спазва правописа ?! :-)) )

))))))
И последно ! Понеже опашките играят огромна роля в поетичното творчество на кучетата(още Стругацки зачекват темата ,които са чели тяхното "Бръмбар в мравуняка знаят за какво говоря "),това веднага обяснява защо питбулите ,доберманите ,както и огромната част от хората не са поети !
Приятен ви ден !

Benefacta male locata malefacta arbitror

Ще ме съсипеш....:)))))))))))))))))))))))))))))))))


Някой път ще ти разкажа за котешката романтика, но ще е друг път, като съм в по-добра кондиция....:))))

Имахме си едно куче.
Зовяхме го Маджар.
Нощем никак не заспива,
все пази кат' стражар !

Та точно това куче беше голям романтик.
Винаги си общуваше (при нужда) само с една кучка - на три преки от нас ...
Добре, но се намери някакъв пес от съседната махала, който му я отне безкомпромисно и без предупреждение. И нашия залиня. Най-напред му се избистриха очите някакси, после му оредя козината, а след това престана да яде и да си приказва с нас ... И един ден кротичко си отиде обиден от кучките и живота.
Та такива ми ти работи с романтичните породи ...

Аз познавам едно с лирични отклонения.
Познавам и едно второ - то е вечно недоволно от света.
Третото е с крайна фаза, почти деменциално, на тема кокали.
Но това последното сигурно важи за повечето кучета, а и досега не съм се запознавала с куче - вегетарианец.

Кучетата, драги ми Киро, си имат няколко фундаментални оди, които съм чувала многократно, изпълнявани солово, в дует, трио и т.н., а понякога се стига до мащаб крупна кучешка оратория.

Та значи, първата се нарича "Ода за кокала" или по-простичко - "Одя за кокала". Химн за кучешкото братство.

Втората е "Ода за пълната луна". В нея се усеща някакво сюрреалистично чувство по иреалното.

Третата е: "Ода на кучето". Доста семпъл канцонет, издържан в класическия дух на школата "ранен антикоткизъм". Основният мотив е нещо от рода на:
"Ах, котьо, котьо,
само да те гепна..."

Четвъртата е: "Ода за мръвката". Тя е разновидност на химна, предпочитана е от кучетата, тъй като не им се налага да се изправят на задни крака и да стоят вцепенени и гледащи предано само и само да се докопат до кокал.
Изпълнява се предимно от млади песове и кучки, със здрави зъбки. Ще цитирам малък фрагмент:
"Не щеме ние ряпа,
не щеме ний коприва,
не щеме ние лапад,
не щеме сочни сливи.

Желаем ний пържоли,
и само тас-кебап,
затуй сме ние здрави,
затуй сме ний ербап."

Та така. Кучешката поезия е безкрайна, също като огромна купчина кокали, гарнирани с прясна мръвка.
Но малцина са призваните да я разберат, а още по-малко да я направят достояние на вегетариано-котколюбския свят.

и аз съм си доста романтична, хихи

Хемингуей-овски ми звучи тая история .
Да вземем да я опишем доукрасим и екранизираме !

Benefacta male locata malefacta arbitror

Та ще ви разкажа за моя романтичен Тони.

Той се влюби в 1 уличница. Бяга на 3-4 пъти от къщи. Голяма любов беше. А какво търсене на Тони падна. Намираме го, но не можем да го хванем, все по уличницата тича.

Когато си го върнехме вкъщи, започваше да въздиша и да гледа към вратата. Историята е романтична, но много тъжна, уви!

да не би да го скопихте?

Горкото романтично Тони!

Не, не го скопихме! Седнах да му говоря за любовта, какво разбра, какво не разбра - не знам, обаче се успокои. После престанаха да се срещат, и така...

И без това момичето (кучката) не ми допадаше.